Руски сайт: София тръгна по пътя на войната

Русия и България продължават да проверяват устойчивостта на отношенията си.

Този път първи започна Кремъл: на 11 септември "Атомстройекспорт" съобщи, че възнамерява да подаде иск за един милиард евро за отказа от вече започналото строителство на АЕЦ "Белене", пише руският уебсайт "Бизнес-портал".

В отговор българският премиер Бойко Борисов заплаши с усложнения при изграждането на "Южен поток", който трябва да мине през България, като същевременно помирително заяви, че руските власти явно не са в течение на номерата на "Росатом".

Премиерът реши да се оплаче за недоразумението между братските народи лично на руския президент Владимир Путин, само че той, както се оказа, не планира посещение в София скоро, отбелязва авторът на статията

България строи атомната централа от 1984 г. През 90-те години проектът беше замразен, а в първото десетилетие на новия век София се опита да възобнови строителството.

"Атомстройекспорт" - дъщерна фирма на "Росатом", занимаваща се с изграждане на атомни централи в чужбина - подписа договор за построяването на българската АЕЦ "Белене" през 2006 г.

Строителството на централата на практика беше спряно през 2009 г., когато на власт дойде правителството на министър-председателя Бойко Борисов.

Оттогава Москва се сблъсква със забавяния на почти всичките си енергийни проекти в тази страна, като при това официално София напълно отрича да има политическа задкулисна причина.

През 2010-2011 г. напредък в изграждането на АЕЦ-а нямаше.

В медиите периодично се появяваше информация за окончателните планове на България да се откаже от проекта, публикуваха се и прогнози за евентуални щети.

През юни 2010 г. Борисов заяви, че строителството на централата в Белене се прекратява, тъй като властите не са убедени, доколко целесъобразно е да се инвестира в проекта.

По изчисления на "Росатом" София би могла да се вмести в сумата от 6,5 милиарда долара, но в България се опасяваха, че ще трябва да се похарчи много повече.

Още тогава източници на в. "Комерсант" предположиха, че размерът на неустойката за отказ от строителство може да достигне милиард евро.

След тази информация борбата около АЕЦ "Белене" затихна.

В началото на миналата година се появиха съобщения, че "Росатом" може да се откаже от строителството на централата, искайки неустойка в размер 200 милиона евро.

През април на фона на протестите на местното население след аварията в АЕЦ"Фукушима" страните решиха да отложат строителството с 3 месеца.

През юли същата година "Атомстройекспорт" поиска от България по съдебен път 58 млн. евро, а през март 2012 г. Борисов заяви, че страната се отказва от строителството на АЕЦ.

Премиерът направи уговорката, че окончателното решение по проекта може да бъде взето само след широко обществено обсъждане, като за целта може да се стигне до организирането на референдум.

"Атомстройекспорт" реши да не чака всенародното допитване в България и представи на София сметката. Откъде се взе числото един милиард евро - не е ясно.

Съществена част от сумата представлява стойността на поръчаното от българите и частично изработено оборудване.

"Атомстройекспорт" може да го използва в други свои проекти, но това ще изисква допълнителни разходи, пише "Комерсант", цитиран от "Бизнес-Портал".

Отначало Борисов нарече решението на "Атомстройекспорт" "предателска атака", после заяви, че трябва да се разграничат отношенията на България с атомната компания от отношенията й с руснаците.

Според него Кремъл изглежда просто не е знаел нищо за претенциите за милиарди.

Борисов реши да се оплаче от така стеклите се обстоятелства лично на президента Путин при негово посещение в София в началото на ноември, когато се предполага, че ще се подпише споразумението за "Южен поток" (Путин, както наскоро съобщиха от пресслужбата му, не планира в близко бъдеще визита в България).

Ако държавният глава на Русия е в течение на решението на "Атомстройекспорт", то него го очаква съвсем не радостен прием, предупреди българският премиер, се посочва в материала на руския сайт.

В потвърждение на сериозността на намеренията си Борисов добави, че София може да втвърди позицията си по "Южен поток".

Новото българско правителство е известно с нападките си към Русия и в частност "Газпром".

Освен от АЕЦ-а, българските власти се отказаха и от проекта за изграждане на трансбалканския петролопровод Бургас-Александруполис.

Българите дори започнаха строителство на неголям газопровод в Румъния, по който от 2013 г. се планира да се внася половината от потребявания газ.

София се опита да заплашва, че ще напусне и проекта "Южен поток", но всички разногласия се уредиха след ответната заплаха на Русия тръбата да заобиколи България, която винаги се е разглеждала като основна входна точка на газопровода на европейска територия.

През юни 2010 г. "Газпром" започна да обмисля маршрута на "Южен поток" през Румъния. През юни същата година ръководителят на концерна Алексей Милер посети Букурещ, където страните обсъдиха възможността за строителство в страната на газохранилища и транзитен тръбопровод в рамките на проекта "Южен поток".

Да се направи така, че газопроводът да заобиколи България, не е трудно и според изчисленията на експертите би струвало съвсем малко по-скъпо, може да излезе и по-евтино.

Как точно България смята да втвръди позицията си по "Южен поток", Борисов не уточни.

Преди две години заплахата тръбопроводът да се пусне през Румъния даде резултат, но едва ли аналогичен ход ще помогне сега, когато строителството е на път да започне.

София може като минимум да забави проекта и с това немалко да навреди на "Газпром".

Като пример: през юни тази година българският министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев заяви, че България може да не подпише споразумението за "Южен поток" в срок до 15 ноември, както иска Путин.

Заплахите на българското правителство приличат повече на блъф, имайки предвид, че сега страната зависи изцяло от руския газ.

От друга страна, "Газпром" също няма веднага да започне да спира вентила.

Най-вероятният риск за София е анулирането на отстъпките, договорени от нея преди две години в замяна на съгласието й за "Южен поток", а за руския концерн - риска от нови съдебни дела и допълнителни разходи.