БСК: В бюджет 2014 няма ясни политики за реформи

 Обявените седем приоритета в проекта на Бюджет за 2014 г. нямат своята финансова проекция и не са структурирани политиките за осъществяване на тези приоритети. Това заявяват от БСК в свое становище по проектобюджета за следващата година.

Засега реални реформи наблюдаваме само в системата на МВР и са налице опити на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) да постави на обективна основа настоящите реформи в социалната и осигурителната сфера.

Според анализа на камарата в проекта за бюджет прозират силно предизборните политически ангажименти. Два са основните инструмента за излизане от кризата и осигуряване на растеж – разкриването на нови устойчиви работни места и увеличение на износа, но от БСК не виждат финансова бюджетна политика в подкрепа на тези направления. Все повече хора трябва да получават заплати, а не все по-малко хора да имат все по-високи заплати, смятат от БСК.

Проектът на Закон за държавен бюджет на Република България за 2014 г. следва да бъде придружен от пакет предложения за структурни реформи, съответстващи на предвиденото дефицитно финансиране и увеличен таван на държавния дълг, които да разширят т.нар. фискално пространство и осигурят подкрепа на основните фактори за догонващ икономически растеж през следващите години.

От БСК категорично не приемат увеличението на МРЗ от 310 лв. на 340 лв. за 2014 г., предвидените последващи увеличения до 420 лв. през 2016 г. и ръста на минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, несъпроводени от оценка на въздействието. Това решение е в противоречие и със заявените намерения за разкриване на нови работни места и намаляване на равнището на безработица, посочват от Стопанската камара.

Ниска е степента на реформиране на образователната система, въпреки заложеното увеличение от около 100 млн.лв. в подкрепа на политиките и набелязаните мерки. Икономическото възстановяване и осъществяването на основни структурни промени изискват и адекватно подготвена работна ръка и възможност за бърза преориентация на пазара на труда.

Така стоят нещата и със здравната система. При одържавено управление на осигурителната система се задълбочава хроничният дефицит на Здравната каса без подобрение на здравните услуги и липса на ясна времева рамка за необходимите промени. В бюджета на НЗОК за 2014 г. е заложен дефицит от 440 млн. лв. за болнична помощ, 4,7 млн.лв. по-малко от необходимото за лекарства и 22,6 млн.лв. по-малко за онкологични лекарства. Не са предвидени около 300 млн.лв. забавени плащания към доставчици. Отново е планиран излишък от 105 млн. лв., с който присвоените от държавата средства на НЗОК достигат 2 млрд.лв. (вкл. тези от предходните години). Без основание от години бюджетираните плащания за здравно осигурените от държавата лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се) не съответстват на извършените реални разходи.

За 2014 г. предвидената вноска от държавата за едно лице е около 20 лв. при средна от бизнеса 54 лв. Поради неизпълнение на задълженията на НАП, от години се задържа на високо равнище броят от неосигурените лица. Не се променя подходът, посочват от организацията.

БСК има забележки и за пенсионната система. Налице е стопиране на реформата и съхраняване на дефицита в общественото осигуряване на високи нива. Не подкрепяме заложеното административно увеличение от на 340 лв. на МРЗ и МОД. БСК предлага отново сключване на договор между МФ и БНБ за инвестиране на средствата на международните пазари и инкасиране дохода в т.нар. Сребърен пенсионен фонд, вместо в приход на Държавния бюджет.

Системата на социалното подпомагане остава дълбоко нереформирана при ръст на социалните разходи с 8,4% или със 174,7 млн.лв. до 2,25 млрд. лв.

Следва да бъдат предприети структурни и функционални промени за повишаване на ефективността на социалните плащания и предоставяни услуги за подобряване на пригодността за заетост, намаляване на безработицата и равнището на бедност. Под защита трябва да бъдат поставени приоритетни целеви уязвими групи, в т.ч. подрастващи в семействата с ниски доходи, възрастни и хора с увреждания.

Като цяло БСК подкрепя декларираните намерения и мерки за запазване на финансовата стабилност и осигуряване на предвидима бизнес среда, включително задържане на бюджетния дефицит по КФП до 1,8% от БВП спрямо 2% за т.г.

Прогнозните макроикономически параметри от БСК коментират така: " Заложеният растеж на БВП от 1,8% може да бъде възприет като оптимистичен при очакван растеж за 2013 г. от 0,6% и непреодолени трайни негативни тенденции. За полугодието реалният ръст на БВП е едва около 0,3%, налице е спад в индустриалното производство от март до август 2013 г. на годишна база от над 3,8% и на строителството от над от над 5,8%. Липсват устойчиви признаци за излизане от кризата в основните ни търговски партньори от ЕС, в т.ч. Германия, Италия, Гърция.

Политическият климат и състояние на институциите също представляват сериозен източник за риск пред по-висок растеж на инвестициите и БВП. Едни по-реалистични очаквания за ръста на БВП варират в диапазона +0.8 – 1.2%. Намалението с около 1% на прогнозата за растежа предполага и по-малко приходи за разпределение, които се компенсират чрез увеличаване на тавана за общия държавен дълг от 22.1% от БВП (18.3% от БВП за 2013 г.). За подобна опасност от оптимистични очаквания и необходимост на тази основа на корекции в бюджета, БСК предупреди и при разглеждането на първоначалната макрорамката на бюджета - 2013 г.

Предвиденият ръст от 9,9% на ПЧИ се оценява като реалистичен, но недостатъчен за осезаемо икономическо възстановяване, като се отчита продължаващото намаление от 2008 г. и негативните тенденции през т.г. От БСК подкрепят съхраняването на ниско равнище на прякото данъчно облагане, прилагането на общовалидни изисквания, решения на Съда на ЕС за подобряване на бизнес средата спрямо водещите страни-членки на ЕС.

Приетият механизъм на функциониране на единното платежно нареждане (т.нар. "единна сметка") следва да се усъвършенства за възстановяване правото на данъчно задълженото лице да определя по безспорен начин конкретните задължения, които покрива с внесените суми, посочват от БСК.