Предложението за еднократен 33% данък върху т.нар. свръхпечалба през 2027 г. се превърна в един от най-острите икономически спорове, откакто финансовото министерство го представи на 23 септември. Срещу него застанаха управителят на БНБ, банкери, работодатели и опозицията, а правителството продължава да го защитава.
Мярката е част от пакета промени в седем данъчни закона, с които Министерството на финансите очаква около 1,4 млрд. евро допълнителни приходи в бюджета за 2027 г. Целта е дефицитът, който тази година по думите на финансовия министър Гълъб Донев ще достигне рекордните 5,7% от БВП, да бъде свален чувствително през 2027 г. Тя засяга шест вида дейности: банки, застрахователи и презастрахователи, телекоми, обменни бюра, небанкови фирми за бързи кредити и търговци на храни с поне пет обекта.
Механизмът е следният: за всяка компания се изчислява средната печалба за 2020–2025 г. и към нея се добавят 20%, приети за „нормална“ доходност. Само печалбата над този праг се облага с допълнителните 33%, а 90% от сумата трябва да се внесат авансово още през 2027 г. Според оценката на въздействието към законопроекта само от този данък в бюджета трябва да постъпят 1,035 млрд. евро.
В центъра на дебата е един въпрос: дали банките ще погълнат допълнителния данък, или той ще стигне до клиентите им чрез лихви, такси и по-строги условия за кредит.
БНБ: Данъкът има цена и тя може да стигне до клиентите
Най-силният глас срещу мярката дойде от управителя на БНБ Димитър Радев, който на 25 септември излезе с подробно изявление. „Вдигането на данъци има цена“, заяви той.
Според него названието „свръхпечалба“ не променя същността: става дума за по-високо облагане на банковата дейност. Печалбата е и основният вътрешен източник на капитал, а капиталът определя колко кредит една банка може да отпусне и колко загуби може да поеме при криза. Радев напомни, че именно натрупаните буфери позволиха частния мораториум върху кредити за над 9 млрд. лв. през пандемията.
БНБ с оценка за данъка върху банковите печалби: Какви са рисковете за икономиката
Управителят оспорва и базовия период 2020–2025 г. Началната 2020 г. е кризисна, с много ниски банкови печалби, и включването ѝ може да представи нормалното възстановяване като „свръхпечалба“. По-високата печалба днес може да отразява просто по-голям капитал, по-голям баланс и поет допълнителен риск.
За потребителите най-важната част от анализа е кой в крайна сметка ще плати. Радев описва три възможни реакции на банките:
- По-скъп кредит – за домакинствата по-скъпи или по-трудно достъпни заеми, за фирмите по-скъп капитал и отложени инвестиции.
- По-строги условия – по-селективно кредитиране и промени в условията по депозитите.
- По-ниски дивиденти – вариантът с най-малко последици за икономиката.
Като предупреждение той посочи Унгария, където извънредният банков данък, въведен като временен, бе удължаван многократно, а корпоративното финансиране остава скъпо. „България няма основание да следва такъв модел“, категоричен е Радев.
БНБ вижда и риск за самата държава. Банките са сред основните купувачи на държавни ценни книжа и при по-малко ресурс може да поискат по-висока доходност. Така приходът от данъка ще е еднократен, а по-високата лихва по дълга ще се плаща години наред. Радев настоява за цялостна оценка на въздействието, преди парламентът да реши.
Банките: Няма свръхпечалба, има ръст на баланса
Асоциацията на банките в България (АББ) излезе с първата си официална позиция на 1 октомври и поиска предложението да отпадне изцяло. Според нея наличието на извънредна печалба не е доказано, а мярката застрашава способността на банките да кредитират икономиката.
Банкерите подкрепят тезата на БНБ за сгрешения базов период. При ниската база от пандемичните 2020 и 2021 г. „възстановяването се третира като извънреден облагаем резултат“, посочват от асоциацията.
АББ привежда и собствени числа. Между 2019 и 2025 г. печалбата на сектора преди данъци расте от 940 млн. до 2,15 млрд. евро, но за същото време активите почти се удвояват (+98,8%), а цените се повишават с 41,6%. Сравнението на номинални печалби без отчитане на инфлацията според банкерите преувеличава реалния ръст.
