Фонд "Братя Хадживълчеви" помага на училищата в Банско

Б ратята Хадживълчеви - Михаил (р. 1854 г.), Иван (р. 1857 г.) и Лазар  (р. 1862 г.), са фабриканти и търговци от Банско.

В края на 19 век се установяват в София – занимават се с търговия, хотелиерство, гостилничарство, стават собственици на големи недвижими имоти в столицата.

Братята Хадживълчеви са изключително предприемчиви. Първи в България започват да произвеждат изключително здравата и функционална вита виенска мебел (фабрика за виенска мебел "Стол”), като за целта канят да им гостуват изявени виенски и италиански майстори. Фирмата им "Братя Д. Л.Хадживълчови" първа въвежда лепените дървени листа в плоскостите, т. е. шперплата.

Освен това братята се занимават с производството на висококачествени сортови вина и печелят първите престижни медали за България от изложения в Европа. Такъв е медалът от 1907 г., получен на изложение в Лондон.

Михаил, Иван и Лазар Хадживълчеви са потомци на известния едър търговец и дарител от началото на 18 век – хаджи Вълчо от Банско. Хаджи Вълчо e бележит със своята предприемчивост и благодетелност търговец по време на Възраждането. Дарител е за строежи на ханове и мостове. Интересен факт е, че той е по-малък брат на Св. Паисий Хилендарски, а техният най-голям брат Лазар е игумен на Хилендарския манастир.

Десет години преди смъртта си Хаджи Вълчо посетил двата български манастира в Атонската Света гора, като направил щедри дарения и вложил сили и средства в тяхното възстановяване и изграждане. Като ктитор и благодетел името му се споменава в манастирските поменици, негови портрети има редом с други ктитори в Хилендарския и Зографския манастири.

В продължение на благотворителните дела на своя предшественик, през 1918 г. братята Хадживълчеви, заедно с други банскалии се заемат с благоустрояването на родния си град - построяване на училища, пътища, електрическа мрежа, аптека, болница, хотел и др.

Тогава тримата братя обещават пред общината в Банско да дадат 60 хил. лв. за построяване на хотел, с приходите от който да се поддържат училищата в града, а с евентуалния остатък от сумата да се залеси крайградската зона. Поради опасения, че парите може да не бъдат използвани по предназначение, решават да не ги предават на общината, а сами да построят хотела.

Военновременната обстановка не им позволява това и на 2 юни 1920 г. те се обръщат към МНП (Министерство на народното просвещение, в последствие – Министерство на народната просвета) да определи къде да депозират сумата, докато настъпят благоприятни условия за осъществяване на начинанието. МНП им препоръчва да внесат парите в БНБ и да създадат фонд под неговото управление. Братята Хадживълчеви веднага превеждат парите, а МНП издава заповед за учредяване на фонд "Братя Михаил, Иван и Лазар х.Вълчеви”.

Освен учредяването на фонда, в началото на миналия век братя Хадживълчеви купуват парцел зад Централната баня в София, изграждат улица и търговски здания от двете й страни. По-късно те подаряват мястото на софийската община. Това е днешната улица "Триадица".

Виненият склад на Хадживълчеви е на улица "Искър" в собствения им "Златишки хан", където се е крил Левски. Днес на мястото на хана има гараж на Министерския съвет и на Народното събрание.

Дейността на братя Хадживълчеви е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."

Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.