Как се справя Източна Европа с кризата

Страните от Източна Европа се справят по различен начин с икономическата криза в момент, когато международната общност увеличи финансовата си помощ за региона, пише АФП в анализ по темата.

Международният валутен фонд (МВФ) днес отпусна заем от 3 млрд. евро за Сърбия. Вчера МВФ, заедно със Световната банка и ЕС отпуснаха заем от 20 млрд. евро на Румъния и деблокираха втория транш от помощта от 11,8 млрд. евро за Унгария.

Сърбия, Румъния и Унгария, както и трите балтийски държави - Литва, Латвия и Естония, и най-вече Украйна, са най-засегнатите от икономическата криза страни от региона. Те обаче не са представителна извадка за състояние на Източна Европа като цяло.

Тенденцията да се поставят всички страни от региона на едно ниво, както прави Световната банка, е погрешна, казва Леон Подканинер от Виенския институт за сравнителни икономически изследвания.

Чехия, Словакия и Полша отчетоха ясно забавяне на растежа и повишаване на безработицата, но все пак имат шанс да избегнат рецесията през 2009 г. Същият шанс има и Словения, чийто БВП обаче може да намалее до 4% тази година.

Тези четири страни все още имат здрава икономическа структура и не се нуждаят от никаква форма на помощ на този етап, твърди Подканинер.

Миналата седмица ЕС обяви, че ще удвои на 50 млрд. евро бюджета за спешна помощ за страните от Източна Европа, които са в затруднено положение. Прага и Варшава приветстваха това решение, но подчертаха, че то касае техните съседи, защото те самите не са в тежко положение и не искат някой да ги поставя в категорията на затруднените страни.

Будапеща не може да похвали със същото. Премиерът на Унгария Ференц Дюрчани дори стана жертва на икономическата криза. Той не съумя да прокара план за оздравяване на икономиката в парламента и предпочете да се оттегли от поста си.

Унгария получи през октомври 2008 г. кредит от 20 млрд. евро от МВФ, ЕС и Световната банка, припомня агенцията.

Доказателство, че Чехия не трябва да бъде поставяна на същото ниво като Унгария, е и фактът, че тази седмица правителството на чешкия премиер Мирек Тополанек стана жертва по-скоро на различия в управляващата коалиция, свързани с европейската интеграция, отколкото с управлението на икономическата криза.

Според Виенския институт за сравнителни икономически изследвания едно от предимствата на Полша и на Чехия е, че не са част от еврозоната.

При липсата на големи кредити в чужда валута, каквито има в Украйна, Унгария и Румъния, тези две страни извличат полза от обезценяването на своята парична единица, което е благоприятно за износа, казва Подканинер.

За сметка на това балтийските страни и България се намират в капан, тъй като тяхната парична единица е фиксирана към курса на еврото. Словакия, която досега беше смятана за първенеца в Източна Европа, също може да плати с цената на намаляването на износа присъединяването си към еврозоната на 1 януари 2009 г.