От асоциацията изчисляват, че печалбата на банките на практика ще бъде облагана трикратно: 10% корпоративен данък, 5% допълнителен глобален минимален данък и още 33% по новата мярка. Освен това АББ смята, че мярката нарушава равнопоставеността и противоречи на националното и европейското право.
По отношение на клиентите позицията е ясна: по-малкият ресурс за нови заеми може да доведе до по-неблагоприятни условия за домакинствата и бизнеса. Банкерите отхвърлят и аргумента от други европейски държави, където подобни данъци бяха обосновани с рязко разширяване на разликата между лихвите по кредити и депозити. В България кредитните лихви остават сред най-ниските в Европа, напомнят те.
Банките скочиха срещу свръхоблагането: Мярката застрашава кредитирането
В същия дух банкерът Левон Хампарцумян предупреди, че при облагане на финансовото посредничество част от тежестта може да стигне до потребителите.
Правителството: Солидарност, а не наказание
Финансовото министерство не отстъпва. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова, която представи пакета, твърди, че шестте избрани сектора формират около 60% от установените свръхпечалби в икономиката. По нейни данни печалбите на банките са нараснали с 588% за 2020–2025 г., като само между 2022 и 2023 г. ръстът е 320%.
Целта, обясни Петкова, е „част от тази свръхпечалба, от извънредната компонента, да бъде внесена в бюджета“, за да се финансират образованието, здравеопазването и културата. От всички приходни мерки около 300 млн. евро са предвидени за по-високи данъчни облекчения за семейства с деца и деца с увреждания.
На опасенията, че разходът ще бъде прехвърлен към клиентите, Петкова отговаря с обратна логика: ако компаниите вдигнат цените, ще увеличат и облагаемата си извънредна печалба. Затова според нея мярката може да има дори антиинфлационен ефект.
Петкова обясни и защо производството, селското стопанство и транспортът са извън обхвата на данъка. Според финансовото министерство тези сектори реинвестират печалбите си в нови мощности и работни места. В засегнатите сектори пък печалбите често отиват като дивиденти към чуждестранни компании майки и напускат страната, без да се облагат с данък върху дивидентите. По думите ѝ бюджетният ефект от мерките е близо 1,5 млрд. евро, малко повече от първоначално обявените 1,4 млрд., като тя определи тази оценка като консервативна.
Заместник-министърът отхвърли опасенията за по-скъпи кредити, застраховки и банкови такси. Те се определят на пазарен принцип, а данъкът не е основание за поскъпване. Ако все пак цените се повишат заради него, това би било спекулативно и би изисквало намеса на регулаторите, смята Петкова.
Тя отправи и пряка критика към БНБ, в чиято позиция вижда „двоен стандарт“. Централната банка се тревожи за капитала и ликвидността, когато част от печалбите трябва да отидат в бюджета, но не и когато се изплащат като дивиденти в чужбина, посочи тя. Ако наистина има проблем с капитализацията, БНБ може да задължи банките да заделят резерви. Петкова определи като противоречиво и това, че Радев от една страна се притеснява от бързия ръст на кредитите и имотния пазар, а от друга предупреждава, че данъкът може да ограничи заемите. Вместо да създава опасения, централната банка трябва да следи за спекулативно вдигане на лихвите, смята тя.
Шефът на БНБ Димитър Радев предупреждава за капан: Данъкът за банките удря по лихвите и кредитите
Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев застана лично зад предложението на 28 септември и атакува управителя на БНБ. „Това е излизане извън правомощията на гуверньора на БНБ“, заяви той. Донев изтъкна, че голяма част от компаниите в засегнатите сектори са чуждестранни, изнасят печалбите си и не ги реинвестират в България. Според него данъкът дори е положителен сигнал към инвеститорите, като доказателство посочи повишената перспектива на кредитния рейтинг от Fitch.
БНБ отговори с второ изявление още същия ден. Оценката на последиците за банковия сектор и кредитирането е част от законовите ѝ функции и съответства на практиката в Евросистемата, а не е участие в политическия процес, посочиха от централната банка. Решенията за данъците остават за правителството и парламента, но БНБ ще продължи да дава професионалните си оценки.
