Учени геолози: Дано наистина намерят у нас шистов газ

П�ш �ша, Унгария и България са държавите, заявили част от териториите си за търгове за сондажни проучвания за наличие на шистов газ и са атрактивни за инвестиции от големите западни компании.

Така коментира за БТА проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт на БАН. От една година тя ръководи научна група за изследване на шистовия газ в България.

В Полша вече са раздадени за сондажи 70 "парчета от територията на страната" и досегашните проучвания дават положителни резултати, каза геологът.

България е обявила на търг четири терена в Североизточна и още два  в Централна Северна България за търсене на шистов газ.

Американската компания "Шеврон" спечели конкурса за проучвания в един от тези шест блока - теренът "Нови пазар", посочва проф. Стойкова. За другите блокове още не е завършил конкурсът.

Както е известно, САЩ насърчават експлоатацията на шистов газ в цял свят. Миналото лято 20 страни, сред които България и Румъния, участваха в дискусии във Вашингтон.

Експерти прогнозират, че шистовият газ, маргинален сектор допреди десетина години, може да стане доминиращ на газовия пазар до 2030 г.

Шистовият газ се извлича от резерви на голяма дълбочина, смятани досега за невъзможни за експлоатация, докато не бяха открити нови методи на сондиране. Цените за експлоатацията им обаче са по-високи отколкото при обикновения природен газ, а някои еколози се опасяват от отражението на експлоатацията им върху питейната вода.

Професорът от Геологическия институт на БАН подчертава, че

проучванията за шистов газ по нищо не се различават от проучванията за конвенционален газ и нефт,

като досега у нас са направени над 2000 такива "традиционни" сондажа и нямало никакви съмнения, че методиката на сондирането е рутинна и не предполага "никакви земетресения и замърсявания на подпочвените води".

Проф. Стойкова пояснява, че е участвала в осем сондажа, направени от нефтени платформи в Черноморския шелф. Преди всеки от тях се е изисквал екологичен план от съответната компания. Този план включва подробно разработени предпазни мерки за "изолиране на водоносните и газоносните хоризонти, както и за защита на околната среда".

При сондиране в морето, е далеч по-голяма опасността от нарушаване на екологичното равновесие,

от замърсяване на крайбрежието и на подземните води, отбеляза проф. Стойкова.

Според нея изискванията към компаниите преди започването на проучванията за шистов газ, трябва да са още по-строги.

Няма опасност от замърсяване на подпочвените води и на почвите от предстоящите сондажни проучвания в Североизточна България, заявява Кристалина Стойкова. Там главният водоносен хоризонт е на дълбочина между 100 и 500-600 метра, докато прогнозните газоносни формации са на дълбочина под 3 км. под повърхността.

Това означава, че има огромна геоложка бариера от около 2,5-3 км. скали, които биха предотвратили дори и минимални технологични миграции на флуиди или на газ, ако изобщо има такива.

Вода, пясък и химически добавки се използват не при проучванията за шистов газ, а на по-късен следващ етап - ако се докаже, че има промишлени запаси и започне самият добив.

Проучването за наличие на шистов газ се извършва с традиционна сонда, която работи с глинест разтвор и в него няма "никакви опасни химически вещества". При това сондиране водоносните хоризонти задължително се изолират с метална тръба и с цимент, за да се предотврати замърсяването им от нефт, газ, или от други попътно срещнати водоносни и газоносни хоризонти, обяснява проф. Стойкова.

Тя отбеляза, че едва в последното десетилетие благодарение на напредъка в технологиите, шистовият газ става достъпен за човечеството като един нов и недокоснат енергиен ресурс. В Европа се правят проучвания за шистов газ във Великобритания, Франция, Швеция, а в момента Полша, Унгария и България са страните, обявили част от териториите си за търгове и са атрактивни за инвестиции на големите западни компании.

Опасенията на еколозите за очаквани земетресения в резултат на сондирането са несериозни,

тъй като, "колкото по-голяма е дълбочината, толкова по-малък е ефектът, който се изпитва върху земната повърхност", коментира за БТА доц. Николай Милошев - директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

На дадения етап, няма никаква опасност проучванията за търсене на шистов газ да предизвикат земетресения, заявява Милошев.

През последните 50 години са правени стотици сондажни проучвания за търсене на нефт и газ в Северна България, а предстоящите сондажи за шистов газ в Североизточна България по нищо няма да се отличават от тези, които са правени досега.

По думите на Николай Милошев не трябва да се очаква, че в резултат на сондажните проучвания за шистов газ ще настъпи някаква промяна в екологичната обстановка, включително и по отношение на земетресенията.

Дано наистина да се открие шистов газ, защото това означава, че България ще добие някакъв процент енергийна независимост и ще е много хубаво за страната, коментира доц. Милошев.

Досега няма научни доказателства за опасности или вреди от проучванията за шистов газ, се посочва в становище от Научния съвет на Геологическия институт на БАН, предоставено на БТА.

Неоснователно е предварителното насаждане на страх у местното население

от земетресения, от замърсявания на питейната вода и на почвата, и от необходимост от изселване на хората, отбелязват учените.

От Геологическия институт подкрепят извършването на проучвания за установяване на ресурси от шистов газ в България, с прилагането на най-нови технологии и научни методи. Те считат, че е неразумно България да пропусне възможността да проучи потенциала си от този нов енергиен ресурс - шистовият газ, който е възможно да окаже сериозен положителен ефект на националната ни икономика.

Геолозите потвърждават, че проучвателните сондажи за шистов газ, които ще бъдат направени, по нищо не се различават от традиционните сондажи за нефт и газ.