Гърция получи последен шанс за спасение – споразумение трябва да има до неделя

С лед извънредната среща в Брюксел Гърция получи още един, последен, шанс да стигне до споразумение с кредиторите си и да избегне „грекзита“ (излзизането на страната от еврозоната – б.ред.). 

Атина има едва пет дни за това, които по думите на председателя на Европейския съвет Доналлд Туск

ще са „най-критичните в историята на ЕС“. 

В неделя лидерите на страните от съюза отново се събират в Брюксел и ако до сделка не се стигне, вероятно това ще e моментът, в който Гърция ще трябва да започне процеса по излизане от еврозоната. 

Напускането на зоната на единната валута би било прецедент с неясни последици за паричния съюз на ЕС.

Не можем да изключим черен сценарий,

това е най-критичният момент в историята на ЕС и на еврозоната, бяха думите на Туск. 

„Всички в еврозоната искат да постигнем съгласие, да няма победители и победени. Ако не се споразумеем в срок, преговорите ще бъдат прекратени, възможен е включително най-лошият изход, в това число и банкрут, и срив на банковата система на Гърция“, поясни той. 

По неговите думи това е най-болезненият вариант пред гърците, с разностранни отражения, включително геополитически, за цяла Европа. 

На заседанието снощи е било решено до четвъртък сутрин Атина да представи своите предложения за преговори по нова спасителна програма. След това бързо ще бъде оценено от ЕК, Европейската централна банка и Международния валутен фонд дали предложенията са изпълними и приемливи. 

Оставаме в готовност да направим необходимото за осигуряването на стабилността на цялата еврозона, допълни Туск.

Европейската комисия е готова за всякакво развитие на въпроса, свързан с Гърция,

включително за напускането на страната на ЕС и еврозоната, както и за оказването на хуманитарна помощ на Атина, съобщи председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. 

Ако гръцкото правителство не стори това, което се очаква от него, не мога да предотвратя най-лошото, каза Юнкер. Кои си мислят, че са те, и кой мислят, че съм аз, попита той по адрес на гръцкото правителство, което нарече ЕК „терористи“. 

Еврозоната прояви политическа воля да даде още един шанс на Гърция,

каза новият гръцки финансов министър Евклидис Цакалотос, цитиран от Франс прес, след срещата с колегите си в Брюксел. Цакалотос, който беше много лаконичен пред журналистите, каза също, че е постигнат напредък на заседанието на Еврогрупата, в което той участва. Във връзка с това, че Гърция не представи официално нови предложения за споразумение с кредиторите на заседанието, министърът отбеляза: „Нещата са по-сложни“. 

Министрите бяха разочаровани, гръцките предложения биха ускорили нещата, времето е все по-малко, коментира европейски източник. 

Според друг източник Цакалотос „е преминал по-скоро успешно приемния изпит“ пред колегите си. „Той потвърди, че Гърция иска нова програма за две или три години, както искат германците“, добави източникът. 

От гръцкото правителство съобщиха, че Атина е внесла промени в предложенията за кредиторите и утре ще представи предложения по т.нар. мостово споразумение, което трябва да осигури финансиране на страната до края на юли, когато се очаква сключването на основното, трайно споразумение. 

Гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че

Атина се стреми към окончателен изход от кризата с предложение за реформи в замяна на помощ,

което според него ще бъде представено до края на седмицата, предаде Ройтерс. 

„Дискусиите преминаха в положителна атмосфера. Процесът ще бъде бърз, той започва в следващите часове с цел да приключи най-късно до края на седмицата“, каза Ципрас пред репортери след спешната среща на лидерите от еврозоната. 

Въпросът за преструктурирането на гръцкия дълг може да бъде разгледан през октомври, ако преди това бъде изработена нова програма за подпомагане на Гърция в рамките на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), каза още Жан-Клод Юнкер. 

Този въпрос може да бъде разгледан, ако към онзи момент страната изпълнява всичките си основни задължения към кредиторите, подчерта Юнкер. Гърция настоява да бъдат опростени до 30% от задълженията ѝ и да се удължат сроковете за изплащане на останалата част от тях. Дълговете на Атина възлизат на 315 млрд. евро – над 175% от брутния вътрешен продукт на страната. 

През следващите два дни гръцките банки може да започнат да изпитват недостиг от пари в наличност,

ако правителството не сключи спешно споразумение за възобновяване на финансовата помощ с международните кредитори, съобщи Ройтерс.

Гръцките банки са затворени от миналата седмица, а клиентите им могат да теглят от банкоматите не повече от 60 евро на ден, но въпреки ограничението запасите от банкноти бързо намаляват. 

Един от цитираните от Ройтерс източници смята, че запасите от пари в някои банкомати ще свършат още днес, докато друг – висш гръцки банков служител –  предполага, че парите в наличност ще стигнат за още ден-два. 

Банките, които са затворени от осем дни, за да се запази банковата система, трябва да отворят постепенно, до края на седмицата, като разширяват предлаганите услуги, каза вчера заместник-министърът на финансите Димитрис Мардас, цитиран от Франс прес. 

