Гърция - реформи или фалит

Почти банкрутиралата Гърция се опитва да докаже на чуждестранните кредитори, че може да премине през тежки съкращения на разходите и реформи, ако сключи споразумение за замяна на дългове и получи необходимите й 130 млрд. евро помощи.

Страната е под постоянен натиск да полага повече усилия при запълването на огромния си дефицит, който бе захранен от влошаващия се икономически климат и излезлия от релси план за мащабни реформи.

Освен лютите мерки за затягане на коланите, които вече бяха взети, гръцките кредитори поискаха допълнителни съкращения на разходите на стойност 1% от БВП, или малко над 2 млрд. евро, в рамките на тази година.

Те предложиха да се свалят разходите за здравеопазване, както и да се намали бюджетът за отбрана.

Високопоставен гръцки банкер обяви, че сделката с частните кредитори за преструктуриране на 200 млрд. евро дълг е почти факт след близо девет месеца преговори.

Последната й глава обаче ще се бави умишлено, докато Атина не докаже, че е решена да провежда тежки реформи.

"Споразумението за замяна на дълга е готово. Но няма да бъде представено преди края на седмицата и преди правителството да направи няколко ангажимента за реформи и промени в пенсионната система", съобщи банкерът, пожелал анонимност.

"Като отлагат замяната, европейските ни партньори оказват натиск върху правителството и политическите лидери, за да ги накарат да направят определени ангажименти", уточни той.

Премиерът Лукас Пападимос по-рано потвърди, че Гърция ще се стреми да постигне съгласие за дълговете до края на седмицата – грубо казано крайният срок за приключване и на преговорите за втори спасителен пакет за страната.

Министър-председателят освен това призна, че основните теми на разговор с Тройката са свързани с трудовите реформи и съкращенията на разходи.

Преговорите с Тройката се спънаха във въпроса за съкращения на разходите за труд в частния сектор, на които Атина отказва да даде зелена светлина от опасения, че може да задълбочат рецесията и изострят обедняването на гърците.

Задаващите се избори през пролетта също усложняват разговорите, тъй като политическите лидери от коалицията на Пападимос се опитват да се разграничат от съкращенията, нанасящи болка на обикновените гърци.

Все по-раздразнени от неизпълнените обещания на Атина, партньорите поискаха от гръцките партии да обещаят, че ще изпълнят необходимите мерки, независимо от изхода на идните избори.

Германски министър дори призова Гърция да предаде контрола на бюджетната си политика на външни институции, ако среща трудности при изпълнението на реформите.

Напомняйки за сериозността на преговорите, членът на ръководството на ЕЦБ Евалд Новотни поясни, че членството на балканската страна в еврозоната зависи от способността й да премине през редица тежки мерки.

"Надявах се, че тези мерки ще се приложат, но никой не може да бъде напълно сигурен", сподели пред австрийско радио Новотни.

Очаква се финансовият министър Евангелос Венизелос да коментира напредъка в преговорите и по двата въпроса, след като се завърне в родината си от срещата на върха на ЕС в Брюксел. На нея Пападимос обясни надълго и нашироко въпроса пред всички 27 лидери на страните членки.

Запознати източници съобщиха, че лидерите на еврозоната не са били помолени да дадат категорична оценка на сделката, която ще бъде обявена след сключване на споразуменията за замяна на дългове и втори спасителен пакет.

Като част от замяната банките и застрахователите ще отпишат 50% от условната стойност на гръцките дългове, които държат, за да улеснят Атина с около 100 млрд. евро. Очаква се реалните им загуби да доближат 70%.

Стигна се и до заплахи от властите в Атина, че ще наложат загуби на инвеститорите, които не се съгласят на замяна доброволно.

Времето на Гърция обаче изтича. Страната се нуждае от бърз завършек на разговорите – най-късно до средата на февруари, за да си набави необходимите средства и избегне фалита.

Без споразумение и средства от спасителния план страната ще потъне в контролируем банкрут, който може да създаде сътресения в цялата еврозона и да върне световната икономика обратно в рецесия.