П лащаме с карта. Плащаме с телефон. Прехвърляме пари за секунди. Защо тогава Европа изобщо има нужда от още един дигитален начин за разплащане?
Това е въпросът в основата на проекта за дигиталното евро.
То няма да бъде нова валута, нито европейска криптовалута. Едно дигитално евро ще има същата стойност като едно евро в банкнота. Разликата е, че ще представлява пари на централната банка в електронна форма, които гражданите ще могат да използват директно за плащания.
За българите темата вече е пряка, защото България е част от еврозоната. Ако проектът стигне до реално въвеждане, дигиталното евро ще бъде достъпно и за хората у нас.
Цифровото евро мина важна крачка в Европарламента
Това обаче няма да стане веднага. Законодателната рамка още се договаря, през втората половина на 2027 г. трябва да започне 12-месечен пилотен проект, а ЕЦБ (Европейската централна банка) се подготвя технически за евентуално първо издаване през 2029 г. Окончателното решение дали дигиталното евро да бъде пуснато ще бъде взето след приемането на европейското законодателство.
36 payment service providers from across the euro area have been selected for the digital euro pilot.
— European Central Bank (@ecb) July 14, 2026
Starting in the second half of 2027, the 12-month exercise to test the digital euro’s features will take place at the ECB and 19 national central banks https://t.co/B88b6doEza pic.twitter.com/9MC1OJydRi
Защо Европа иска дигитално евро
Идеята тръгва от постепенното изместване на кеша от дигиталните плащания.
Когато държим банкнота от 50 евро, притежаваме пари, емитирани директно от централната банка. Когато имаме 50 евро по банкова сметка, това са средства в търговска банка.
С разрастването на електронните плащания все по-голяма част от ежедневните ни разплащания минава именно през втория модел. Затова още през 2020 г. ЕЦБ започва да проучва дали публичните пари трябва да имат и дигитална форма.
Междувременно се появява и втори важен мотив – платежната независимост на Европа.
В момента няма европейско дигитално платежно решение, което да покрива цялата еврозона. Според ЕЦБ 13 от 21 държави в еврозоната нямат собствена национална картова схема и разчитат на международни оператори за голяма част от картовите плащания. Идеята е дигиталното евро да даде на ЕС собствен платежен инструмент, който да работи навсякъде в еврозоната по общи правила.
Това не означава, че Visa, Mastercard или банковите карти ще изчезнат. По-скоро Европа иска да има и собствена алтернатива, която да не зависи изцяло от доставчици извън ЕС.
ЕЦБ започва тестове на цифровото евро без участието на БНБ
Как ще работи за обикновения човек
Ако сегашният модел бъде запазен, потребителят ще може да разполага с портфейл за дигитално евро, достъпен през банка, друг доставчик на платежни услуги или определен публичен посредник.
С него ще може да:
- плаща в магазин;
- пазарува онлайн;
- изпраща пари на друг човек;
- плаща с телефон или карта;
- извършва част от плащанията без интернет връзка.
Основните услуги за физическите лица трябва да бъдат безплатни.
На касата разликата може почти да не се забелязва – пак ще доближим телефон или карта до терминала.
Разликата е зад плащането. При дигиталното евро самите средства ще бъдат пари на централната банка, а не баланс по сметка в търговска банка.
Най-голямата практическа разлика: плащане без интернет
Една от функциите, които действително отличават дигиталното евро от много от сегашните електронни плащания, е офлайн режимът.
Предвижда се определено количество дигитални евро да може да бъде съхранявано директно на устройство. Така плащането ще може да се извърши между две устройства, без в този момент да има връзка с интернет или централна система.
Това би било полезно при временен срив на мобилната мрежа, интернета или част от платежната инфраструктура. ЕЦБ вече включва именно плащанията в магазини и между хора сред сценариите, които ще бъдат проверявани в пилотния проект.
