Ура! Еврото поевтинява!

Е�о �ото поевтинява. Тенденцията, която отразява недоверието на света към Европа обаче, в момента носи предимства на Германия - поне докато не донесе инфлация в еврозоната.

В живота често става така - когато проблемите бъдат погледнати малко по-отдалеч, вече не изглеждат толкова страшни. Когато, например, разглеждаме от близо графиката на курса на еврото спрямо долара, развитието изглежда тревожно.

От декември 2009 г= курсът се понижи от над 1,50 долара до под 1,20 долара за евро - загуба от близо 20% за около шест месеца. Неотдавна еврото достигна нов рекорден минимум от 1,18 долара, стойност, достигната за последен път преди четири години.

При това положение

не е чудно, че в цяла Европа вият алармени сирени.

"Внезапният спад на курса на европейската валута е сигнал, че чуждестранните инвеститори все по-малко вярват в еврозоната, в способността на единното валутно пространство да държи под контрол държавните финанси на страните членки", казва Йоахим Шайде, икономист от Института за световна икономика в Кил (IfW).

Поради тази причина преди да вложат парите си в голяма част от Европа, инвеститорите искат по-високи рискови премии, посочва експертът. "Затова тази тенденция трябва да се приеме като нещо сериозно", допълва той.

Точно това правят европейските лидери, което се доказва от приетия неотдавна план за стабилизиране на еврото за 750 млрд. долара. Посланието гласи, че дълговата криза е една сериозна опасност, която страните членки на еврозоната искат да посрещнат заедно.

Какво обаче следва от поевтиняването на еврото? Дали наистина това е толкова голяма опасност?

В това отношение е полезно проблемите да бъдат погледнати от малко по-голяма дистанция. Защото когато се поотдалечим става ясно, че в дългосрочен план валутният курс е на равнище, което далеч не е драматично.

В действителност

средният курс на еврото в дългосрочен план е точно 1,18 долара.

Точно този е и курсът, при който единната валута започна да се търгува през 1999 г.

А и това не е всичко. 40 % от износа печелят от слабото евро Най-вече Германия в момента няма причина да се оплаква от евтиното евро. Точно обратното - все още от него има повече предимства, благодарение на които местната икономика нараства.

В крайна сметка слабото евро прави по-евтини европейските стоки и услуги в страни извън еврозоната, а за страна със силен износ като Германия това е огромно предимство. При брутен вътрешен продукт (БВП) на Германия от около 2,4 трлн. евро през миналата година износът е донесъл 979 млрд. евро.

Следователно, годишно около 40% от стоките и услугите, създавани от германската икономика, се продават в чужбина. От този обем други близо 40% напускат страната, насочвайки се към страни извън еврозоната. Следователно всеки цент, с който еврото поевтинява, е от полза за сделки за 400 млрд. евро.

Една по-далечна последица, която се засилва от дълговата криза и косвено е свързана с поевтиняването на еврото, е ниското равнище на лихвите, от което се възползват Германия, германските компании и потребители. Причината е, че когато инвеститорите влагат пари в Европа, сега те се насочват към "сигурни" страни.

В това отношение Германия, както никога досега, е на лидерското място в списъка на страните, чиито облигации е безопасно да бъдат купени и поради това в момента страната плаща сравнително ниски лихви по външния си дълг.

Европейската централна банка (ЕЦБ) пък все още поддържа ниски лихвите заради икономически слабите страни, най-вече тези от Южна Европа, а германските кредитополучатели също се радват на изгодните условия. Дотук с благоприятното положение на Германия при създалата се ситуация.

Този медал също има обратна страна и, както може да се прочете във всеки учебник по икономика, това е внасяната инфлация. Цените се повишават също толково, колкото германският износ за световните пазари поевтинява заради слабото евро, тъй като за внасяните стоки и услуги трябва да се плаща.

Обемът на тези плащания не трябва да се подценява - според федералната статистическа служба през миналата година на износа за 979 млрд. евро съответства внос от 866 млрд. евро.

Най-голям е вносът на потребителска електроника, телевизори, компютри, камери и т.н., който се равнява на над 70 млрд. евро. Следват вносът на автомобили и автомобилни части (60 млрд. евро), на петрол и природен газ (55 млрд. евро). После идва ред на химическите и фармацевтични продукти, хранителните стоки и фуражи.

Реалното измерение на твърде научно звучащото понятие

"внасяна инфлация" вече се усеща от шофьорите,

когато спрат на бензиностанцията. "От началото на май петролът значително поевтиня", посочва Йорг Хинце, икономист от Института за световна икономика в Хамбург (HWWI).

"Фактът, че тук цените на бензина не намаляват със същия темп се дължи на това, че в същото време еврото рязко поевтинява спрямо долара", пояснява той.

Или казано по друг начин - евентуално поскъпване на петрола, съчетано със скъпия долар, би имало опустошаващо въздействие върху частното потребление в Германия.

По този начин допълнително се засилва страхът от инфлация, който и без това трайно присъства в страната. Развитието на кризата около еврото също дава повод за опасения.

"Компаниите все още в сравнително малка степен могат да прехвърлят на потребителя увеличаването на цените, тъй като конкурентният пазар не допуска подобни действия на фона на все още слабата икономика. Когато обаче икономиката се възстанови, това ще се промени", отбелязва Хинце.

Тогава внасяната инфлация ще стане забележима и на други места, а не само не бензиностанцията.