Има ли необосновано поскъпване и какво всъщност показват проверките в големите търговски вериги? Около този въпрос се разгоря дискусия в ефира на NOVA.
В нея участваха Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), Пейо Майорски от Асоциацията за защита на потребителите и Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите. Те поставиха въпроса как са изчислени обявените надценки и дали се сравняват цени на идентични продукти.
Какво обяви КЗП
Във вторник Комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви нови данни от проверките в търговските вериги. Установени са надценки над 140% при хранителни стоки.
Сред продуктите с най-високи надценки са кравето масло, сиренето, кашкавалът, доматите и кромидът. Ако веригите не докажат икономическа обосновка на увеличенията, те могат да бъдат санкционирани по закон.
След храните комисията ще насочи вниманието си към лекарствата, банковите такси и мобилните услуги.
Манолова: Веригите слагат 125% надценка на маслото и 99% на кашкавала
Работодателите: държавното масло е по-скъпо
От ССИ предложиха цените на частните вериги да бъдат сравнени с тези на държавния производител.
Според Михаил Кръстев представените изводи не отчитат всички фактори при формирането на крайната цена. Той оспори твърденията за прекомерно поскъпване заради надценките с пример с маслото, което продава държавното дружество.
„Ако отворим сайта на държавния производител и търговец и видим каква е цената на маслото там, ние виждаме, че тя е по-скъпа от обявената от госпожа Манолова крайна цена“, посочи той.
По думите му това поставя въпроса дали и държавното дружество прилага надценки от подобен порядък, или разликите в цените се дължат на други фактори – доставката на суровини, обработката и логистиката.
Веригите рискуват глоби до 135 млн. евро: КЗП сезира КЗК заради надценки, каквито няма в Европа
Потребителите: какви цени са сравнявани
Пейо Майорски предупреди, че подобни публични изявления могат да предизвикат напрежение сред потребителите, ако данните не са достатъчно ясно обосновани.
Той постави въпроса дали в анализа са използвани борсовите цени на едро, цените на рафта или реалните доставни цени, на които продуктите влизат в магазините.
Млекопреработвателите: 100% надценка за готов продукт е необоснована
От Асоциацията на млекопреработвателите са на друго мнение – според тях крайните цени на щанда са логически необосновани. Димитър Зоров смята, че става дума именно за сравнение между доставната цена и цената, на която продуктът се продава във веригата.
КЗП излиза с нови данни за веригите
„Може ли тази надценка да е 100 процента над доставната на продукта. По цялата предходна верига вие имате 100 пъти повече разходи, даже с производствени. В търговската верига трябва да се знае – кара се продукт, който е готов“, каза той.
Зоров припомни, че темата за високите надценки не е нова и подобни констатации са били обсъждани и от Комисията за защита на конкуренцията. Той обаче също подчерта, че трябва да се сравняват идентични продукти, включително по грамаж – и даде за пример отново маслото на държавния производител.