През десетте години между 2015 и 2024 г. неизпълнените капиталови разходи по консолидираната фискална програма (КФП) възлизат на 15 296 млн. лв., а по държавния бюджет – на около 6,4 млрд. лв. Това показва анализ на Фискалния съвет на България за публичните инвестиционни разходи, в който актуализираният годишен план се сравнява с отчета по данни на Министерството на финансите и Сметната палата.
Според Фискалния съвет значителна част от тези суми са пренасочени спрямо променените приоритети на различните нива на държавно управление, като голям процент се преструктурират в текущи разходи, особено във второто полугодие и последните месеци на годината. Такива преструктурирания са проблем както заради липсата на предвидимост, така и заради алтернативния разход – всяко отклонение на средства от капиталови инвестиции означава и пропуснат икономически растеж, посочват авторите на анализа.
Радев: Над 2,2 млрд. евро скрити разходи изплуват от предишни години
Държавният бюджет: само две години с преизпълнение
За по-голямата част от периода капиталовите разходи по държавния бюджет остават под годишните разчети. Изключения са само 2018 г. (110,2% изпълнение) и 2023 г. (108,8%). През 2018 г. преизпълнението се дължи на допълнителни средства за инфраструктура – само за АМ „Хемус“ с постановление от декември са одобрени 1,3 млрд. лв. към МРРБ, както и на разходи за отбрана и българското председателство на Съвета на ЕС.
Най-слаба е 2021 г., когато от 2 444,7 млн. лв. по актуализирания план са реализирани едва 769,5 млн. лв., или 31,5%. Сред причините, посочени от Сметната палата, са възстановените разходи за АМ „Хемус“, пренасочванията към ДОО и към здравеопазването, забавените заради пандемията проекти и обществени поръчки, както и отказът от проекти заради поскъпването на строителните материали и труда.
През 2024 г. изпълнението по държавния бюджет е 48,9%, а неизпълнението – 1 727,3 млн. лв. Според Фискалния съвет на резултата влияе и механизмът на Националната програма за капиталови разходи, който позволява значително преразпределение на ресурси към конкретни проекти и трансфери в рамките на годината. Така перото „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ е изпълнено на 38,8%, докато капиталовите трансфери са на 2169% – близо 20 пъти над първоначално заложените 15,9 млн. лв.
Най-голям дял на капиталовите разходи в общите разходи по държавния бюджет има през 2019 г. – близо 30%, което до голяма степен се дължи на закупуването на изтребителите F-16. Само чрез бюджета на Министерството на отбраната тогава са изплатени 2 335,4 млн. лв., предимно за първия транш от осем самолета.
България изпрати 2025 г. с 61,4 милиарда лева държавен дълг: Къде отидоха парите?
Неизпълнено не винаги означава неизразходвано
Фискалният съвет подчертава, че разликата между план и отчет не винаги е чисто неизразходван ресурс – в редица години значителна част от планираните капиталови средства е пренасочвана към други бюджетни пера. Само за 2016 г. данните позволяват двата ефекта да бъдат разделени: от 537 млн. лв. неизпълнение 77% са преразпределения, а реалното неизпълнение е 123,89 млн. лв., или 23%.
Сред най-честите причини за отклоненията анализът посочва забавени, обжалвани или неприключили обществени поръчки, нереализирани проекти, промени в бюджетните приоритети и пренасочване към текущи разходи или капиталови трансфери. След 2020 г. влияят и пандемията, поскъпването на строителството и прекъснатите вериги на доставки, а удължителните бюджети през 2022 и 2023 г. допълнително затрудняват инвестиционната програма.
КФП: ритъмът го диктуват европейските пари
По КФП капиталовите разходи също остават под плана през по-голямата част от периода, като изключения са 2015 г. (107,5%) и 2023 г. (112%). Това са годините, в които приключват програмните периоди на ЕС и се натрупват разплащания по приключващи проекти, докато в началото на всеки период усвояването е по-слабо заради административни процедури и забавяния. Така през 2016 и 2017 г. изпълнението е съответно 63% и 60%, а през 2021 г. – 61,6%.
През 2024 г. изпълнението по КФП е 67,3% – реализирани са 6 802,4 млн. лв. при план от 10 103,3 млн. лв. За първи път заложените капиталови разходи надхвърлят 10 млрд. лв., което Фискалният съвет определя като свидетелство за особено оптимистични очаквания в началото на годината. Разплащанията по новия програмен период 2021–2027 вървят с умерен темп, а по Националния план за възстановяване и устойчивост са усвоени едва 30% от заложените средства заради късното стартиране и слабия ритъм на изпълнение.
„Трудна задача“: Премиерът заговори за орязване на дефицита и дълговете
Анализът включва и индикативна оценка какво би било салдото по КФП, ако капиталовите разходи бяха изпълнени на 100%. За 2024 г. дефицитът би бил 4,6% от БВП вместо отчетените 3%. Фискалният съвет уточнява, че резултатът е приблизителен, тъй като част от неизпълнените средства вече са включени в салдото, но в други разходни пера.
Общините с 440% изпълнение
На фона на общото неизпълнение общините отчитат капиталови разходи от 2 410 млн. лв. за 2024 г., което е 440,3% от годишния разчет. Според Фискалния съвет това е резултат от нововъведената програма за общинските проекти, която не подтиква към предвидимост в първоначалните разчети, както и от по-високите общински приходи.
По данни на МРРБ към края на 2024 г. по Националната капиталова програма са сключени споразумения с кметовете за малко над 3 млрд. лв., но реално платени до края на годината са 445,6 млн. лв.
Какво предлага Фискалният съвет
Фискалният съвет посочва, че данните показват трайно отклонение при превръщането на годишните капиталови разчети в реално изпълнени инвестиции. Въпреки че отчетите на МФ и Сметната палата през последните години са по-подробни, възможността да се проследи в детайл изпълнението на годишните инвестиционни проекти остава ограничена.
Затова съветът предлага да се публикува годишна разбивка по ведомства и проекти с първоначалния и уточнения план, отчетените разходи и обяснение на отклоненията. Това би позволило да се разграничат действително неизпълнените разходи от отклонените средства и би подобрило отчетността и прозрачността на публичната инвестиционна политика.
