Получаването на първия транш от финансовата помощ за Кипър, договорена с кредиторите от ЕС и МВФ в размер на 10 млрд. евро, е в ръцете на Върховния съд на страната.
Кипърският Върховен съд вече започна разглеждането на жалбите срещу приетото под натиска на Еврогрупата решение на правителството за "подстрижка" на депозитите в двете водещи банки в страната.
Кипър се надява да получи първия транш през май, но той няма да дойде, докато не приключи тази съдебна процедура.
Главният прокурор Петрос Клиридис нарече делото най-сериозното, откакто е основана Република Кипър, пише в. "Политис".
Става дума за жалби, подадени от вложители срещу приетото под натиска на Еврогрупата решение на правителството за "подрязване" на банковите им депозити.
Съдът разглежда 53 жалби на вложители в Банката на Кипър и Кипърската народна банка, които са в процес на консолидация.
Условията за отпускане на кредит от 10 милиарда евро от международните кредитори предвиждат принудително привличане на средствата на вложителите с незастраховани депозити в размер над 100 хиляди евро, от което те могат да загубят от 60 до 80% от парите си. Междувременно
финансовият министър на страната Харис Георгиадис заяви в интервю за Ройтерс, че Кипър не дава приоритет на продажбата на златни резерви
в рамките на международното спасително споразумение, договорено миналия месец, и все още проучва всички възможности за това как да спази своята част от сделката.
По-рано този месец Георгиадис заяви, че кипърското правителство планира да продаде част от златния резерв на страната в близките няколко месеца. Той уточни, че решението трябва да бъде взето от централната банка на острова.
Страната вече беше принудена да затвори една от двете си най-големи банки и да преструктурира втората, за да получи одобрения на 12 април от Еврогрупата спасителен пакет от 10 милиарда евро за икономиката си.
Според публикувани в медиите информации Кипър планира продажба на злато от резерва на страната на стойност 400 милиона евро, необходими за реализацията на антикризисната програма на правителството. Никозия разполага с 446 хиляди унции злато или почти 14 тона, според цитираните информации.
Споменатото количество е малко, но прецедентът централна банка на страна от еврозоната да бъде принудена да продаде част от резервите си допринесе за най-големия спад в цените на златото за последните 30 години, отбелязва Ройтерс.
Инвеститорите се безпокоят, че централните банки на по-големи страни от еврозоната с проблемни икономики също може да последват примера на Кипър. Георгиадис призна, че продажбата на злато е един от ангажиментите на острова към международните кредитори, но допълни, че това не е приоритетен въпрос.
"Трябва да направим каквото е необходимо, трябва да спазим всички фискални цели. Сигурен съм, че ще успеем да съберем сумите, които остават наша отговорност, за да избегнем каквато и да е нужда от нова (коригираща) програма", посочи финансовият министър.
На въпрос дали Кипър може да промени решението си (за златото), ако сумата бъде осигурена по друг начин, Георгиадис заяви, че "ще бъдат проучени всички възможности за спазване на финансовия ангажимент" на страната.
Същевременно финансовият министър посочи, че очаква капиталовият контрол, който беше наложен по време на договарянето на спасителния план, когато банковата система в страната затвори врати за 15 дни, да бъде облекчен в рамките на "дни или седмици".
Кипър наложи капиталов контрол в края на март заради опасения от масово изтичане на средства от банковата система. В момента жителите на страната могат да теглят не повече от 300 евро на ден и могат да изнасят в чужбина не повече от 2000 евро, а бизнесът не може да прави трансфери над 20 000 евро в чужбина без разрешение на централната банка.
Убеден съм, че тези необходими, но временни мерки няма да са нужни вече след дни или седмици, посочи министърът. На въпрос дали има предвид два или шест месеца, той заяви: "Определено не шест месеца, оптимист съм, че ще успеем по-скоро".
Още икономически и финансови новини на Pariteni.bg
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
