Не става дума само за еврото - самата демокрация в Европа е заложена на карта

Европа води света в практикуването на демокрация. Затова е тревожно, че опасностите за демократичното управление днес, които влизат през задната врата на финансовите приоритети, не получават необходимото внимание.

Трябва да се справим с дълбоки проблеми, свързани с това, че демократичното управление на Европа може да бъде подкопано от доста засилената роля на финансовите институции и рейтинговите агенции, които сега се разпореждат свободно с части от политическия терен на Европа.

Два конкретни въпроса трябва да бъдат разграничени. Първият засяга

мястото на демократичните приоритети,

включително т.нар. от Уолтър Беджът и Джон Стюарт Мил необходимост от "управление чрез дискусия".

Да приемем, че влиятелните финансови шефове имат реалистично разбиране за нещата, които е необходимо да се направят. Това би увеличило вероятността да им бъде обърнато внимание в един демократичен диалог. Съвсем друго е обаче на международни финансови институции и рейтингови агенции да се даде едностранната власт да командват демократично избрани правителства.

Второ, много е трудно да се повярва, че

жертвите, които финансовите командири искат от несигурни страни,

ще доведат до пълна жизнеспособност на тези страни и ще гарантират просъществуване на еврото в рамките на нереформиран модел на финансово обединяване и непроменено членство в евроклуба.

Диагностицирането на икономическите проблеми от рейтингови агенции не е гласът на истината, за който те претендират. Трябва да се помни, че сертифицирането на финансови и бизнес институции от страна на рейтингови агенции преди икономическата криза от 2008 г. бе толкова лошо, че американският Конгрес сериозно обсъждаше

дали те да бъдат подведени под съдебна отговорност.

Тъй като по-голямата част от Европа сега е заета да постигне бързо съкращаване на държавния дефицит чрез драстично намаляване на държавните разходи, е изключително важно да разгледаме обстойно и реалистично какъв може да е вероятният ефект от избраната политика, както върху хората, така и върху генериране на държавни приходи чрез икономически растеж.

Високият морал на "жертването", разбира се, има опияняващ ефект. Това е философията на "точния" корсет: "Ако мадам се чувства удобно в него, тогава мадам със сигурност се нуждае от по-малък размер". Въпреки това, ако исканията за финансова уместност са свързани твърде механично с непосредствените съкращения, резултатът може да е смърт за гъската, която снася златните яйца на икономическия растеж.

Това се отнася до няколко страни -

от Великобритания до Гърция.

Общите черти на стратегията "кръв, пот и сълзи" за намаляване на дефицита правят в някаква степен правдоподобно онова, което се налага върху по-несигурни страни като Гърция и Португалия. Тя също затруднява намирането на единен политически глас в Европа, който може да овладее паниката, създадена на финансовите пазари.

В допълнение към по-голямата политическа визия има нужда от по-ясно икономическо мислене. Тенденцията да се пренебрегва важността на икономическия растеж в генерирането на държавни приходи

трябва да е основен въпрос за разглеждане.

Силната връзка между растежа и държавните приходи е наблюдавана в много страни - от Китай и Индия до САЩ и Бразилия.

Тук има и поуки от историята. Големите държавни дългове на много страни в края на Втората световна война причиниха големи тревоги, но бремето бързо олекна благодарение на бързия икономически растеж. По същия начин огромният дефицит, с който се сблъска президентът Клинтън, когато дойде на власт през 1992 г., се стопи по време на президентството му, подпомогнат в огромна степен от бързия икономически растеж.

Страхът от заплаха за демокрацията не важи, разбира се, за Великобритания, тъй като тази политика бе избрана от правителство, дошло на власт с демократични избори. Макар че разкриването на стратегия, която не е съобщена по времето на изборите, може да е причина за някакъв размисъл, това е онази свобода, която една демократична система действително позволява на победоносно избраните. Това обаче не елиминира необходимостта от повече обществени дискусии, дори във Великобритания. Има също нужда да се признае как самоизбраните рестриктивни политики на Великобритания изглежда правят достоверни дори още по-драстичните политики, налагани на Гърция.

Как някои от страните от еврозоната попаднаха в тази бъркотия?

 Странното присъединяване към единната валута без последваща политическа и икономическа интеграция със сигурност изигра роля дори след като бяха взети предвид финансовите нарушения, несъмнено извършени в миналото от страни като Гърция и Португалия (и дори след като бе взета предвид важната бележка на Марио Монти, че култура на "прекомерно уважение" в ЕС е позволила тези нарушения да останат незабелязани).

Огромна чест е за гръцкото правителство и най-вече за премиера Георгиос Папандреу, че прави каквото може въпреки политическата съпротива, но огорчената готовност на Атина да се подчини не елиминира европейската нужда да се провери мъдростта на изискванията и срока, който е наложен на Гърция. Не е утеха за мен да си спомням, че бях твърдо против еврото, въпреки че подкрепях силно европейското единство.

Тревогите ми за еврото се дължаха отчасти на това, че всяка страна трябваше да се откаже от свободата на монетарната политика и възможността за променяне на валутния курс, което много е помагало в миналото на изпаднали в затруднение страни и е предотвратявало неизбежността от масово дестабилизиране на човешкия живот в трескавите усилия да се стабилизират финансовите пазари.

Монетарната свобода може да бъде загърбена, когато има политическа и финансова интеграция

(каквато имат американските щати), но половинчатата еврозона е рецепта за катастрофа. Прекрасната политическа идея за обединена демократична Европа бе преобразена така, че да включва съмнителна програма на несъгласувано финансово обединяване.

Пренареджането на еврозоната сега би довело до много проблеми, но трудните въпроси трябва да бъдат интелигентно обсъдени, вместо да се позволи на Европа да се носи с финансови ветрове, подхранвани от тесногръдо мислене с ужасна предистория. Процесът трябва да започне с

незабавно ограничаване на безпрекословната власт на рейтинговите агенции

да издават едностранни команди. Тези агенции трудно могат да бъдат дисциплинирани въпреки лошата им работа, но добре обмислени позиции на легитимни правителства може да са от голямо значение за финансовото доверие докато се изготвят решенията, особено ако международните финансови институции дадат своята подкрепа.

Маргинализирането на демократичната традиция в Европа трябва да бъде спешно спряна. Европейската демокрация е важна за Европа и за света.