Въпреки затягането на бюджета и редуцирането на разходите, което прави България образец за фискална политика в ЕС, желанието на страната да се присъедини към еврозоната до три години е трудно осъществимо, пише в. "Уолстрийт Джърнъл".
Присъединила се към ЕС през 2007 г., България, която е най-бедната страна в ЕС, приключи миналата година с най-малък бюджетен дефицит от всички останали членки на съюза - само 0,8%.
Следващата в тази класацията е Германия с 3,4%, а средното ниво за страните от еврозоната е 6,4%.
Правителството замрази заплатите и пенсиите, както и големи инвестиционни проекти, като същевременно повиши акциза върху цигарите и редуцира държавните разходи с 15%.
Българският премиер Бойко Борисов обаче се опасява, че въпреки положените усилия влизането на страната в еврозоната не е гарантирано.
Страхувам се кризата в новите страни на еврозоната да не ни засегне негативно, заяви той.
Заедно с тази неприкрита забележка към Гърция, която регистрира бюджетен дефицит от 12,7%, при положение че е длъжна да спазва 3-процентов таван, българският премиер увери, че има напредък в убеждаването на европейските лидери относно политиката на страната - финансова дисциплина сега и за в бъдеще.
За да може на България да бъде позволено да въведе еврото, страната трябва да покрие редица критерии относно държавния дълг, лихвите и инфлацията.
Икономическият прогрес на България се измерва най-вече с това, че - за разлика от Румъния и Унгария например, тя не прибягна до финансовата подкрепа на МВФ в пика на кризата, нито планира да иска кредит от Фонда и през 2010 г.
Проблемите на България обаче се наричат корупция и организирана престъпност.
Все пак София не е без шансове. Националната валута е стабилна, тъй като страната е във валутен борд от 1997 г., когато левът колабира заради създала се хиперинфлация.
Прогнозите за 2010 г. са икономически растеж с 0,2% - от минус 2% понастоящем. Кредитният рейтинг на страната също бе повишен - "Стандарт&Пуърс" дава рейтинг ВВВ.
За постигането на амбициозната цел - влизане в еврозоната, Борисов разчита на своя финансов министър Симеон Дянков.
Според бившия икономист от Световната банка фискалната стабилност обаче не означава автоматически, че преговорите за приемането на България в еврозоната са спечелени.
Междувременно номинираният за еврокомисар по икономическите въпроси Оли Рен заяви на изслушването си в Европейския парламент, че съвкупният държавен дълг на страните в ЕС "е станал неудържими" по време на сегашната икономическа криза, предаде ДПА.
"Трябва да отново да стабилизираме държавните си финанси през следващите няколко години. Това ще изисква доста строги мерки в близко бъдеще", заяви финландецът в Брюксел.
Той смекчи изказването си, като предупреди, че все е необходима експанзионистична икономическа политика в ЕС, където неотдавна безработицата скочи над 10%.
Оли Рен обаче побърза да добави, че възможно най-скоро трябва да се предприемат корективни действия спрямо дефицитите.
Полякът Януш Левандовски, който е номиниран за еврокомисар по бюджета, предупреди на изслушването си, че ЕС има твърде ограничени ресурси, за да финансира всичките си ангажименти, и че тази ситуация ще се продължи дълго, информира Франс прес.
Рен отхвърли възможността за изключване на Гърция от еврозоната заради кризата, в която се намират държавните й финанси.
Гръцкото правителство напълно съзнава сериозността на ситуацията, заяви финландецът.
Комисията проучва ситуацията с голямо безпокойство и работи заедно с гръцкия кабинет, допълни той.
От жизнено значение сега е гръцкото правителство да представи скоро, в следващите няколко дни или седмици, пакет от политически мерки, включително конкретни и постижими мерки за намаляване на бюджетния дефицит, изтъкна Рен.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!