След няколко години размишления и спорове българските власти все пак решиха да се оттеглят от проекта за петролопровода "Бургас-Александруполис", пишат днес руските медии.
България ще плати 6,7 млн. евро обезщетение на другите акционери - руски и гръцки компании, пише руският в. "Комерсант".
През четирите години от подписването на споразумението за тръбопровода България явно протакаше започването на строежа, твърди всекидневникът.
Според цитиран в него източник, близък до руските акционери, те няма да склонят за излизане на България от проекта.
Ако пък българските власти го сторят без тяхно разрешение, ще трябва да платят колосални многомилионни обезщетения, включително за подронване на реномето.
Решението на София е политическо и в угода на Запада, коментира още източникът на изданието.
Естествено ще разгледаме възможността да сезираме международни съдилища, добавя друг събеседник на "Комерсант".
Източниците на вестника не изключват Русия да започне отново преговорите с Турция за изграждане на алтернативен петролопровод Самсун-Джейхан.
До момента обаче евентуалните руски акционери "Транснефт" и "Роснефт" заявяваха, че този проект не е рентабилен, тъй като Турция настоявала за твърде високи тарифи за пренос на горивото, напомня изданието.
Решението на България е по-скоро политическо, заявява руски експерт пред "Комерсант".
Според него обаче българските власти може би имат и опасения, свързани с евентуално участие на руски компании в тръбопровода Самсун-Джейхан, тъй като петролът няма да стигне и за двата проекта.
София все още не се е отказала от друг голям руско-български енергиен проект - изграждането на АЕЦ "Белене".
През цялата 2011 г. обаче България протакаше подписването на договори по този проект и още не е взето окончателно решение да бъде осъществен, добавя "Комерсант".
Предвижда се процедурата по излизане на България от "Бургас-Александруполис" да бъде обсъдена от наблюдателния съвет по проекта, който ще заседава на 14 декември в Амстердам, посочи говорителят на "Транснефт" Игор Демин, цитиран във "Ведомости".
Там ще се решава според него и съдбата на самия тръбопровод.
Текущите задължения на България са в размер на 6,2 милиона евро; досега София признаваше този дълг и уверяваше, че ще го изплати, отбеляза Демин, чиято компания участва в проекта от страна на Русия.
Запитана от "Ведомости", пресслужбата на българското правителство не даде отговор, посочва вестникът.
Българският отказ няма да предизвика катастрофа: де факто проектът отдавна е мъртъв, а резервни варианти има много, коментира негов източник, близък до "Транснефт".
По-рано вицепрезидентът на "Транснефт" Михаил Барков споменаваше за близо 15 алтернативни проекта, заобикалящи Босфор и Дарданелите.
Руската компания може да участва например в Транстракийския петролоповод между черноморското и средиземноморското крайбрежие на Турция, чийто маршрут е със 100 километра по-къс от трасето "Бургас-Александруполис", отбелязва "Газета".
В момента маршрутът "Бургас-Александруполис" няма реална алтернатива, смята обаче ръководителят на руския Фонд за национална енергийна сигурност Константин Симонов.
Турция контролира проливите, "за да разполага с лост за натиск - на първо място върху Русия". Затова проблемът с Босфора и Дарданелите е политически и не може да бъде решаван чрез изграждане на тръбопроводи през турска територия, обяснява той пред "Газета".
Напълно е възможно да се прокарат тръби, заобикалящи и България, и Турция, но това означава "да започнем пак всичко от нулата", допълва Симонов.
"Нерешителната позиция на България (за "Бургас-Александруполис", б. р.) може да е свързана с общата енергийна политика на Русия", предполага руски икономист пред електронния в. "Взгляд".
Според него България "може би се опитва да подпомогне някак Европейската комисия, с която Русия има спорни въпроси" или пък "да се спазари за нещо около газовите договори".
Строежът на петролопровод "Бургас-Александруполис" бе най-изгодният вариант за Русия, тъй като алтернативните биха означавали за нея зависимост от Турция, твърди руски анализатор, цитиран в "РБК дейли".
Отказът на България от проекта обаче едва ли ще повлияе сериозно на износа на руски петрол за Европа, смята той.
Русия ще пренасочи доставките към БТС-2 - втория етап от Балтийската тръбопроводна система, който ще влезе в експлоатация догодина, обяснява експертът.
СПРИ!" />
