Лидерите на 27-те страни в ЕС са постигнали тази вечер в Брюксел политическо решение, свързано с изхода от кризата в еврозоната, съобщи премиерът Бойко Борисов, който участва в заседанието на Европейския съвет.
Той изрази очакване решението да бъде потвърдено и на заседанието на лидерите на 17-те страни от еврозоната тази вечер.
Българският премиер уточни, че постигнатото политическо решение засяга начина, по който да се капитализират банките - те трябва да постигнат 9% капиталова адекватност. Борисов отбеляза отново, че сега банките в България имат 15% капиталова адекватност.
Междувременно на брифинг премиерът на Полша - страната, председателстваща в момента ЕС, Доналд Туск съобщи, че държавните лидери на страните от ЕС са се договорили в Брюксел за принципите за рекапитализация на банките.
Министърът на финансите на Полша Ян Винсент-Ростовски поясни, че изискването за увеличение на капиталовата адекватност до 9%, като обезпечение срещу рискове, трябва да стане до юни. Преди се говореше за увеличение на капиталовата адекватност до 5%, припомня ДПА.
Европейските банки трябва да укрепят финансите си, тоест ще се нуждаят от повече капитали, защото европейските лидери и регулатори ще ги принудят да приемат по-ниска стойност на държавните облигации от страни от еврозоната, които имат проблеми с дълга и дефицита си, отбелязва и ДПА. В случая с Гърция това означава да са готови да понесат загуби от 50-60%.
В тази връзка президентът на Франция Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел ще преговарят през нощта с банките кредитори на Гърция, за да ги убедят да приемат загуби от малко над 50 процента, съобщи неназован европейски източник. Ако банките приемат искането, то това ще означава "заличаване" на 100 млрд. евро от 210 млрд. евро, които банките кредитори на Гърция държат в момента. Гръцкият държавен
дълг възлиза общо на около 350 млрд. евро.
Борисов каза още, че в споразумението отсъства предложението страните в тежко положение да плащат по-малка част от стойността на проектите, съфинансирани от европейските фондове.
В отговор на въпрос той уточни, че гръцките банки в България са отделни юридически лица и също са длъжни да се съобразяват с изискването за 15% капиталова адекватност, като това се наблюдава внимателно от БНБ. Клоновете на гръцките банки у нас имат и много имущество като мрежа и активи, добави той.
Попитан каква е цената за кризата, която плаща нашата страна, премиерът коментира, че България плаща дълго време индиректно с всички проблеми, които се наблюдават в региона - още от първите стачки в Гърция и затварянето на общата ни граница.
Ние сме поели много отдавна пасиви, а това, което се предлага сега, се надявам гръцкото правителство да го приеме и въведе бързо, допълни той.
Когато всеки ден се говори за кризи, това плаши инвеститорите, намалява доверието, хората се стресират и това влияе на вътрешния пазар, на потреблението - това дава като последица куп неприятности, коментира още премиерът.
В отговор на въпрос той добави, че на този етап България няма да участва с пари в решаването на текущите проблеми, защото не е в еврозоната, но страната ни е за европейска солидарност и за дисциплина.
По неговите думи в залата на Съвета са прозвучали призиви днешната среща да бъде една от последните, на които се говори за "слабите" страни в ЕС, които са допуснали големи бюджетни дефицити и не са подготвили банковите си системи, а са давали големи пенсии и заплати, и са взимали и харчели повече пари, отколкото са изкарвали.
Сред прозвучалите позиции е била тази да започне да се говори за страните, които са въвели и изстрадали ограниченията, съгласно споразуменията от Маастрихт и за които е редно да бъдат поощрени, сред които и България.
Надявам се, крайно време е, да дойде Съвет, на който да говорим за държавите, които спазват критериите от Маастрихт и финансова дисциплина. Говоренето за тези, които са харчели, без да си направят сметката, вече започва да има отрицателен ефект в дисциплинираните държави, коментира премиерът Борисов.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
