Крачка напред в преговорите с Гърция

"Последните предложения на Атина за преодоляване на гръцката криза определено са крачка напред. Всички страни искат Гърция да остане в еврозоната, но предстои още много работа".

Това заяви на пресконференция в Брюксел след вчерашните тежки преговори за съдбата на Гърция германският канцлер Ангела Меркел. 

Тя добави, че не се обсъжда вариант с удължаване на спасителния план за Гърция, че финансовата устойчивост е част от разговорите, както и че са необходими интензивни преговори, а времето е все по-малко.

Меркел изрази надежда, че Еврогрупата ще успее да вземе през следващите дни решение, така че на срещата си в четвъртък европейските лидери само да се запознаят с евентуалното споразумение, „да го приемат за сведение“. Не мога да кажа обаче дали ще успеем да го постигнем, добави Меркел.

За това, че има напредък към споразумение между кредиторите и Гърция, говори и френският президент Франсоа Оланд. 

Напредваме, но има още работа, заяви той пред журналисти. Оланд също посочи, че трябва да се направи всичко необходимо за намиране на решение на кризата до края на седмицата и че не може да става дума за изключване на Гърция от еврозоната. 

Дискусиите между гръцкия премиер Алексис Ципрас и 18-те му колеги от еврозоната завършиха без пробив по въпроса за кризата със спасителния план за страната му, съобщи литовският президент Далия Грибаускайте, цитирана от ДПА. Срещата беше добра като процес, но не и като резултат, каза тя и добави, че са много важни следващите 48 часа. 

Все още не усещаме, че гръцкото правителство наистина разбира какво може да се случи, ако то не поеме тази отговорност – да вземе в свои ръце бъдещето на страната си, каза Грибаускайте. 

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер беше по-оптимистичен. ЕК предлага на Гърция програма за подкрепа на инвестиции в размер на 35 млрд. евро до 2020 г., обяви той и изрази увереност, че края на седмицата кредиторите (ЕК, Европейската централна банка, МВФ) и Гърция ще успеят да се договорят за програмата за реформи на Атина. Когато тя бъде одобрена, ще може да се деблокира международна помощ за Гърция от 7,2 милиарда евро. 

Шефката на МВФ Кристин Лагард каза обаче, че новите предложения на Атина все още не са достатъчно ясни и конкретни и не съдържат всичко, което кредиторите са очаквали. 

Гръцкият премиер Алексис Ципрас зае съвсем противоположна позиция. Той каза, че гръцките предложения съдържат повече от това, което са искали кредиторите.

Атина публикува списъка с най-новите си предложения към кредиторите, в който акцент са данъчните, а не пенсионните реформи

„Предложенията на правителството не са част от програмата му. Това е резултат от жестоки и трудни преговори, за да може новото споразумение да не повлияе на трудовите права на нашия народ и да даде перспектива за развитие на икономиката“, се казва в съобщението.

Гръцките предложения гарантират първичен бюджетен излишък в размер от 1 и 2% съответно за 2015 и 2016 г. Данък добавена стойност се запазва в три размера - 6, 13 и 23%. За електричеството, водата и стоките от първа необходимост ставката ще е 13%, за книгите и лекарствата – 6%. 

Въведени са поправки в размера на „данък солидарност“, за да се не стоварва тежко бреме върху хората с ниски доходи и пенсионерите. 

Гръцкото правителство предлага да се създаде специален фонд в който да се събeрат еднократно 12% от приходите на бизнеса с печалба над 500 хил. евро, да се увеличи данък „лукс“ (автомобили с двигатели над 2,5 л, басейни, самолети, яхти с дължина над 10 метра), да се въведе данък върху телевизионната реклама, да се въведе данък за хазартните игри на машини. 

В новите предложения се предвижда от 2016 г. постепенно да се съкращават категориите на ранно пенсиониране

(без ущърб за придобитите права). Към 2025 г. ще останат само няколко категории, които могат да претендират за ранно пенсиониране – работещите във вредни и тежки производства, майки на деца с ограничени възможности. Предллага се и съкращаване на разходите за отбрана с 200 млн. евро.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви снощи след срещата на високо равнище на еврозоната, че

сега топката е „в полето на европейските власти“,

за да може тази седмица да се постигне споразумение и Гърция да не стигне до неплатежоспособност, предаде Франс прес. На пресконференция в Брюксел Ципрас каза, че основният критерий на новите реформи, предложени от Атина на кредиторите ѝ, е социалната справедливост. 

„За пръв път тежестта няма да падне върху заплатите и пенсиите. Предпазваме пенсиите и заплатите, предпазваме средностатистическото семейство“, каза той и изтъкна, че за първи път тежестта ще падне върху тези, които могат да я носят. 

Гръцкият премиер каза, че новите предложения на Атина са били приети от кредиторите като основа за преговори и подчерта необходимостта от всеобхватно и жизнено решение, съпътствано от голям пакет за растеж, съобщи ДПА. 

Гръцкият план предвижда мерки, които ще осигурят икономии от близо 8 млрд. евро за 2015 и 2016, каза правителствен служител, пожелал да остане анонимен. 

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза, че гръцкият план представлява първите сериозни реални предложения от много седмици,  а председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, който председателства заседанието на финансовите министри от еврозоната преди снощната среща, заяви, че „има възможност да се стигне до сделка тази седмица“, предаде Асошиейтед прес. 

В сряда ще се състои нова среща на финансовите министри от еврозоната с надеждата до четвъртък, когато е срещата на върха на ЕС, да има споразумение. 

Кредиторите (ЕК, ЕЦБ и МВФ) ще започнат да анализират предложенията незабавно, Еврогрупата може да ги одобри в сряда вечер, така че да свърши работа до четвъртък сутрин (25 юни), когато е срещата на високо равнище на ЕС, посочи Туск.