България - сред най-застрашените от гръцката криза

България, Румъния и Унгария са изложени на най-голям риск от кризата в Гърция, предупреди базираната в Лондон водеща консултантска компания в областта на макроикономиката "Кепитъл икъномикс", цитирана от агенция Блумбърг.

"Безпокойствата по повод бедственото финансово положение на Гърция достигнаха състояние на треска през последния ден и изтеглянето (на активи) на сигурни места разтърси финансовите пазари в Източна Европа", отчете икономистът от "Кепитъл икъномикс" Нийл Шиъринг.

Той подчерта, че "нито една страна не е имунизирана срещу затрудненията в Гърция и финансовите пазари в целия регион по всяка вероятност ще пострадат още повече, ако ситуацията не бъде поставена под контрол".

Чехия ще бъде засегната най-слабо, благодарение на своите доста солидни макроикономически показатели, прогнозира Шиъринг.

Британският икономист отбеляза още, че проблемите на Гърция са намалили изгледите за бързо приемане на еврото от източноевропейски държави.

Възможно е Естония, която иска да влезе в еврозоната през януари, да постигне тази своя цел едва в края на следващата година, а на останалите страни кандидатки да им се наложи да почакат дълго, допусна той.

Времето изтича за България и Румъния - двете най-бедни страни в ЕС, да наберат необходимите в тежки времена парични ресурси и да направят икономиките си по-екологични, като изтъргуват излишъците в квотите си за емисии на парникови газове съгласно Протокола от Киото, посочва Ройтерс в репортаж от София.

Новите правителства в София и Букурещ бързат да приемат закони за присъединяване към търговията на предписани емисионни единици (ПЕЕ) и се надяват да спечелят всяка по 1 млрд. долара пот продажбата на излишъците им от права на емисии парникови газове.

Българското правителство се надява да получи поне 500 млн. лв. от продажба на ПЕЕ само за тази година, отбелязва авторката на репортажа Цветелина Николова.

Според анализатори шансовете на двете държави намаляват, тъй като световната криза доведе до рязък спад в количествата емисии парникови газове по света, а оттам и търсенето на ПЕЕ.

Освен това липсата на споразумение за периода след изтичането на Протокола от Киото заплашва да превърне търговията с такива квоти след 2012 г. в нещо отминало, отбелязва Ройтерс.

Успехът при тази търговия зависи от бързината, волята на двете страни да инвестират по прозрачен начин приходите във възобновими енергийни източници или в по-добра енергийна ефективност, т.нар. зелени инвестиционни схеми и гарантиране, че парите няма да се използват за друго, се казва в доклад на анализатора от "Сосиете женерал" Еманюел Фажес.

София и Букурещ са обявили, че ще създадат зелени инвестиционни схеми тази пролет и ще се опитат да финализират първите си сделки до края на 2010 г., отбелязва Ройтерс.

"България и Румъния, които нямат готови зелени инвестиционни схеми, ще са с по-слаби позиции на този свиващ се пазар и ще трябва да намалят цената си, за да могат да продават. Те трябва още отсега да започнат разговори с потенциални купувачи и да покажат солидни зелени инвестиционни схеми", заявява Тревър Сикорски от "Барклис кепитъл".

България планира да инвестира приходите от продажба на ПЕЕ в комплекси за слънчева и вятърна енергия, събиране на метан от сметища и изолация на панелните блокове по градовете за подобряване на енергийната ефективност.

София е провела първоначални преговори за продажба на ПЕЕ на Испания и Япония и е изявила готовност да се съобрази с всички искания от купувачи, като задължение да ползва японска технология или испанска експертиза при сметищата и слънчевите батерии.

"Колкото по-бързо работят, толкова по-добре, защото времето изтича, а Протоколът от Киото наближава края си", заявява Силвия Ценкова от швейцарската консултантска фирма "Енвалю".