Целта е постепенно да отворим отново всички банки и обстановката да се нормализира, каза Мардас без да посочи срокове, тъй като отварянето зависи „от предложенията на централната банка, от съюза на гръцките банки и от пазарните условия“.

Днешните британски и американски вестници са единодушни, че

Европа е дала ултиматум на Гърция да постигне споразумение за реформи срещу спасителна помощ,

или да се изправи пред катастрофа. След като отбелязва колко тревожно са прозвучали думите на всички участвали в срещата на лидерите на ЕС, „Ню Йорк таймс“ подчертава колко контрастно на този фон е прозвучал „почти слънчевият тон“ на гръцкия премиер Алексис Ципрас. 

Според „Ню Йорк таймс“ с това, че Ципрас не представи конкретни предложения на срещата, е бил пропуснат последният шанс за Гърция да преодолее пропастта между себе си и своите кредитори. Все още обаче, изглежда, никой не иска да се нагърби с вината за излизането на Гърция от еврозоната. Това означава, че всички участници изглеждат готови да продължат да преговарят до последния възможен момент, макар че кризата, започнала преди повече от 5 г., вече достига нови нива на интензивност. 

Вестникът цитира анализатори, според които ако Гърция пропусне и следващото плащане от 3,5 млрд. евро по дълга си към Европейската централна банка, дължимо до 20 юли, това неминуемо ще означава излизането ѝ от еврозоната. 

Това, според „Ню Йорк таймс“, няма задължително да доведе до дестабилизиране на по-слабите членове на еврозоната, нито пък до хаос на глобалните пазари, които засега реагират сравнително спокойно на гръцките проблеми. То обаче

ще накърни един от фундаменталните принципи на Европейския съюз – ангажимента към все по-тясна интеграция,

заложен още през 1957 г., и ще обърне назад десетилетния процес на постепенна интеграция. 

Според „Дейли телеграф“ на вчерашната среща на върха са прозвучали най-недвусмислените досега предупреждения, че ако влиятелните кредитори си позволят политическа грешка, това ще доведе до изхвърляне на Гърция от еврозоната. 

Резултатът ще бъде фатален удар по ненарушимостта на валутния съюз само 15 г. след въвеждането на еврото. 

Вестникът отбелязва и твърдата позиция на германския канцлер Ангела Меркел, че не може да има временни финансови облекчения за Гърция, нито пък каквито и да са разговори за облекчаване на дълговото ѝ бреме, преди тя да представи ясен и конкретен план за реформи и да започне да ги изпълнява. 

Почти идентично е заглавието и на американския „Вашингтон пост“: „Европа дава да Гърция 5 дни да избегне банкрут“. 

Срещата в Брюксел, според вестника, е показала колко дълбока е пропастта в позициите между Брюксел и Атина и колко трудно ще бъде да се постигне навреме споразумение за отдалечаване от ръба на пропастта, което и двете страни месеци наред се кълняха, че искат да избягнат на всяка цена. 

В. "Етнос" отбелязва, че европейските лидери и председателят на Еврокомисията са дали ясно да се разбере, че ако няма компромис до неделя, срещата на върха, насрочена за този ден,

ще вземе решения по т.нар. „черен сценарий“, т.е. за оттеглянето на Гърция от еврозоната. 

Несъмнено предстоят драматични часове за Гърция, тъй като правителството ѝ трябва днес да внесе искане за трета спасителна програма, а в същото време и да подготви пакет от реформи, които да се ангажира, че ще реализира в следващите две години, коментират наблюдателите. 

В. „Имерисия“ цитира премиера Алексис Ципрас, който пред италианската агенция АНСА поискал от европейските си партньори спешно финансиране на Гърция в размер на 7 млрд. евро. 

Според агенцията финансирането трябвало да стане в следващите 48 часа, за да може страната му да погаси непосредствените си задължения и за да не фалира. 

По същия повод германският вестник „Зюддойче цайтунг“, позовавайки се на неназован източник, разкрива подробности от гръцкото предложение с мерки за реформи, като твърди, че то не се различавало съществено от европейските предложения, отхвърлени на референдума в Гърция. 

В. „Катимерини“ пише, че днес ще има телеконферентна връзка на Еврогрупата, на която ще се обсъжда гръцкото искане за мостов заем от Европейския фонд за финансова стабилност. 

Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум казал, че еврозоната очаква от Гърция списък с ясни предложения за реформи, за да може финансовите министри да преценят дали е възможно те да бъдат база, за да стартират преговорите по една нова спасителна програма за страната. 

Източници, цитирани от в. „Файненшъл таймс“, потвърдили, че гръцкото искане за „мостов заем“ е било изпратено в писмен вид на Европейския фонд за финансова стабилност. 

В. „Прото тема“ помества изявления на министъра на икономиката Йоргос Статакис, който пред Си Ен Би Си уверил, че заплатите и пенсиите ще бъдат изплатени напълно нормално следващата седмица със или без споразумение с кредиторите. 

Вестниците информират още, че премиерът Алексис Ципрас днес говори пред Европейския парламент. Той ще присъства и на дебат за бъдещия развой на ситуацията в Гърция, който ще се ръководи от председателя на Европарламента Мартин Шулц, а в него ще участват още председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и президентът на Европейския съвет Доналд Туск.