На 1 октомври в защита на мярката се включи и вицепремиерът Атанас Пеканов. Той я свърза с процедурата по свръхдефицит, в която е страната, и с нуждата от бързи мерки пред Европейската комисия. Според него шестте сектора имат нисък корпоративен данък, някои са естествени монополи и изнасят печалбата си, затова е по-справедливо те да запълнят дупката вместо домакинствата. „Най-лесно беше да се вдигат данъците за всички“, каза Пеканов.
Пеканов посочи примерите на Испания, Италия, Литва и Португалия, където банков данък върху свръхпечалбата не се е отразил на лихвите. Донев също отхвърли връзката с лихвите: печалбата отива като дивидент при акционерите, а не остава в ресурса, от който се отпускат кредити. Министърът добави, че засега е чул само мнението на управителя, а не на целия Управителен съвет на БНБ.
Донев отговори директно на опасенията за по-скъпи кредити. „588% ръст не е нормален. Това е свръхпечалба“, заяви финансовият министър. Той изключи възможността банките да прехвърлят данъка към клиентите чрез лихвите. Според него кредитите се финансират не само от печалбата, а и от депозитите на гражданите и бизнеса, а след влизането в еврозоната банките са получили и допълнителен ресурс от освободени резерви. Донев заяви, че не приема спора с управителя на БНБ да се води през медиите и че за него темата е затворена.
Мярката защити и депутатът от управляващата „Прогресивна България“ Явор Гечев. Според него облагането не засяга целия доход на компаниите, а само печалбата, произведена над обичайното ниво за последните пет години, където е открит дисбаланс. С ирония той напомни на засегнатите сектори, че досега отричаха да имат свръхпечалби: „Нали нямаше свръхпечалби от вдигането на цените?“. Гечев отхвърли опасенията, че фирмите ще намерят начини да избегнат данъка, и изрази доверие, че данъчните служби ще затворят вратичките.
Председателят на икономическата комисия в парламента Стефан Белчев също подкрепи данъка, но изказването му показва колко неясни остават параметрите дори за управляващото мнозинство. Той прогнозира приходи от „милиарди“, докато официалната оценка на въздействието е малко над 1 млрд. евро. Белчев изброи сред засегнатите и енергетиката и услугите, които не фигурират в проекта. Той призна и че лично не е анализирал банковия сектор, но няма причина да се съмнява в данните на финансовия министър. Ако големият ръст на печалбите се потвърди, еднократното облагане би било оправдано, смята Белчев.
Людмила Петкова: Данъкът върху свръхпечалбите ще донесе над 1,5 млрд. евро в бюджета
От опозицията Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС) предупреди, че мярката на правителството може да накаже компании, постигнали по-добри резултати чрез инвестиции и добро управление, и да навреди на предвидимостта. Изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов призна, че има печалби, които не се инвестират в България, но смята методиката за определяне на свръхпечалбата за недоизработена.
ЕЦБ: Какво казва Франкфурт за такива данъци
Мнението на Европейската централна банка вече не е страничен глас в българския дебат. След като България влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., паричната политика у нас се определя от Управителния съвет на ЕЦБ, в който участва и управителят на БНБ Димитър Радев. Най-големите български банки пък са под прекия надзор на ЕЦБ. А по европейските правила държавите изпращат на ЕЦБ за становище проектите на закони, които засягат стабилността на банките. След 2022 г. тя е оценила поредица от банкови данъци в Испания, Италия, Белгия и други страни от ЕС. Само от декември 2025 г. насам е издала три такива становища: за Италия и два пъти за Белгия, като последното е от март 2026 г. Позицията ѝ във всички тях е последователна.
Капиталът е първата защита при криза. Печалбата, която банките задържат, е основният им начин да трупат капиталови буфери. Според ЕЦБ специалният данък намалява тази печалба и прави банковата система по-уязвима при следващ икономически шок.
Цената може да стигне до клиентите. ЕЦБ предупреждава, че такива данъци могат да ограничат кредитирането и да доведат до по-неизгодни условия за клиентите по кредити и други банкови услуги. В становището си за Белгия от декември 2025 г. тя изрично посочва, че по-високият данък може да оскъпи и останалите банкови услуги. По повод испанския данък от 2022 г. тя напомни и нещо още по-конкретно: европейските правила задължават банките да включват в цената на кредита всички свои разходи, включително данъците. Затова очакването на правителството, че банките ще погълнат данъка, без да го отразят в цените, трудно се връзва с правилата, по които те определят цената на кредитите.
