БАН: Лихвите по кредитите ще растат

О т догодина може да очакваме повишение на лихвите по кредитите.

Това прогнозира в интервю за Дарик доц. Григор Сарийски от икономическия екип на БАН.

По думите му в момента всички кредитополучатели теглят заем, за да "запушат" дупките в семейните си бюджети, което заедно с дефлацията няма да позволи на банките да вдигнат лихвите още тази година. Тенденцията за понижение на лихвите обаче ще продължи и при спестовните продукти.

Според Сарийски тегленето на кредити, с които се покриват стари задължения, няма да стимулира икономиката. По отношение на корпоративните заеми, банките ще ухажват "добрите кредитополучатели", които са малко заради все още несигурната среда.

Повечето хора, които в момента теглят потребителски кредити, го правят, за да "запушат дупки" - за погасяване на стари задължения било към данъчната система, било към доставчици на комунални услуги, тоест това са хора, притиснати по някакъв начин да теглят кредити, каза Сарийски. Именно по тази причина той не очаква през тази година при кредитите да има съществено изменение на лихвите.

Повишение на лихвените нива при кредитите е възможно да има, но едва след края на настоящата година, категоричен е икономистът. "В момента ситуацията е такава, че официално се отчита дефлация и потребителските цени се понижиха с около 2% на годишна база, а лихвените проценти са на абсолютен минимум от началото на кризата", каза Сарийски.

Поетапното отпадане на данъка върху лихвите ще доведе до промени при спестовните продукти. "Вие видяхте как се промениха продуктите през 2013 година, когато данъкът беше наложен - имаше една тиха революция при депозитните продукти, като станаха популярни депозитите без фиксиран матуритет, които обаче предлагат сходна лихва с тази при фиксиран матуритет. Така че при положение че този данък отпадне, вече няма да има стимул, който да кара банките да продължават с тази политика по високи лихвени равнища по разплащателните сметки", каза той. За обикновения потребител лихвите ще продължат да се понижават поне до края на този година, каза още той.

Кредитен туризъм и концентрация на банките в дългосрочен план прогнозира още доц. Сарийски

По думите му с последните промени в Закона за потребителския кредит все повече хора ще предпочетат да сменят банката, от която да използват кредитен ресурс, защото вече ще могат да погасят задълженията си без такса или глоба.

Също така Сарийски прогнозира, че ще продължи сливането на банки, защото големият дял от банковите печалби е канцентриран в няколко институции. Три банки държат четири пети от печалбата, докато при останалите рентабилността е основен проблем, каза Сарийски, като обясни, че именно това стимулира процеса, за който от БАН заговориха преди две години - сливания и придобивания на банки. През последните осем месеца имаше три такива сделки, напомни той и посочи, че това е нормално - банка, която не може да се самоиздържа, търси вариант за вливане в структурата на някоя по-високо рентабилна банка.

"Проблемът е, че при тези сливания и придобивания се получава неблагоприятен ефект в дългосрочен план, тъй като се увеличава концентрацията на банките, а в България знаете, във всеки един сектор, в който имате по-висока концентрация, в дългосрочен план потребителят е в по-неизгодна позиция", каза Сарийски.

Той прогнозира, че ще продължи стремежът към понижаване на цената на ресурса. В настоящата ситуация на ниски лихвени равнище и при слабо възстановяване на икономиката банките ще имат възможност поне до края на първото полугодие да продължават да намаляват лихвените равнища, така че депозантите ще стават все по-недоволни и по-недоволни, но ресурсът ще продължава да расте, тъй като той просто няма къде да отиде, обясни доцентът.

Специалистът изтъкна, че през 2013 г. имаше активно рефинансиране на кредити, тоест по думите му е текъл процесът на "крадене на надеждни клиенти". Много клиенти бяха привлечени с агресивното офериране на по-ниски лихви и те са се прехвърлили в банки, които могат да си позволят да предложат по-ниски лихвени равнища, обясни Сарийски.

Структурата на данъците у нас трябва да се подобри, защото задържането им на ниските нива не е достатъчно условие за по-добрата събираемост и стимулирането на икономиката,

заяви д-р Емил Калчев от икономическия екип на БАН, цитиран от Dariknews.bg. По думите му по-голяма част от данъците трябва да остава в общините, за да се случи реалната децентрализация.

Според Калчев по отношение на опростяването на данъчната система не е било направено абсолютно нищо с изключение на премахването на данъка върху лихвите, което обаче се осъществява поетапно и ще продължи няколко години. Икономистът посочи, че оценява постепенното отпадане на данъка върху лихвите като положителна стъпка, тъй като тази мярка не е сработила.

"Защо обаче остава данъкът върху застрахователните премии, който носи още по-малко приходи в бюджета, при все че застрахователният сектор в България е най-неразвитата част от финансовия ни сектор изобщо", попита Калчев.

По думите му данъкът върху дивидентите, който също носи малко приходи в хазната, също остава. "Той има вредно влияние върху икономиката особено в условията на криза, защото той чисто и просто препятства излизането на капитал от неефективни сектори и тяхното насочване в сектори, които са по-обещаващи - да кажем излизане от сектора на строителството и насочване в сектори като селското стопанство или леката промишленост", каза той.

Въпреки задържането на размерите на данъците, в тяхната структура има още какво да се подобри, каза в заключение Емил Калчев.

Икономистът бе категоричен, че страната ни има ниско ниво на дълг, но трябва да се постави въпросът как се реализират парите, набавени като заем. Ако се използват само за попълването на дефицита, това няма да работи дълго. Според Калчев те трябва да се инвестират.

Икономическият екип на БАН оцени като положителна публичната инвестиционна програма на кабинета, с която се инвестират 500 млн. лева в общините. Експертите обаче подчертаха, че все още е много рано да се отчетат резултатите.

Безработицата ще бъде около 12% до 2016 г., прогнозират икономистите от БАН в годишния си доклад за икономическото състояние на страната ни

Експертите очакват до края на периода България да отбележи икономически растеж от 3 %, като ще се засилва плавно през годините.

От догодина ще започне по-чувствителен и растежът на инфлацията, което донякъде ще се дължи и на увеличаване на цените на тока, които в момента са изкуствено задържани. "Очакваме инфлацията да се задържи на ниско ниво поради умереното развитие на международните цени, поради ниското вътрешно търсене, а не на последно място и поради забавеното увеличение на административните цени", каза Иглика Василева от БАН. Според нея обаче тези цени ще се увеличат, поради което учените залагат от следващата година по-високи темпове на растеж на потребителските цени.

Забавянето на растежа на административните цени, основно тези на електроенергията, не е устойчиво в по-дългосрочен период, категорична е Василева. Тя прогнозира, че вероятно след изборите би могло да се очакват промени.