"От любов и почит към моите най-близки покойници и от състрадание по страдащите мои еднородни и едноверни братя, аз съм решила да пожертвам безвъзвратно всичките си движими и недвижими имоти за построяване в гр. София и поддържане за вечни времена на приют за лица престарели, бедни, немощни, от двата пола - българи от православно вероизповедание".
Това пише Йорданка Филаретова на 9 август 1909 г., когато дарява имот в центъра на София за построяването на приют.
Йорданка Филаретова (19 март 1843 - 25 апр. 1915 г.) е родена в София в семейството на заможен търговец. През 1860 г. се омъжва за Сава Филаретов и заминава с него в Цариград, а по-късно и в Кайро, където той е назначен за руски вицеконсул.
След смъртта му през 1863 г. тя окончателно се установява в София. Активно се включва в обществения и духовния живот на града.
По нейна инициатива се образува Женското благотворително дружество "Майка" (1869). В памет на сина си Владимир, който също умира много млад, Филаретова дарява всички средства, заделени за образованието му, за строежа на Девическото стопанско училище на дружеството (днес в сградата е музеят на МВР), занимава се с книжовна дейност, публикува статии за насоките на женското движение, за девическото образование.
Включва се в революционното движение и съхранява архива на местния революционен комитет, укрива Васил Левски.
След Арабаконашките събития (1872) е арестувана. По време на Руско-турската война (1877-1878) е милосърдна сестра.
След Освобождението (1878) Йорданка Филаретова продължава своята обществена и благотворителна дейност.
По време на Сръбско-българската война (1885) в дома й се шият дрехи за българските войници, а самата тя отново става милосърдна сестра.
Филаретова е първата жена, наградена със знака на БЧК.
Интересен факт от биографията й е желанието й да отиде в Кремиковския манастир, за да стане монахиня и в памет на своите близки да предостави цялото си недвижимо имущество за благотворителни цели.
Изготвя завещание, според което оставя на църквата "Св. Крал" в София всички свои недвижими имоти и средства. Условието е с дарението да се оформи фонд, от чиито доходи да се издържа дом за възрастни хора и да се учреди стипендия за получаване на духовно образование на името на Сава и Владимир Филаретови.
Светият синод на Българската православна църква обаче отказва да изпълни волята й с аргумента, че управлението на недвижимите имоти би било трудно. Тя обаче не се отказва от идеята и събира приятели и съмишленици, пред които излага желанието си да помогне на страдащите. Кани ги да образуват дружество, което да се заеме с построяването и издръжката за вечни времена на приют за "бедни, немощни и самотни възрастни хора".
Дружеството приема името "Всех скорбящих радость" и получава от нея дарение, което се състои от 443 м2 място на площад "Съборни" в столицата, върху което е разположено старо здание с 14 дюкяна. С приходите от тях е построен голям за времето си приют (днешният Медицински колеж, който носи името на Йорданка Филаретова).
След смъртта й през 1915 г. последователите й учредяват и фондация на нейно име. Тя става една от най-големите нестопански организации в България, работеща в областта на социалното подпомагане. Към 1942 г. недвижимото имущество на организацията се оценява на над 20 млн. лв.
Дейността на Йорданка Филаретова е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.", която ще бъде представена днес.
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!