Светът изведнъж започна да завижда на канадската икономика

�в �айсетте световни лидери, които се събират на икономическа среща на върха в Торонто през идните почивни дни, ще се озоват в една страна, избегнала банковата криза, в която други затънаха, и чиято икономика нарасна с годишно темпо от 6,1% през първите три месеца на тази година.

Жилищният пазар е горещ, три четвърти от всичките 400 хил. работни места, изгубени по време на рецесията, вече са възстановени.

Президентът Барак Обама казва, че САЩ трябва да обърнат внимание на канадската банкова система, а британският финансов министър се опитва да подражава ревностно на начина, по който Отава намалява дефицита си.

Земята на хиляда стереотипа - от Кралска конна полиция и хокей на лед до езикови войни и лошо време - се чувства в правото си да се похвали малко, докато е домакин на срещата на върха на богатите и развиващите се страни от Г20.

Трябва да се гордеем с представянето на нашата финансова система по време на кризата, заяви в интервю за АП канадският министър на финансите Джеймс Майкъл Флахърти.

Той припомни за посещението си в Китай през 2007 г. и изказаните предположения, че канадските банки в твърде голяма степен са настроени срещу риска.

"А когато бях там преди две седмици, някои от същите колеги ми казаха че в Канада има много здрава и стабилна банкова система и наблегнаха на това. Не беше споменато нищо за достатъчното поемане на рискове", добави Флахърти.

Банките в Канада са стабилни, отчасти защото са регулирани по-строго.

И докато САЩ и Европа разхлабиха регулацията на финансовите си сектори през последните 15 години, Канада не пожела да го направи.

В Канада нямаше ипотечен срив или криза на високорисковото ипотечно кредитиране

Банките не пакетират ипотеки и не ги продават на частния пазар и затова те трябва да са сигурни, че техните кредитополучатели могат да изплатят заемите си.

В канадската концентрирана банкова система пет водещи банки доминират на пазара и регулаторите познават лично всеки от шефовете им.

Нашите банки просто бяха по-добре управлявани и имахме по-добра регулация, отбелязва бившият премиер Пол Мартин.

Той е човекът, на когото се приписват и стопяването на огромен бюджетен дефицит през 90-те години, когато той беше финансов министър, и последвалите 12 поредни години на излишък.

"Бях напълно удивен от това, че старшите банкери в САЩ и Европа не са били запознати с дълбочината на проблема или не са знаели, че хората в някое голямо подразделение се правели такива неща. Просто не е за вярване", заяви той пред АП.

Стивън Харпър, чието консервативно правителство пое щафетата от либералите на Мартин през 2006 г., безусловно се придържаше към подхода на предшественика си, макар че намали данъците, а когато дойде рецесията, вля стимулиращи пари в икономиката.

В резултат на това Канада отново има голям дефицит.

Тя обаче се възстановява от рецесията по-бързо от други и въпреки че в момента дефицитът й е рекордно висок, Международният валутен фонд (МВФ) очаква Канада единствена от седемте водещи промишлено развити демокрации да излезе отново на излишък до 2015 г.

Този месец Канада първа от тях повиши лихвените си проценти, откакто е започнала глобалната финансова криза.

Британският министър на финансите Джордж Озбърн се ангажира да следва примера на Канада в намаляването на дефицита. Те обединиха най-добрия умствен капацитет както вътре в правителство, така и извън него, за да преосмисли из основи ролята на държавата, отбеляза в реч Озбърн.

Това е забележителен обрат спрямо 1993 г., когато либералите поеха властта, изправени пред дефицит от 30 млрд. долара.

"Мудис" два пъти понижи кредитния рейтинг на Канада. Около 36% процента от държавните приходи отидоха за обслужване на дълга.

"Бяхме в ужасна ситуация. В онзи момент Канада бе много затруднена", припомня Пол Мартин. И ако искахме да подкрепим здравеопазването и образователната система, то се налагаше да го направим, допълва той.

Като финансов министър той оряза разходите. Слабата валута и процъфтяващата икономика на САЩ също помогнаха на Мартин да балансира финансите.

В бюджета за 1998 г. правителството изчисли, че около 55% от свиването на дефицита е дошло от икономическия растеж и 35% - от намаляването на разходите.

Останалата част от света несъмнено си мисли, че ние сме образцов пример, отбелязва Мартин, който бе на премиерския пост от 2003 до 2006 г. Много държави са ме питали как да подходят във връзка с това, допълва той.

Дон Дръмонд, който при управлението на Мартин ръководи бюджета, казва, че САЩ и Европа няма да го постигнат толкова лесно, тъй като икономическият климат е бил по-благоприятен в края на 90-те години, отколкото е сега, с големи търговски печалби и спадащи лихвени проценти.

Има много какво да се научи от Канада, но техните начални условия са по-лоши, заключава той. Дори на прага на кризата ние бяхме по-добре, отколкото много от тях са сега, допълва Мартин.