Бюджетният дефицит на България ще достигне 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г., а средногодишната инфлация ще бъде 4,6%. Това показва есенната икономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК).
Брюксел очаква българската икономика да нарасне с 2,7% през тази година, след което растежът да се забави до 2,1% през 2027 г. и да се ускори слабо до 2,3% през 2028 г.
Спрямо пролетната си прогноза Комисията повишава очакванията за икономическия растеж през 2026 г. с 0,2 процентни пункта, но понижава прогнозата за 2027 г. с 0,1 процентен пункт.
В същото време прогнозата за инфлацията е ревизирана нагоре - с 0,4 процентни пункта за тази година и с 1,3 процентни пункта за следващата.
На извънредно заседание: Ресорната комисия разглежда Бюджет 2027
Инфлацията ще остане висока и през 2027 г.
Според Европейската комисия инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, ще се ускори от 3,5% през 2025 г. до 4,6% през 2026 г.
През следващата година се очаква тя да се забави до 3,9%, а през 2028 г. - до 3,3%.
Основен фактор за поскъпването остават високите енергийни цени. Комисията свързва прогнозата с увеличението на цените на енергията заради конфликта в Близкия изток и очаква те да останат високи и през следващата година.
Допълнителен натиск ще оказват разходите за труд и енергия в сектора на услугите. Поскъпването на енергията ще се отразява и върху цените на храните, макар ефектът да бъде частично смекчен през 2027 г.
През 2028 г. се очаква допълнителен инфлационен натиск от новата европейска система за търговия с емисии ETS2, която обхваща сградите и автомобилния транспорт.
Според оценката на ЕК въвеждането ѝ ще добави около 0,7 процентни пункта към общата инфлация в България както чрез цените на енергията, така и косвено чрез поскъпването на услугите и храните.
Заплатите ще растат по-бавно
Европейската комисия прогнозира забавяне на ръста на възнагражденията в България през следващите години.
След увеличение от 14,1% през 2024 г. и 5,8% през 2025 г., възнаграждението на един нает се очаква да нарасне с 6,2% през 2026 г., с 5,5% през 2027 г. и с 5% през 2028 г.
Правителството внесе проектобюджета за 2027 година в НС
По-умереното увеличение се обяснява с отслабването на търсенето на работна ръка и съответно по-слабия натиск върху заплатите в частния сектор, както и с по-ограничените увеличения в публичния.
В същото време безработицата се очаква да остане сравнително ниска - 3,4% през тази година и 3,5% през следващите две.
Недостигът на работна ръка в ключови сектори обаче ще продължи заради намаляването на населението в трудоспособна възраст.
Потреблението и инвестициите ще се забавят
Според прогнозата българската икономика е запазила силен темп на растеж през първата половина на 2026 г., подкрепен от потреблението на домакинствата.
За цялата година Европейската комисия прогнозира ръст на частното потребление от 7,2% след 7,4% през 2025 г.
През 2027 г. обаче темпът се очаква да се забави рязко до 2,4%, а през 2028 г. да достигне 2,6%.
Причината е по-бавното увеличение на реалните доходи на домакинствата при по-умерен ръст на заплатите и все още висока инфлация.
Инвестициите също ще отслабнат. След очаквано увеличение от 2,9% през 2026 г. Комисията прогнозира спад от 0,9% през 2027 г., последван от възстановяване с 3,1% през 2028 г.
Според Брюксел приключването на Механизма за възстановяване и устойчивост ще ограничи временно публичните инвестиции през следващата година.
Бюджетният дефицит ще достигне 5% от БВП
Едно от основните предупреждения в прогнозата е свързано със състоянието на публичните финанси.
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да нарасне от 4% от БВП през 2025 г. до 5% през 2026 г.
Това е увеличение с 0,9 процентни пункта спрямо пролетната прогноза на Европейската комисия.
Сред основните причини са по-високите разходи за пенсии, заплати в публичния сектор, общински инвестиционни проекти, субсидии и издръжка на държавните институции.
Според ЕК мерките за увеличаване на бюджетните приходи през 2026 г. имат ограничен ефект, който до голяма степен се компенсира от разходите за индексиране на заплатите с 5%.
Комисията предупреждава и за риск отчетеният дефицит да се окаже по-висок при евентуална статистическа ревизия.
Защо Брюксел очаква ново увеличение на дефицита през 2028 г.
През 2027 г. Европейската комисия прогнозира временно намаляване на дефицита до 4% от БВП.
Подобрението се очаква да дойде основно от мерки за увеличаване на приходите, включително едногодишен данък върху извънредните печалби в определени сектори, по-високи постъпления от ДДС и акцизи и увеличаване на минималния и максималния осигурителен доход.
В обратна посока ще действат планираното повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС и два нови пакета от данъчни облекчения.
Комисията обаче предупреждава, че подобрението ще бъде временно.
След изтичането на едногодишния данък върху извънредните печалби дефицитът се очаква отново да нарасне до 4,8% от БВП през 2028 г.
Причината е, че при липса на трайни мерки за увеличаване на приходите държавните разходи ще продължат да растат по-бързо от постъпленията в бюджета.
Разминаване между прогнозите на ЕК и Министерството на финансите
Европейската комисия очаква по-слаб икономически растеж през 2027 г. от Министерството на финансите, Българската народна банка и Международния валутен фонд.
Докато Брюксел прогнозира увеличение на БВП с 2,1%, Министерството на финансите и БНБ очакват 2,5%, а МВФ - 2,7%.
Разлика има и в прогнозите за бюджетния дефицит.
За 2027 г. Министерството на финансите предвижда дефицит от 4,2% от БВП на начислена основа, докато Европейската комисия очаква 4%.
Заложеният в проектобюджета дефицит от 3,5% за 2027 г. е изчислен на касова основа.
По-съществено е разминаването за 2028 г. Българското финансово министерство очаква дефицитът да намалее до 3,5% от БВП, докато Европейската комисия прогнозира ново увеличение до 4,8%.
Държавният дълг ще продължи да расте
Прогнозата предвижда и последователно увеличаване на брутния държавен дълг като дял от икономиката.
От 29,9% от БВП през 2025 г. той се очаква да достигне:
-
33% през 2026 г.
-
35% през 2027 г.
-
37,7% през 2028 г.
Основните причини са продължаващите бюджетни дефицити и увеличаващите се разходи за лихви.
Спрямо пролетната прогноза ЕК повишава оценката си за държавния дълг през 2026 г. от 32,3% на 33% от БВП, но я понижава за 2027 г. от 35,5% на 35%.