БНБ уточни ролята си в пилотния проект за дигиталното евро
Технически задачата не е проста. Офлайн системата трябва едновременно да пази личните данни, да спазва ограниченията за държаните суми и да предотвратява многократно харчене на едни и същи средства. Това е една от сферите, които продължават да се разработват и тестват.
Ще вижда ли ЕЦБ какво купуваме
Поверителността е един от най-чувствителните въпроси около проекта.
При онлайн плащанията ЕЦБ и останалите централни банки от Евросистемата не трябва да получават данни, които им позволяват да установят кой е конкретният човек и какво е купил. Обслужващата банка или платежният посредник обаче ще знае самоличността на клиента, както и при сегашните банкови услуги, защото трябва да изпълнява законовите изисквания срещу изпирането на пари.
При офлайн плащанията целта е поверителността да бъде по-близка до тази при кеша. Според сегашния проект конкретните данни за трансакцията трябва да бъдат известни само на платеца и получателя.
Това обаче не означава пълна анонимност на цялата система.
Критики има и от академични среди. В анализа „Дигиталното евро: често задаваните въпроси – нов прочит“, публикуван през 2026 г., Джо Канатачи, Бенямин Ференсен, Николай Гючов, Йозгюр Кесим и Бернд Луке разглеждат архитектурата на проекта и поставят под въпрос поверителността на онлайн плащанията, техническата сигурност на офлайн режима, разходите и реалната полза за потребителя. Според тях онлайн частта до голяма степен повтаря функции на вече съществуващи платежни системи, без засега да е показано достатъчно ясно какво допълнително предимство носи за обществото.
The digital euro would be an electronic means of payment issued by the @ecb.
— European Parliament (@Europarl_EN) July 10, 2026
It would complement, not replace, cash and existing private payment solutions.
Parliament is now ready to start negotiations on the legislation, to have a digital euro in 2029. pic.twitter.com/qpL5Vgttwm
Може ли някой да определя за какво харчим парите
Според сегашната европейска рамка – не.
Дигиталното евро не трябва да бъде „програмируеми пари“. Тоест няма да може да бъде зададено например, че определени 100 евро могат да се похарчат само за храна или че трябва да бъдат използвани до определена дата.
Възможни са условни плащания – например сумата да бъде преведена автоматично след доставка на стока. Това обаче е условие към конкретното плащане, а не ограничение върху самите пари.
Длъжни ли ще сме да го използваме
Не.
За гражданите дигиталното евро трябва да бъде допълнителен начин за плащане, а не задължителен заместител на кеша, картата или банковата сметка.
При търговците правилата ще бъдат различни. Предвижда се дигиталното евро да има статут на законно платежно средство и по принцип да бъде приемано от търговците, за които се прилага задължението, като европейското законодателство предвижда и изключения. Точният режим все още е част от преговорите.
А кешът?
Остава.
Проектът за дигиталното евро върви паралелно с европейски правила, които трябва да засилят гаранциите за достъп до и приемане на евро в брой.
Съветът на ЕС изрично посочва, че дигиталното евро трябва да допълва банкнотите и монетите, а не да ги заменя.
Това е важно и за потребителите. Проучване на BEUC (Европейската организация на потребителите) показва силна подкрепа за запазването на избора – 85% от анкетираните искат кешът да продължи да бъде широко приеман.
Ще можем ли да държим всичките си спестявания там
Не. Дигиталното евро е замислено основно като средство за плащане, а не като нов вид спестовна сметка.
Ще има лимит колко дигитални евро може да държи един човек и върху тях няма да се начислява лихва.
Точният размер на лимита още не е определен. ЕЦБ е анализирала различни варианти до 3000 евро на човек, поискани за тестване от европейските законодатели. Това не означава, че окончателният лимит ще бъде 3000 евро.
Предвижда се и автоматична връзка с банковата сметка. Ако получените дигитални евро надхвърлят разрешения баланс, излишъкът може автоматично да бъде прехвърлян към свързаната сметка.
Защо банките се притесняват
Именно лимитът е свързан с един от основните рискове за банковата система.