Парите не са за запълване на бюджетни дупки. ЕЦБ препоръчва приходите от такива данъци да се държат отделно от общия бюджет, за да не се използват за фискална консолидация, тоест за намаляване на дефицита. В България обаче точно това е една от заявените цели на мярката.
Високите печалби в банките често са временни. ЕЦБ обяснява, че когато централните банки вдигат лихвите, приходите на банките първо растат. С времето обаче поскъпва и финансирането им, растат провизиите и рискът хората да не могат да плащат кредитите си. Затова в по-дълъг период ефектът върху печалбата може да е по-слаб или дори отрицателен. Това е пряко свързано с българския спор: най-големият ръст на печалбите, 320% между 2022 и 2023 г. по данни на МФ, съвпада по време с цикъла, в който ЕЦБ вдигна лихвите с общо 4,5 процентни пункта. Оттогава лихвите вече се понижават.
Данъкът трябва да отчита целия цикъл. В становището си за испанския данък от декември 2024 г. ЕЦБ критикува, че основата му не отразява целия икономически цикъл и затова облагането може да не съответства на реалната печалба на банката. Това е сходно с възражението на БНБ и банкерите срещу базовия период 2020–2025 г., който започва с кризисна година.
Какви ще са ефектите от новите данъци за джоба ни
Непредвидимостта също има цена. В становището си за Италия от декември 2025 г. ЕЦБ предупреждава, че внезапните данъчни промени увеличават несигурността, подкопават доверието на инвеститорите и могат да оскъпят финансирането на самите банки. Това е същото, за което предупреждава и Лъчезар Богданов от ИПИ: най-големият риск не е самият данък, а усещането, че правилата могат да се сменят всеки момент.
Становищата на ЕЦБ обаче не са задължителни и правителствата често въвеждат данъците въпреки тях. Самата ЕЦБ признава и че рисковете за устойчивостта на банките могат отчасти да се смекчат с по-високи капиталови буфери. Това се доближава до тезата на Петкова, че БНБ може да задължи банките да заделят резерви. Подобно на Радев обаче, ЕЦБ настоява за задълбочен анализ на ефекта върху капитала, кредитирането и конкуренцията, преди да се правят изводи.
Испанският пример е показателен и по още една причина. Пеканов го посочва като доказателство, че лихвите не са се повишили. Испания обаче въведе „временен“ банков данък за 2023 и 2024 г., а след това прие нов данък за 2024–2026 г. Това е точно сценарият, срещу който Радев предупреждава с примера на Унгария.
Икономистите: повечето са против, но по различни причини
Сред икономистите преобладава критиката, но аргументите са различни. Най-често се оспорва самото понятие „свръхпечалба“ и формулата, по която се изчислява.
Председателят на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев смята, че в част от секторите няма нищо извънредно. „Въпросната свръхпечалба не може да бъде определена по никакъв начин така“, коментира той. Според него лихвите зависят от референтните стойности и от цената на финансирането на банките, затова данъкът ще се пренесе към клиентите чрез по-скъпи кредити и по-високи такси.
Бившият вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева напомни, че в момента лихвите по кредитите в България са по-ниски от тези в САЩ и в други европейски държави. Данъкът може да промени това. „Това, което ще се случи, е, че най-вероятно ще се повишат лихвите по кредитите“, предупреди тя, като добави, че това ще удари и бизнеса. Шулева посочи също, че базата включва пандемичната година, когато банките разсрочиха кредити и понесоха загуби. Така високите печалби след това са по-скоро възстановяване, а не извънредна доходност.
Финансистът Никола Филипов обясни механизма: банките отпускат като кредити парите на вложителите, а застрахователите изплащат щети с приходите си. Затова с еднократния данък „ние реално не удряме самите застрахователи, а удряме депозантите и застрахованите“. Според него това намалява ликвидността, оставя по-малко ресурс за изплащане на щети и увеличава системния риск. Филипов напомни и за растящата цена на държавния дълг: от 513 млн. евро за лихви през 2024 г. до над 1 млрд. евро през 2027 г.
