Кризата в Кипър: Банките - затворени до вторник

Банките в Кипър ще останат затворени в четвъртък и в петък, съобщи източник от правителството, цитиран от агенция Ройтерс. Тъй като понеделник също е почивен ден, то с тази мярка на практика банките се затварят до вторник, 26 март.

Правителственият служител, съобщил новината, пожела да остане анонимен, допълва Ройтерс.

Български юридически и физически лица - без банките, имат депозити в размер на общо 100 млн. евро в кипърски банки, сочи статистика на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирана от Ройтерс.

Депозитите в кипърски банки възлизат на общо 107,8 млрд. евро. От тях 38,2 млрд. евро са на банки, а 69,6 млрд. - на други юридически, както и на физически лица.

Малко повече от половината от общата сума по депозитите - 56,6 млрд. евро, е на кипърски вложители.

Румънски физически и юридически лица (без банки), подобно на българските, имат общо 100 млн. евро в кипърски банки.

На първо място по този показател в ЕС убедително са гърците с 4,7 млрд. евро, следвани от британците с 2 млрд. евро.

ЕЦБ не предостави статистика за депозитите в кипърски банки на банки от ЕС страна по страна. Тя не изнесе и данни за депозитите от държави извън ЕС.

Според международната рейтингова агенция "Мудис" обаче руски банки са имали към края на миналата година вложени 9 млрд. евро в кипърски банки (от общо 12,8 млрд. евро, вложени в кипърски банки от банки извън ЕС, според ЕЦБ), а руските корпоративни депозити на острова възлизат на близо 15 млрд. евро.

Идеята да се блокира дейността на всички банки в Кипър, очевидно преследва разрушаването на банковата система на острова, каза руският премиер Дмитрий Медведев, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Няма никакво съмнение, че тази ситуация (с дълговия проблем на Кипър) сега вълнува всички в ЕС и може да стане начало на нова поредица местни финансови кризи, каза руският премиер в интервю за европейски издания.

Руският премиер заяви, че сметките на руските държавни агенции в Кипър са били блокирани. В същото време кипърският финансов министър Михалис Сарис очаква да се възобновят преговорите с Москва за отпускане на помощ. "Голяма част от нашите открити държавни структури работят в Кипър. Сега техни пари са блокирани по неясни причини, защото източникът на парите е очевиден.

Тези пари са декларирани навсякъде. В това число влизат и държавни структури", заяви Медведев в интервю, публикувано рано тази сутрин на сайта на руското правителство.

Поради това трябва да заемем доста твърда позиция за събитията около Кипър и регулирането на неговия дълг, допълни руският премиер.

Очаква се Сарис да продължи преговорите днес, след като проведе срещи с руския си колега Антон Сулианов и с първия вицепремиер Игор Шувалов вчера, които не доведоха до конкретни резултати.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу също ще се срещне с Медведев днес, като основната тема ще бъде Кипър.

Сарис заяви, че ще остане в Москва, докато бъде постигнато споразумение, което да помогне на банките да избегнат банкрут и страната да не изпадне в неплатежоспособност.

Кипърският финансов министър се надява също така на смекчаване на условията по заема от 2,5 млрд. евро, който Москва отпусна на Никозия през 2011 г. и чийто падеж настъпва през 2016 г.

Кипърското правителство е готово с резервен вариант за събиране на необходимите средства, за да може страната да получи международния спасителен пакет в размер на 10 млрд. евро, предаде Асошиейтед прес, като се позова на трима високопоставени негови представители.

"План Б" включва известна руска помощ и по-нисък данък върху банковите депозити. Приносът на Русия няма да е голям, тъй като тя даде да се разбере, че не иска да разваля отношенията си с Европейския съюз, отбелязва АП.

Ройтерс цитира участници в преговорите, че се обмисля национализиране на пенсионните фондове, както и емитиране на облигации въз основа на очакваните бъдещи приходи от природен газ.

Източниците на британската агенция потвърждават, че идеята за облагане с еднократен данък на банковите депозити не е изоставена, но че процентната ставка по налога ще бъде намалена.

Новият план ще бъде представен официално на лидерите на основните партии в Кипър тази сутрин.