Ако много хора преместят големи суми от банковите си депозити в дигитални евро, банките могат да загубят част от ресурса, който използват за финансиране на кредити.
ЕЦБ твърди, че анализите с разглежданите лимити до 3000 евро показват, че ежедневното използване на дигиталното евро не би застрашило финансовата стабилност дори при силно неблагоприятен сценарий.
Together we will strengthen trust in money and the banking system, says Executive Board member Piero Cipollone in a @FedercasseBCC lecture.
— European Central Bank (@ecb) July 17, 2026
The digital euro would preserve the role of public money and ensure banks remain involved in the payments ecosystem https://t.co/EvGu9aKriK pic.twitter.com/umxcST2RNR
Банките поставят и друг въпрос – цената на новата инфраструктура. Затова в подготовката се търсят начини да се използват съществуващи стандарти и системи, вместо да се изгражда изцяло паралелна платежна среда.
Какво иска потребителят от дигиталното евро
За BEUC успехът на проекта ще зависи от много по-практични неща – дали хората ще имат причина да го използват.
Проучването на организацията показва, че сред най-важните очаквания са сигурност, лесна употреба, липса на такси, защита при измама, поверителност и широко приемане.
Европейският парламент също подкрепи основните услуги за гражданите да бъдат безплатни, по-силни гаранции за поверителността и защита на потребителя, когато има проблем с плащане.
Точно тук е и големият тест за проекта. За човек, който вече плаща бързо с карта или телефон, самото съществуване на още един портфейл не е достатъчна причина да го използва. Дигиталното евро ще трябва да предложи ясна практическа полза – например общоевропейско приемане, офлайн плащания, висока поверителност или по-голяма устойчивост на платежната система.
Какво няма да промени
Дигиталното евро няма да направи едно евро по-ценно и няма да предпазва спестяванията от инфлация.
Няма да носи лихва и няма да замени депозитите, кредитите или останалите банкови услуги.
Няма да премахне картите и кеша.
Няма и да премахне риска от измами. Както при всяка нова дигитална финансова услуга, ще има риск от фалшиви сайтове, приложения и съобщения, които се представят за официални услуги.
Какво означава за България
След присъединяването към еврозоната България е част от Евросистемата и бъдещото дигитално евро засяга пряко и хората у нас.
ЕЦБ вече избра 36 доставчици на платежни услуги за пилотния проект. Те ще проверяват реални сценарии като плащане в магазин и преводи между хора. Точните места, на които всеки от избраните доставчици ще предлага пилотните услуги, ще бъдат определени допълнително.
Ако дигиталното евро бъде въведено, идеята е потребителят в България да може да го използва по същите основни правила като всеки друг гражданин на еврозоната.
На практика това означава един европейски платежен инструмент, който може да работи в целия валутен съюз, вместо отделни национални решения.
Кога може да стане реалност
Европейският парламент даде мандат за преговори по законодателството през юли 2026 г. Депутатите подкрепиха преговорната позиция с 416 гласа „за“, 169 „против“ и 22 „въздържал се“.
Следва договаряне на окончателния текст със Съвета на ЕС.
Успоредно с това ЕЦБ продължава техническата подготовка. Пилотният проект трябва да започне през втората половина на 2027 г. и да продължи 12 месеца. Целта на централната банка е да бъде готова за евентуално първо издаване през 2029 г., ако законодателството бъде прието навреме.
Така че засега няма дата, на която европейците със сигурност ще получат дигитални портфейли.
Има проект, който вече е преминал от обща идея към законодателство, технически разработки и реални тестове.
За потребителя въпросът в крайна сметка е много по-прост от дебата между централни банки, политици и платежни компании: ще предложи ли дигиталното евро нещо достатъчно полезно, за да посегнем към него вместо към картата, която вече е в портфейла ни?
Отговорът ще зависи от окончателните правила, нивото на поверителност, лекотата на използване и това дали обещаните предимства – включително плащането без интернет и използването му навсякъде в еврозоната – действително ще работят така, както са замислени.
