БАН ще продължи с протестите, а учените обмислят да съдят държавата в Страсбург заради "унищожителния" за Българската академия на науките бюджет.
Те ще организират шествие в сряда от 14,30 ч.,
когато на заседание на парламентарната комисия по образование ще
се обсъжда държавният бюджет за 2012 г.
Това каза председателят на БАН Никола Съботинов на
пресконференция с участие на ръководството и директорите на институти в БАН, свикана "в отговор на всички неверни твърдения, изнесени в публичното пространство през последните дни".
Положителна за учените е новината за допълнителните 5 млн. лв. за съфинансиране на проектите на академията, но тези средства според тях са ограничени и от тях ще се възползват само няколко изследователски екипа.
Ако се приеме бюджетът на БАН, средната заплата ще падне под 478 лв., младите ще вземат до 300 лв., а това предопределя отиването им в чужбина, предупреди Съботинов.
По думите му страната ни е единствената в Европа, която няма своя оперативна програма за наука.
В този смисъл той определи дирекция "Наука" в образователното министерство (МОМН) като "вредна и пречеща" и добави, че там трябва да се направят реформи, както и във Фонд "Научни изследвания".
България отделя под 55 млн. лв. за наука в БАН, а в същото време Сърбия - страна, извън ЕС, дава 400 млн. евро за развитие на научната си инфраструктура, направи сравнение той.
50 млн. лв. за бездомните кучета, 54 млн. лв. за БАН - ето къде е приоритетът на държавата, отбеляза пък проф. Никола Малиновски.
Според учените ако нашата наука не се подкрепи от държавата,
има опасност да изпаднем от европейската научна инфраструктура.
От БАН посочиха, че никъде в Европа научните институти
не разчитали само на средства от ЕС, а предимно на национално
финансиране.
Схемата, която ни предлага министърът на финансите Симеон
Дянков, не работи в никоя европейска държава и дори в Америка, категоричен е главният научен секретар на БАН проф. Стефан
Хаджитодоров.
Той разкритикува идеите му финансирането на БАН да идва на три равни части - от държавата, от бизнеса, по проекти.
Средно в ЕС не повече от 10 до 15% от различните научно-изследователски центрове разчитат на европейски програми, отбеляза той. Остатъкът идвал от националните бюджети
и едва между 5 и 10% - от бизнеса.
Хаджитодоров обясни, че не всички европейски програми допускат заплащане на възнаграждения, а тези, които допускат, са около 30% от стойността на проекта. По думите му навсякъде в Европа това са допълнителни възнаграждения към заплатата.
В БАН съотношението учени-помощен персонал е 1:1,7. За сравнение, в института "Макс Планк" Германия то е 1:1,23 и има опасност БАН да не може да се включва в проекти заради проблеми с научната инфраструктура, предупредиха учените.
Според тях масово се отказват участия в 7-ма рамкова програма, защото от Брюксел не вярват, че БАН ще оцелее и ще си изпълни проекта.
Ръководството на БАН очаква вицепремиерът Симеон Дянков и министърът на образованието Сергей Игнатов да изпълнят нареждането на премиера и да се срещнат с учените.
Доц. Георги Корчев, директор на НИМХ, опроверга твърденията на Дянков, че прогнози за времето ще вземаме от Си Ен Ен, ако няма НИМХ.
"Всъщност институтът е този, който подава информация на всички. Си Ен Ен не издава прогнози, а разпространява информацията на големите метеорологични центрове", поясни той, като определи думите на финансовия министър като "спекулации".
Източник:
Петко Налбантов, БГНЕС
