Частта от банковите печалби, която идва от промяната в лихвената среда, може временно да бъде насочена към бюджета. Очакваният приход за България е над 1 млрд. евро само от този данък. Това твърди председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков в свой анализ на тема „Ползи от облагането на банковите свръхпечалби в Европейския съюз“, съобщи БГНЕС.
12 държави в ЕС вече облагат допълнително банките
Според анализа през последните години 12 държави от Европейския съюз са въвели допълнително облагане на банковия сектор – Белгия, Нидерландия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Румъния, Словакия, Унгария, Испания и Италия.
БНБ с оценка за данъка върху банковите печалби: Какви са рисковете за икономиката
Механизмите се различават – от данък върху свръхпечалбата или извънредния нетен лихвен доход до допълнително облагане на приходите, активите или пасивите на банките. Икономическата логика обаче е сходна: когато банковият сектор реализира висока доходност вследствие на промяна в макроикономическата и лихвената среда, част от тази допълнителна доходност може временно да бъде насочена към публичните финанси.
Откъде идват високите печалби след 2022 г.
Един от основните аргументи за подобно облагане според Дянков е произходът на високите банкови печалби след 2022 г. Повишаването на основните лихвени проценти в Европа е довело до бързо увеличение на приходите от кредити и други лихвоносни активи, докато лихвите по депозитите са растели по-бавно. В резултат нетният лихвен доход на банковия сектор е нараснал значително.
„В голяма степен това увеличение не беше следствие от нови инвестиции, технологични подобрения или поемане на допълнителен предприемачески риск, а от промяната на лихвената среда“, пише председателят на Фискалния съвет.
Държавата срещу банките: Кой ще плати сметката за свръхпечалбата (ОБЗОР)
Приходи без вдигане на ДДС и данъци с широка база
Втората съществена полза според анализа е възможността за бюджетни приходи, без да се увеличават данъци с широка база като ДДС, данъка върху доходите на физическите лица или социалните осигуровки.
Дянков дава примери с други държави от ЕС:
- Чехия въвежда 60-процентно облагане на определената по закон свръхпечалба за периода 2023–2025 г.;
- Литва въвежда временна солидарна вноска върху извънредния нетен лихвен доход;
- Италия прилага извънредна мярка, свързана с увеличението на нетния лихвен доход;
- Испания облага приходите от лихви и банкови такси.
Временни приходи за временни разходи
Друго предимство според Дянков е възможността приходите от банковото облагане да бъдат свързани с конкретна обществена необходимост. Словения например въвежда допълнително облагане на банковия сектор след катастрофалните наводнения през 2023 г., като приходите са предназначени за възстановяването на страната.
Шефът на БНБ Димитър Радев предупреждава за капан: Данъкът за банките удря по лихвите и кредитите
Според анализа този подход има ясна фискална логика – временни извънредни приходи могат да финансират временни извънредни разходи. Така правителството може да ограничи необходимостта от допълнително задлъжняване или от увеличение на други данъци.
Временният характер ограничава изкривяванията
Дянков посочва, че временното облагане на свръхпечалбата ограничава дългосрочните икономически изкривявания. Чехия предварително определя периода на действие на режима си, Литва първоначално въвежда солидарната вноска като временна мярка, а Италия избира еднократен подход. Временният характер намалява несигурността за инвеститорите и ограничава риска допълнителното облагане да се превърне в пречка пред инвестициите, капитализацията и кредитирането.
Какво означава това за България
За България евентуален данък върху свръхпечалбата на банките не представлява общо увеличение на корпоративния данък за банките, подчертава председателят на Фискалния съвет. По думите му значително по-прецизен подход би бил временен данък върху извънредната банкова печалба над предварително определена историческа норма на рентабилност, с ясно определен краен срок.
Банките скочиха срещу свръхоблагането: Мярката застрашава кредитирането
„Очакваният приход – над 1 млрд. евро само от този данък – дава възможност дефицитът да бъде свит, без да се вдигат ДДС, данъкът върху доходите или осигуровките“, пише Дянков. Според него еднократният характер на мярката ограничава дългосрочната несигурност за капитализацията и кредитирането, което я доближава до временните режими в Чехия, Литва и Италия.
Добави ни в предпочитани източници в Google
