Фискалният съвет предупреждава за опасност от дългова спирала и натиск от лихвите. Това става ясно от препоръките му за бюджетната процедура за 2027 г., публикувани днес.
Според съвета натрупването на бюджетни дефицити създава притеснителна тенденция при дълга и лихвените плащания. През 2028 г. лихвените плащания ще достигнат 1,88 млрд. евро, или около 1,3% от БВП. Това отнема фискално пространство – тоест свободен ресурс в бюджета – от ключови сектори като образование и здравеопазване.
Възможна рецесия след 2028 г.
Фискалният съвет е оценил в коя фаза на икономическия цикъл се намира страната. Анализът показва, че няколко средносрочни цикъла приключват, а след 2028 г. отклонението на икономиката от нейния потенциал се свива. Според съвета това означава, че наближава период с възможност за рецесия.
Затова съветът препоръчва фискално усилие от поне 2% от БВП през 2027 г. и поне 1% от БВП през 2028 г. Това означава бюджетът да се подобри с тази сума чрез по-ниски разходи или по-високи приходи. Според съвета това е особено наложително, защото срещу България вече е започнала процедура по свръхдефицит. Това е механизъмът, с който Европейската комисия следи държавите, чийто дефицит надхвърля допустимите 3% от БВП.
Целта е балансиран бюджет, а пътят до него са структурни реформи, настоява съветът.
Държавните служители да плащат повече осигуровки
През 2026 г. държавните служители плащат сами едва 20% от осигурителните си вноски, а останалите 80% поема бюджетът. Фискалният съвет подкрепя идеята през 2027 г. съотношението да стане 40 към 60, както е в частния сектор. В реформата трябва да бъдат включени и военните и полицаите.
Голямо рязане в Бюджет 2027: Kои сектори са под натиск
Съветът подкрепя и изравняването на това разпределение при магистратите. Това ще олекоти товара върху бюджета.
По-малко чиновници, нови правила за заплатите и пенсиите
Съветът настоява за оптимизиране на разходите за персонал и преструктуриране на администрацията. Мотивът е, че в нея работят много хора, докато населението намалява. Заложеното в момента 10-процентово съкращение на разходите за персонал не е достатъчно – съветът иска по-голямо и трайно свиване.
Според Фискалния съвет трябва трайно да се преразгледат и временно спрените числови правила за заплатите и пенсиите. Съветът смята, че те правят разходите проциклични и проинфлационни – тоест усилват колебанията в икономиката и подхранват инфлацията. Преразглеждането им трябва да даде дългосрочен положителен ефект за бюджета.
Европейските пари да влязат в лимита на разходите
Законът за публичните финанси съдържа правило, което ограничава дяла на държавните разходи в консолидираната фискална програма (КФП) – това е цялостната картина на публичните финанси. През 2020 г. от това правило бяха извадени разходите по сметките за средства от ЕС, за да не се спъва усвояването им.
Икономист: Бюджет 2027 може да бъде върнат за корекции
Фискалният съвет смята, че това изключение трябва да отпадне, а законът да се промени. Аргументът е, че смисълът на правилото е да спира прекомерното разширяване на държавните разходи и влиянието им върху икономиката, а изключението противоречи на тази логика.
Съветът иска и задълбочен анализ защо капиталовите разходи – инвестициите на държавата – не се изпълняват, както и преход към програмно бюджетиране. При него изпълнението на всяка конкретна бюджетна програма може да се проследи прозрачно.
Пенсиите стават все по-еднакви, независимо колко си внасял
Фискалният съвет обръща внимание на уравниловката в размера на пенсиите – разликите между тях се топят и те стават все по-близки по размер. Размерът на пенсията все по-малко зависи от това колко човек е внасял в осигурителната система. Съветът препоръчва реформа на пенсионния модел, която да насърчи втория и третия стълб – спестяванията в лични партиди в пенсионните фондове. Така по-голяма част от пенсията ще идва от натрупаните и инвестирани вноски.
По-високи цени и лихви: Какви рискове вижда Фискалният съвет за икономиката
Здравната каса харчи повече, но не по-добре
Разходите на НЗОК по основните пера растат трайно, но това не доказва, че здравните услуги са станали по-ефективни, пише Фискалният съвет. Вместо това се задълбочава зависимостта на касата от все по-големи трансфери от държавния бюджет, с които тя се балансира.
Съветът иска разходите на НЗОК да се представят по програми, за да се вижда за какво отиват парите. Трябва да се изясни и връзката между здравната политика на Министерството на здравеопазването и НЗОК, която плаща за здравните услуги.
Какво казва финансовият министър
За Фискалния съвет най-важно през бюджетната процедура за 2027 г. е да се подобри бюджетното салдо и да се въведат трайни мерки при разходите, подкрепени с реалистични очаквания за приходите.
По-рано вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че бюджетът за 2027 г. ще се вмести в тригодишната прогноза на министерството за дефицит от 3,8% от БВП. Това ще стане с нови източници на приходи и по-ниски разходи. Амбицията му е дефицитът да слезе максимално близо до 3% и да се стигне до тази граница, за да приключи процедурата по свръхдефицит.