Срещата с участието на президента Никос Анастасиадис е насрочена за 9,30 ч. Очаква се парламентът да го гласува по-късно през деня.

Президентът на Кипър поиска новия план да бъде одобрен от парламента още днес, предаде Ройтерс.

Снощната среща между Анастасиадис и лидерите на основните политически партии в тази страна от еврозоната завърши без изявления за медиите.

Депутатите отхвърлиха вчера предишния план, който предвиждаше да бъдат отнети под формата на еднократен данък до 10% от парите по банковите депозити в страната.

Целта е да бъдат събрани 5,8 млрд. евро като предварително условие за получаване на спасителния пакет от ЕС и Международния валутен фонд в размер на 10 млрд. евро.

Кипър се изправи на прага на фалита, след като парламентът му отхвърли спасителния план, предвиждащ облагане с данък на спестяванията на хората, пише британският в. "Индипендънт".

Според служители е въпрос на седмици правителството в Никозия да свърши парите и да не може да осигурява заплатите на държавните служители или социалните плащания, посочва "Индипендънт".

Парламентът на Кипър отхвърли спорния план за вземане на 5,8 милиарда евро от банковите сметки на вложителите. Това може да тласне еврозоната в нова криза и да засили очакванията, че закъсалата за пари средиземноморска държава ще търси финансова помощ от Русия, пише британският в. "Гардиън".

Правителствата на страните от еврозоната заявиха, че въпреки вота е нужно Кипър все пак да събере тези 5,8 млрд. евро, представляващи една трета от спасителния план за 17 млрд. евро, отбелязва изданието.

Кипърският финансов министър Михалис Сарис пристигна в Москва, за да се опита да договори жизненоважна икономическа помощ от Кремъл, изтъква британският в. "Файненшъл таймс".

Отчаяните усилия на Кипър за получаване на пари от Русия като алтернатива на данъчното облагане на банковите влогове изуми лидерите в Брюксел. Те казаха, че са изненадани от съпротивата на кипърските депутати срещу изместването на данъчното бреме изключително към депозитите над 100 хил. евро.

Много от тези депозити са собственост на богати руснаци, отбелязва изданието. Решението на Кипър да отхвърли облагането с данък на влоговете и да се обърне за помощ към Москва драматично повишава залозите във финансовата криза на островната държава.

Ако властите не успеят да съберат допълнителни пари по начин, който задоволява еврозоната, Кипър е заплашен от пълен банков срив и евентуално излизане от еврозоната, коментира вестникът.

Европейската централна банка не показа каква ще бъде следващата й стъпка, само заяви, че "потвърждава своя ангажимент да осигури нужната ликвидност съгласно съществуващите правила".

Като признак за растящото безпокойство в други страни от еврозоната, испанският финансов министър Кристобал Ромеро обяви спестяванията в Испания за "неприкосновени" и определи Кипър като "специален и уникален" случай, изтъква "Файненшъл таймс".

Спорният международен спасителен план за Кипър, предвиждащ налагане на тежко бреме върху обикновените вложители, се очертава като възможна решаваща проверка за усилията начело с Германия за финансова дисциплина и икономии в еврозоната, посочва американският в. "Ню Йорк таймс".

Враждебната реакция в Кипър и други държави предизвиква нови тревоги, свързани със солидарността в Европа и способността на еврозоната да запази своето единство в дългосрочен план.

Ако въпреки противоречията спасителният план за Кипър остане ограничен само до малкия средиземноморски остров, без значителни последици за останалите страни от еврозоната, той може да се окаже потвърждение на основателността на германския подход.

Но ако се стигне до по-нататъшно разцепление в еврозоната, това би показало веднъж завинаги, че Германия и нейните съюзници, настояващи за затягане на дисциплината, са надценили възможностите си, коментира вестникът.

В Германия лидерът на опозиционната социалдемократическа партия Зигмар Габриел хвърли част от вината за провала в Кипър върху правителството на канцлерката Ангела Меркел, пише германският "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Според Габриел "Меркел също носи отговорност за това, че дребните вложители в Кипър трябва да плащат сметката, а собствениците на банките да останат пощадени".

Финансовият министър Волфганг Шойбле успокои, че развоят на събитията в Кипър няма да окаже отрицателно въздействие върху останалите страни от еврозоната, посочва вестникът.