Поздравихте ли шефа?

Едва ли всички служители чистосърдечно биха искали да поздравят шефа си за днешния Национален ден на шефа в САЩ и да празнуват, макар и да е петък.

Мнозинството работещи американци намират началниците си за нечестни, а един от четири би уволнил шефа си, ако имаше тази възможност, разкрива онлайн изследване на "Харис Интерактив" от октомври.

53% не смятат директора си за искрен и откровен човек, подобен дял не го намират търпелив, а според 2/3 босът им не е лоялен към тях.

25 на сто от заетите американци се съмняват, че началникът им ги лъже за сигурността на работното място, а 28% биха го уволнили, ако можеха.

Цели 89% от работещите смятат, че отношенията с шефа са важни за удовлетворението от работата. Две трети обаче не биха променили нищо в контактите си с вишестоящите.

Едва четири от 10 служители обаче биха приели работата на шефа си, ако тя им бъде предложена, сочат резултатите.

Според американския департамент по труда около 14 млн. души заемат управленски позиции в страната, като тенденцията е все по-млади хора да стават мениджъри.

Това, от своя страна, е променило до известна степен атмосферата в офиса и имиджа на компанията, както и отношенията между началници и служители.

Националният ден на шефа - 16 октомври, започва да се отбелязва през 1958 г. в САЩ по инициатива на Патриша Бейс Хароски, секретарка, която искала по този начин да засвидетелства уважението и високата си оценка за своя директор.

Именно за останалите служители обаче е нова книга, озаглавена Working for You Isn't Working for Me(Това, което работи за теб, не работи за мен) с подзаглавие "Нов наръчник за управление на шефа ви", която излезе на пазара в страната миналия месец.

Помагалото цели да помогне на потиснати подчинени

да "преодолеят" своите началници като трудни и вечно неудовлетворени хронични критици, които подронват авторитета им и на които не бива да се вярва.

При сегашната свиваща се икономика един от най-често срещаните типове е контролиращият капризен бос, който иска да одобри всяко решение предварително, обяснява психотерапевтът Катрин Кроули, съавтор на книгата заедно с Кати Елстър, партньорка в консултантската им фирма в Ню Йорк.

Това поведение на висшестоящите е породено от ужаса да не се допусне грешка. Този тип шеф не позволява да се прави нищо, за което не е бил предварително уведомен, смятат специалистите.

След него те нареждат шефа тип "кажи всичко", който се нуждае от постоянна аудитория, "контролиращият" всяка стъпка на служителите си началник, "променящият правилата" шеф, който непрекъснато сменя разпорежданията и очакванията.

"Във времена на стрес и несигурност за бизнеса, нерешителният мениджър става още по-несигурен и педантичен. Чували сме за много подобни случаи", казва Кроули, автор и на "Да работя с теб ме убива", отново в съавторство с Елстър.

На читателите са посочени и начини да преценят какъв тип подчинени са те - например "захранващ", "наблюдател" или дори "спускач по стръмен склон", в зависимост от реакциите им и начина, по който се справят с различните видове началници.