Икономистът Георги Вулджев е по-умерен. Той допуска, че банковият сектор е единственият, при който може да има по-сериозна обосновка за подобна мярка, но не вижда ясен принцип, по който са избрани останалите сектори. Вулджев отчита и положителни елементи в пакета: по-високия праг за ДДС, по-големите облекчения за семействата и ускорената амортизация.
Финансовият експерт Деян Василев напомня, че при инфлация печалбите растат номинално и „не може автоматично да се говори за свръхпечалба“. Той вижда в мярката лесен начин вниманието да се насочи към печелившите сектори, без да се решава проблемът с постоянно растящите бюджетни разходи. И той допуска, че тежестта в крайна сметка ще стигне до потребителите и бизнеса.
Икономистът Георги Ангелов се съмнява, че държавата ще събере очакваните 1,4 млрд. евро, защото фирмите могат да заобиколят изискванията. Той допуска, че данъкът може косвено да забави кредитирането на домакинствата и да охлади кредитната експанзия, но не е категоричен. „Може да стане и обратното“, предупреди Ангелов.
Данъчният експерт и преподавател в УНСС Пламен Донев също очаква неизбежно покачване на лихвите по кредитите. Той обаче отбелязва, че това може да се окаже желан ефект за прегретия имотен пазар, където цените отдавна са над равновесните нива.
Другите критики са правни и инвеститорски. Икономистът Щерьо Ножаров твърди, че данъкът нарушава поне три правила на ЕС, включително забраната за скрита държавна помощ, тъй като обхваща само шест сектора и толерира останалите. Финансистът Даниела Бобева определи идеята като антипазарна и рискова за инвестициите, като напомни, че банките и застрахователите са най-регулираните сектори с изцяло прозрачни печалби.
Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов определи данъка като извънредна мярка, до която се прибягва само в крайни ситуации. Според него най-големият риск е дългосрочната непредвидимост, която мярката внася в данъчната среда. Богданов смята, че не е ясно защо ставката е 33%, по какъв критерий са избрани секторите и как една печалба се определя като „свръхпечалба“. Той също посочи растящата цена на дълга: лихвените разходи, които преди няколко години бяха под 350 млн. евро, може да стигнат около 1,7 млрд. евро.
Членът на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов се съмнява в очакваните приходи. „Мога да се хвана на бас, че два пъти по-ниски ще бъдат приходите“, заяви той. Според Дацов основният проблем е, че финансовото министерство не предлага достатъчно мерки за ограничаване на разходите. Ако са нужни по-високи данъци, те трябва да се въведат по общия ред, например чрез корпоративния данък или данъка върху доходите, а не само за избрани сектори, защото еднократните мерки не заместват структурните реформи.
Не всички обаче са против принципа. Почетният председател на АИКБ Васил Велев смята, че липсва облагане на свръхпечалбите на енергийните компании, и подкрепя идеята част от печалбата на търговските вериги да се върне към хората чрез бюджета.
Най-категорично в защита на мярката застана икономистът Ваня Григорова. Според нея при ръст на банковите печалби от 588% е оправдано част от средствата да отидат в бюджета, за да се плащат пенсии, майчинство и обезщетения за безработица. Григорова настоя и за регулиране на банковите такси, които смята за един от източниците на високите печалби на сектора.
Спорът между Григорова и Богданов всъщност е за това дали държавата първо трябва да реже разходи, или да търси нови приходи. Григорова сравни бюджета със семейство, което трудно плаща сметките си. В такъв случай то търси допълнителен доход, а не спестява от закуската на детето, смята тя. Богданов отвърна със своя аналогия: ако нямаш пари за памперси за детето, „не пиеш капучино за 6 евро всеки ден“.
Какво може да усетят клиентите
Зад спора за това дали има „свръхпечалба“ стои по-практичен въпрос: кой в крайна сметка ще плати данъка. Отговорът не зависи от това върху кого законът го налага, а от това доколко банките могат да прехвърлят разхода, без да загубят клиенти. Ето какво може да се очаква според логиката на изказванията досега.
