Предстои разговор за намаляване на броя на хората, които получават минимална работна заплата (МРЗ), и за увеличаване на възможностите за по-добро възнаграждение. Това е посоката, заложена и в законодателните мерки, заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
Тя говори на международната конференция „Bargaining-Up: Повишаване на заплатите чрез колективно договаряне“, организирана от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). Днес и утре домакин на форума е Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), а сред акцентите са състоянието на колективното договаряне и политиката за МРЗ в България и в целия Европейски съюз.
Докога България ще е страна на евтиния труд
По думите на Ефремова за колективното трудово договаряне са предвидени 20 мерки, като седем от тях са законодателни, а останалите са насочени към създаване на условия за това договаряне.
Министърът посочи, че пред Европа стоят немалко предизвикателства на пазара на труда – военните конфликти, демографската криза, дигитализацията, неравенствата и икономическата несигурност. Това е трансформация, която променя работните места и за която трябва да бъдем подготвени, отбеляза Ефремова. Тя цитира данни, според които над 60% от работните места предстои да бъдат изложени на влиянието на изкуствения интелект. По думите й демократичните институции и устойчивият социален модел могат да помогнат тези процеси да се случат по-лесно.
КНСБ блокира София: „С тази заплата избираме между сметките и храната“ (ОБЗОР)
Припомняме, че след критиките към предложенията за МРЗ финансовият министър Гълъб Донев се срещна със синдикатите и работодателите. Синдикатите поискаха 10% увеличение на заплатите в обществения сектор вместо предложените 5%, с изключение на сектор „Сигурност“, който няма да получи увеличение. Те настояха и минималната работна заплата да бъде 690 евро вместо предложените 660 евро.
Добави ни в предпочитани източници в Google
