Гърция: За дефицита ни е виновна и ЕК

Гръцкият правителствен говорител Йоргос Петалотис обвини Европейската комисия, че си е затваряла очите за бюджетния дефицит на страната при предишното управление на консервативната партия "Нова демокрация", предаде Франс прес.

Европейската комисия има задължението да е в течение на нещата, да упражнява контрол, и съм твърдо убеден, че тя е била запозната с данните, каза Петалотис пред частното радио "Канали 1".

Комисията със сигурност е можела да си даде сметка какво реално се е случвало с гръцката икономика, допълни той.

Комисията от своя страна отхвърли обвиненията.

От 2005 г. насам пет пъти изразихме резерви по отношение на предоставените от Гърция данни за бюджетния дефицит, което показва до каква степен сме имали съмнения, заяви говорителят на Европейската комисия Амадео Тардио.

Така че твърдението, че от наша страна не е била проявена бдителност, не отговаря на реалността, допълни той.

Говорителят припомни, че предоставените от Гърция данни за дефицита както през 2009 г., така и през 2008 г., все още не са одобрени от Европейската статистическа служба (Евростат).

Освен това Брюксел вече поиска допълнителни правомощия за одит вследствие на гръцката криза, за да може да извършва по-ефективен контрол върху данните, предоставени му от държавите членки.

Срещу Гърция бяха отправени обвинения, че е подправила умишлено статистическите данни за бюджетния дефицит и държавния дълг, за да може да изпълни критериите за присъединяване към еврозоната през 2001 г.

През 2004 г. срещу страната беше започната процедура за нарушение заради съмнителна достоверност на статистическите данни.

Правителството на социалистическата партия ПАСОК поиска сформирането на парламентарна анкетна комисия, която да разследва нередностите в дейността на Националната статистическа служба по време на управлението на "Нова демокрация" (2004 - 2009 г.)

Консервативната опозиция от своя страна разкритикува обвиненията на правителството срещу Брюксел като "политическа маневра".

"Нова демокрация" настоя разследването да обхване периода от 1981 г. насам, тоест от присъединяването на Гърция към ЕС, който включва 20 години управление на социалистите. 

Премиерът Георгиос Папандреу отрича в интервю за британското списание "Икономист", че Атина е настоявала за спасителен план, за да може да преодолее сегашната дълбока финансово-икономическа криза.

"Първо, никога не сме искали план за спасение и второ, не искаме пари. Това, което искаме е гаранция, че бихме могли да получим заем при същите условия, които са валидни за останалите от еврозоната или от ЕС, а не при тези прекомерно високи лихви, които често се свързават и със спекулации", изтъква гръцкият премиер.

Папандреу призова да се усъвършенства механизмът за оказване на подкрепа в рамките на ЕС, като отбелязва решимостта на своето правителство да извърши налагащите се съществени промени и да предприеме нови мерки, ако такива са необходими."Не искаме пари от германците.

Искаме възможност страната ни да получи заем при изгодни лихви, за да бъдем конкурентноспособни и да намалим бюджетния си дефицит. За това се нуждаем и от подкрепата на германците, французите и на останалите от ЕС", подчертава гръцкият министър-председател.