Фискалният съвет съгласува проектобюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2027 г., но предупреди за сериозни структурни проблеми в здравната и пенсионната система. Според институцията увеличаването на средствата не е съпроводено с достатъчно реформи, които да гарантират по-ефективното им използване.
В становищата си Съветът обръща внимание на високите разходи за болнична помощ и лекарства, недостатъчното финансиране на профилактиката, нарастващия недостиг в пенсионната система и отслабващата връзка между осигурителния принос и размера на пенсиите.
Профилактиката остава предимно на хартия
Една от най-сериозните критики е насочена към разпределението на средствата за здравеопазване.
Разходите на НЗОК за 2027 г. достигат 5,68 млрд. евро, което е увеличение с 8,1% спрямо предходната година. Въпреки това структурата им остава почти непроменена.
Болничната помощ и лекарствата формират близо три четвърти от здравноосигурителните плащания и получават над 70% от допълнителните средства.
Само за болнична помощ са предвидени близо 2,56 млрд. евро, с около 220 млн. евро повече спрямо 2026 г. В същото време финансирането на основните извънболнични дейности нараства общо с около 55 млн. евро.
„Профилактиката е предимно на хартия“, посочва Фискалният съвет в заключението на становището си.
Новите средства за профилактика са едва 10 млн. евро, или около 0,2% от здравноосигурителните плащания. Според експертите заявеното намерение за насочване на повече средства към профилактика и извънболнична помощ не намира достатъчно отражение в бюджета.
Лекарският съюз настоява за преразглеждане на бюджета на НЗОК за 2027 г.
Съветът обръща внимание и на големия брой хоспитализации в България. По данни на Националната здравноинформационна система през 2025 г. те са 2,6 млн., от които 1,36 млн. по спешност.
Според цитираните в становището данни на Евростат България е на първо място в ЕС по хоспитализации спрямо населението през 2023 г.
Фискалният съвет смята, че значителна част от болничните лечения могат да бъдат заменени с амбулаторно или еднодневно лечение при по-добре организирана извънболнична помощ.
Българите плащат от джоба си над една трета от разходите за здраве
Друг сериозен проблем са директните плащания на домакинствата.
Според посочените в становището данни на Националния статистически институт за 2024 г. те представляват 34,1% от текущите разходи за здравеопазване, което е сред най-високите дялове в Европейския съюз.
Фискалният съвет се позовава и на доклад на Европейската комисия, според който след отчитане на външни фактори България използва около 14% повече публични и частни средства от средното за ЕС за постигнатите здравни резултати.
Младите лекари обмислят нови протести заради липсата на трайна реформа в заплащането
Според институцията решението е в по-добрата организация и ефективност на разходите, а не непременно в осигуряването на допълнителен публичен ресурс.
Експертите предупреждават и за рискове при финансирането на лекарствата. Предложени промени в механизмите за тяхното заплащане могат да доведат до недофинансиране на медикаменти в болниците и да създадат риск за достъпа до онкологични терапии.
Отделно внимание е обърнато на резерва на НЗОК от 169,1 млн. евро. Той е над 16 пъти по-голям от новите средства за профилактика, като според Съвета липсват достатъчно ясни правила за използването му.
Институцията настоява резервът да служи за непредвидени разходи, а не за покриване на системни преразходи за болнична помощ и лекарства.
Сред препоръките са преструктуриране на болничната мрежа, по-широко използване на генерични и биоподобни лекарства и обвързване на плащанията към лечебните заведения с качеството и резултатите от лечението.
Над половината разходи на фонд „Пенсии“ не се покриват от осигурителни приходи
Сериозни предупреждения съдържа и становището на Фискалния съвет за бюджета на ДОО.
За 2027 г. са предвидени разходи в размер на 16,53 млрд. евро, което е увеличение с 8,3% спрямо бюджета за 2026 г.
Очаква се приходите от осигурителни вноски да нараснат с 990 млн. евро, или с близо 11,9%, без промяна в размера на осигурителните вноски. Основната причина е увеличението на минималния и максималния осигурителен доход, както и на възнагражденията в бюджетния сектор.
Бюджетната комисия одобри на първо четене Бюджет 2027
Въпреки по-високите приходи недостигът в осигурителната система продължава да расте.
За 2027 г. той достига 6,72 млрд. евро спрямо 6,48 млрд. евро за 2026 г. Като дял от БВП дефицитът намалява от близо 5% до 4,75%, но това се дължи на по-високия номинален растеж на икономиката.
Особено сериозна остава ситуацията във фонд „Пенсии“.
Според разчетите на Фискалния съвет 51,4% от разходите за пенсии не се покриват от осигурителни приходи. Недостигът във фонда се очаква да надхвърли 6,8 млрд. евро.
Съветът предупреждава, че натискът върху пенсионните разходи, съчетан с неблагоприятната демографска ситуация, може да наложи допълнителни приходи или промени в правилата за осъвременяване и финансиране на пенсиите.
Близо половината пенсионери получават минимална или социална пенсия
За пенсии през 2027 г. са заложени 14,67 млрд. евро, с 1,17 млрд. евро повече спрямо бюджета за 2026 г.
Средният размер на пенсията се очаква да достигне 587,70 евро, което представлява увеличение с 8,1%.
По-високи пенсии и майчинство от 450 евро с новия бюджет на ДОО
Фискалният съвет обаче откроява проблем, който според него се задълбочава през последните години - сближаването на размерите на пенсиите на хора с различен осигурителен принос.
По данни на институцията 45,5% от пенсионерите получават минимална или социална пенсия, а брутният коефициент на заместване на дохода намалява от 51,9% до 51,6%.
Според Съвета ускореното увеличаване на най-ниските пенсии отслабва връзката между направените осигурителни вноски и получавания пенсионен доход.
Институцията подкрепя увеличаването на доходите на пенсионерите, но настоява то да се осъществява по справедлив и финансово устойчив начин.
Сред основните препоръки са развитие на втория пенсионен стълб и засилване на ролята на капиталовото пенсионно осигуряване.
Фискалният съвет се противопоставя на пренасочването на вноски от универсалните пенсионни фондове към ДОО, тъй като според него това би намалило временно недостига на средства, но би увеличило бъдещите задължения на държавната пенсионна система.
Фискалният съвет не подкрепя компенсации за държавните служители заради осигуровките
Отделна препоръка в становището за ДОО засяга осигурителните вноски на държавните служители, магистратите, военните и полицаите.
Фискалният съвет подкрепя намерението за изравняване на осигурителната тежест с тази на останалите работещи, но настоява промените да обхванат и служителите в сектор „Отбрана и сигурност“.
ГЕРБ-СДС се обяви против новите данъци за 2027 г.
Според институцията не трябва да съществуват различни правила за осигуряване в отделните сектори.
Съветът изрично посочва, че не смята за необходимо засегнатите от промените служители да получават компенсации с цел запазване на нетните им доходи.
Мотивът е, че реформата трябва да доведе и до ограничаване на бюджетните разходи за персонал.
Фискалният съвет подкрепя и планираното увеличение с 12,8% на обезщетението за отглеждане на дете през втората година. Според институцията тази мярка е необходима и дори закъсняла, тъй като размерът на обезщетението е замразен от 2023 г.
Въпреки всички посочени рискове Фискалният съвет съгласува двата проектобюджета за 2027 г., като настоява за ускоряване на структурните реформи и по-ефективно използване на публичните средства.