Решаващо е дали данъкът наистина ще е еднократен. Жилищният кредит се договаря за 20–30 години. За банката няма смисъл да вдига трайно цената на дългосрочен продукт заради данък, който ще плати само веднъж. По-рационално е да погълне удара чрез по-нисък дивидент за една година. Ако обаче пазарът започне да вярва, че облагането ще се повтаря, както се случи в Унгария, банките ще го заложат в цените като постоянен разход. Именно затова предупреждението на БНБ за унгарския пример е по-важно за джоба на хората от самата ставка от 33%.
Аргументът на финансовото министерство е верен, но само отчасти. Ако банка вдигне лихвите и увеличи печалбата си над прага, 33% от допълнителния приход ще отидат в бюджета. Това намалява стимула за поскъпване, но не го премахва, защото банката запазва останалите две трети. Освен това данъкът се изчислява върху печалбата за 2027 г. Тоест банките имат цяла година да планират резултата си, например чрез по-високи провизии или разходи, така че облагаемата част да е възможно най-малка. Тогава ефектът ще е по-скоро по-малко приходи за бюджета, отколкото по-скъпи кредити.
Вече отпуснатите кредити са най-защитени. По правило при договорите с плаваща лихва надбавката на банката е фиксирана, а лихвата се движи само с референтния индекс. Затова хората с вече изтеглени заеми едва ли ще усетят данъка пряко в месечната си вноска. Рискът е за онези, които тепърва ще кандидатстват за кредит. При тях банката свободно определя цената и условията.
По-вероятно е тежестта да мине през по-незабележими канали, а не през лихвите по ипотеките. Пазарът на жилищни кредити е силно конкурентен и банка, която вдигне лихвата, рискува да загуби клиенти. При таксите за сметки, преводи и карти е различно. Хората рядко сменят банката си заради няколко евро на месец, а тарифите могат да се променят с предизвестие и за съществуващите клиенти. Същото важи и за депозитите: банката може просто по-дълго да не вдига лихвите по спестяванията. Такава загуба не се вижда в нито една сметка, но спестителите реално я плащат.
Най-силно ще го усетят тези, които и сега трудно получават кредит. Когато банката разполага с по-малко капитал, тя рядко вдига цената за всички. По-често става по-придирчива: отказва по-често на хора с по-ниски доходи, на малки фирми и на по-рискови проекти. Това не се отразява в средната лихва, затова лесно остава незабелязано в публичния дебат.
Изводът за домакинствата е, че резкият скок на лихвите по жилищните кредити е най-малко вероятният сценарий, поне докато данъкът остава еднократен. По-вероятни са по-високи банкови такси, по-ниски лихви по депозитите и по-строг подбор при новите кредити. Ако планирате заем през 2027 г., има смисъл да следите не само лихвата, а и годишния процент на разходите, таксите по сметката и условията за одобрение. Важно е и, че данъкът върху банките е само една от промените, които ще засегнат семейния бюджет догодина. Към нея се добавят данъкът върху ваучерите за храна и по-високите данъчни оценки на имотите, но и по-големите облекчения за семействата с деца.
Не само банките
Въпреки че дебатът се съсредоточи върху банките, данъкът засяга още пет вида бизнес. При търговските вериги притеснението е, че формулата няма да отчете откриването на нови магазини. Гълъб Донев обеща, че законът ще вземе предвид инвестициите в нови технологии и обекти, но такива текстове все още няма в проекта.
Пламен Донев предупреди, че облагането на веригите няма да донесе очакваните приходи, но почти сигурно ще вдигне цените на храните, тъй като търговците ще прехвърлят тежестта към купувачите. АИКБ пък напомня, че ако високата доходност в концентрираните сектори се дължи на слаба конкуренция, решението е в регулаторите, а не в данъка. Работодателите посочват и прецедента с минната индустрия от 2025 г., който според тях донесе само еднократен приход, без да промени пазара.
Какво следва
Предложението все още е проект в данъчния пакет към бюджета за 2027 г. Общественото обсъждане продължава до 23 октомври, след което проектът ще стигне до Народното събрание, където ще се реши дали мярката ще бъде приета в този вид. Ако българският проект бъде изпратен за становище на ЕЦБ, както направи Испания, позицията на Франкфурт може да натежи в дебата. Остава неясно и дали кабинетът е готов на компромис по формулата или по базовия период.
