НСИ: Сивата икономика е 10,4%

10,4% от БВП за 2008 г.  е сивата икономика в страната, показват резултатите от изследване на Националния статистически институт (НСИ).

По предварителни данни се очаква резултатът за 2009 г. да е приблизително същият, каза пред журналисти Мариана Коцева, председател на НСИ.

В парично изражение стоките и услугите, които са произведени допълнително над БВП за 2008 г. са в размер на около 7 млрд. лв., посочи Коцева.

Националната статистика за пръв път официално изнася подобни дооценки за икономиката от 2000 до 2008 г.

Според тях процентът на сивата икономика като дял от БВП постепенно намалява от 15,2% през 2000 г. до 10,4% през 2007 и 2008 г.

През 2001 и 2002 г. неформалната икономика се оценява от експертите на НСИ на 14,7% от БВП, а през 2003, 2004, 2005 г. съответно на 14,8%, 12,7% и 12,4%, а за 2006 - 11,4%.

Според друго изследване, проведено от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обаче

сивата икономика е между 50 и 70% по субективни оценки на работодатели и граждани.

Коцева поясни, че методологията, използвана от НСИ и тази, използвана при изготвяне на изследването са съвсем различни, но и двете проучвания са важни. Изследването на АИКБ дава субективната оценка и нагласите на хората, смята Коцева.

Част от мненията на работодателите и на работещите се покриват, каза Емилия Ченгелова, ключов експерт по проекта "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", реализиран от АИКБ.

Работодателите имат обективна представа за сивата икономика, като я определят като укриване на данъци и неплащане на осигуровките. Населението обаче счита, че тя е по-висока, отколкото работодателите.

В представите на работодателите сивата икономика е 42%, а според работещите тя е 58%.

Над 75% е делът на сивата икономика, счита 23% от населението. На това мнение са едва 4,5% от работодателите. Най-критични сред работещите са тези, които работят на непълен работен ден, и пенсионерите.

Строителство, здравеопазване и туризъм са трите бранша с най-голям дял в сивата икономика, показва още изследването.

Държавата е основен генератор на сивата икономика, смятат работодателите

и изтъкват, че мерките, които взима правителството, са необосновани и вместо да стимулират икономиката, утежняват нормалното функциониране на бизнеса.

Освен това в администрацията работят нископлатени и некомпетентни служители, склонни към корупция, отчитат работодателите. Те смятат, че именно корупцията стимулира сивата икономика.

Държавното регулиране и непрекъснатите промени в законодателството тласкат работодателите към сивата икономика, споделят повечето от тях, подчерта Ченгелова.

Според нея е въпрос на личен избор на работодателите да работят в сивия сектор или в светлия. Работодателите считат, че сивата икономика ще се увеличава. Най-честите сиви практики са укриване на обороти, оттам на данъци и неплащане на осигуровки.

Всеки четвърти българин е готов да работи в сивия сектор за оцеляването си,

много от хората са готови да бъдат осигурявани не върху пълното си възнаграждение и да им бъдат внасяни по-малко средства като здравни осигуровки.

Голяма част от анкетираните считат, че основната причина за сивата икономика е слабият контрол на държавата. 25,7% от хората признават, че са част от сивата икономика. Около 10%, на които са плащали, без да ги осигуряват, не знаят, че са в сивата икономика.

15,6% са работили без трудов договор, 33,4% казват, че член на тяхното семейство е работили в сивия сектор. В Кърджали този процент е 38,9%, в Ямбол всеки втори е работил с удължено работно време без да му бъде заплатено.