Горанов: Ако не искаме да имаме дълг, не трябва да имаме дефицит

А ко не искаме да имаме дълг, не трябва да имаме дефицит, каза на пресконференция министърът на финансите Владислав Горанов.

Няма да имам аргумент да опонирам на премиера за великденските надбавки, ако нещата вървят както досега,

каза финансовият министър, отчитайки 100 дни управление на ведомството. Горанов подчерта, че има тенденция за намаляване на контрабандата и увеличаване на събираемостта в бюджета.

Договорът за дилърство за емитиране на държавен дълг с четири банки не ангажира правно страната ни за задължително поемане на дълг - ако България намери друг финансов ресурс, то тя може да не емитира и едно евро, каза той относно законопроекта за ратифициране на договора за дилърство с банките Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ за емитиране на държавни облигации до 8 млрд. евро.

Законопроектът трябваше да бъде гласуван в парламента днес, но бе отложен за утрешния ден.

Горанов подчерта, че договорът за дилърство е юридически документи, в който са фиксирани таксите и комисионните за посредническите услуги на банките и тези такси са много по-ниски, отколкото при други подобни договори през предишни години.

Няма как да се правят бюджети на дефицит и да не се поема дълг, посочи Горанов. Той отбеляза, че друг вариант за това е приватизация, но държавата няма такава възможност в момента.

Затова вариантите са или да харчим по-малко и да вървим към балансирани бюджети още от 2015 г., или да увеличим данъчната тежест, с което аз като финансов министър не съм съгласен, коментира Горанов.

Той посочи, че в предизборната си програма ГЕРБ е заложила на това, че параметрите на данъчната ни система няма да бъдат променяни.

По отношение на борбата с контрабандата и с опитите в приходната част на бюджетът да се затруднява, всяка сряда провеждаме срещи при министър-председателя, където всички органи се отчитат. Успяхме да постигнем нелоши резултати, които тепърва ще се виждат в приходната част на бюджета. Успяхме да заделим ресурс и за най-бедните – българските пенсионери в края на миналата година, заяви финансовият министър.

Калфин: Дългът е необходим

"Дали да бъде с 30 или 10-годишни облигации е решение на финансовия министър и искането на ПГ на АБВ е той да го обясни", коментира вицепремиерът и социален министър.

Изказването на Калфин дойде след като по време на заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт запита Калфин дали е обяснил на ПГ на АБВ с какви пари ще обслужва социалните дейности, след като АБВ няма да гласува за дълга.

"Не мога за всяко решение на ПГ на АБВ да давам обяснение. Доколкото вчера имаше обсъждане в ръководството на АБВ по отношение на дълга, няма критики по отношение на това, че има дълг, който трябва да се върне и никой не поставя под въпрос той да не се върне. Няма критики към това, че следващите години ще се генерира бюджетен дефицит, не само от социалните сфери и съм против това да се казва, че дефицитът идва от социалната сфера. Целият бюджет с всичките си пера формира дефицит", обясни Калфин.

Той бе категоричен, че възраженията на АБВ са по-скоро относно начина, по който дългът от 8 млрд. евро е бил предложен, като не е имало консултации между партньорите. "Вносителите на предложението за дълга не са обсъдили подробности къде, как и защо отива той. Тази сутрин е имало среща на министъра на финансите с ПГ на АБВ, но не мога да кажа какво е станало на нея. Въпросът за гласуването на дълга не е популизъм, а е искане за повече информация, която да бъде публична в обществото", каза социалният вицепремиер.

Той изрази надежда тази информация да бъде публична за всички, които живеем и работим в държавата. Калфин заяви, че този дълг го плащат гражданите, бюджета го ползват всички и всичко, свързано с дълг и бюджет трябва да е максимално открито и публично.

Относно облагането на доходите за работещите пенсионери, Ивайло Калфин посочи, че идеята е била поставена от работодателските организации вчера, но не е нова. "Имали сме различна практика в България, пенсионерите са получавали заплата или пък работещите не са получавали пенсия. Има решение на Конституционния съд в това отношение", добави социалният министър.