Никоя банка не държи над 22,67 % от парите на държавните дружества

Д иверсификацията на средствата на държавните предприятия е факт, съобщи вицепремиерът Даниела Бобева. От думите на Бобева стана ясно, че данните, получени към момента показват, че

няма банка, която да държи повече от 22,67 % от парите на държавните дружества и предприятия.

Към 31 март нетната експозиция в една-единствена банка е била 47,05 %, а сега е 22,67 %, заяви тя. "Целта е постигната, имаме разпределение на средствата на търговските дружества в широк спектър от български банки", категорична е Бобева. "Възникнаха сериозни проблеми при изпълнението на целта, проблемите са свързани с това, че повечето търговски дружества са имали дългосрочни договори от над 6 месеца и развалянето на договорите е създало затруднения. Има и различия при тълкуването на прилагането на правилата, в някои случаи някои дружества са прилагали Закона за обществените поръчки паралелно. Въпреки тази нестандартна процедура, засегнатите банки останаха стабилни", добави Бобева.

Тя напомни, че 234 държавни дружества и предприятия трябваше до 8 декември да предоставят информация дали са успели да изпълнят изискването да държат максимум 25% от парите си в една банка. Поне един месец или един месец и половина ще отнеме всички тези дружества и предприятия да ни предоставят информация след изтичането на крайния срок, уточни вицепремиерът.

Ние през септември питахме дружествата докъде са стигнали с изпълнението на постановлението на Министерски съвет от края на май. Към септември повече от 60 % от дружества бяха предприели мерки, но не бяха приключили процеса, коментира още Бобева. Към 30 ноември данните показват, че над 76% от дружествата и предприятията са приели или са в процес на приключване на вътрешни правила в съответствие с приетите през май от Министерски съвет правила.

Бобева коментира и последната оценка на "Стандард енд Пуърс" (S&P). Работата на рейтинговите агенции е да оценяват комплекс от фактори, които влияят върху икономиката. Наред с макроикономическите показатели, те оценяват и всички рискове, включително и политическия риск. В анализа на "Стандард енд Пуърс" се казва:

Ние вярваме, че несигурната политическа среда и възможността от ранни избори ще забави реформите.

Аз не мога да не се съглася с агенцията. Това е риск, който ще забави реформите в икономиката с непредвидими последици, заяви Бобева. Тя подчерта, че настоящото правителство работи предупрежденията в доклада на агенцията да не се сбъднат. Това, което агенцията счита за риск за икономиката, са нови предсрочни избори и те просто са прави, подчерта още веднъж тя.

Бобева съобщи днес, че през следващата година ще има промени в Закона за управление на държавното участие в търговските дружества, в Закона за подземните богатства, в Закона за защита на конкуренцията. В началото на 2014 г. се очаква да бъдат приети и стратегията за административната реформа, стратегията за туризма, стратегията за подземните богатства, ще бъде разработена и нова политика по иновациите и ново законодателство и стратегии за публично-частното партньорство.

Трябва да насърчим българските фирми да станат по-прозрачни, а няма по-добър начин това да стане от листването им на борсата и ще мислим за стимули в тази посока. Това ще стане с облекчаване на процедурите. Илюзия е да мислим, че малките и средните предприятия ще бъдат активен играч на борсата, коментира Бобева.

Българската банка за развитие е много важен за нас инструмент, банката подготвя нови продукти в областта на търговското финансиране и гаранциите за малкия и средния бизнес, каза още тя днес. Поне с четири инструмента се опитваме да преодолеем липсата на прозрачност при провеждането на обществените поръчки.

Въвеждат се външни за системата експерти, договорите и анексите към тях ще се публикуват в интернет, ще има и задължително оповестяване в медиите и ще се стандартизират формулярите, отчете Бобева. Тя е убедена, че с промените в ЗОП се насърчава и конкуренцията при кандидатстването за обществените поръчки и решава и някои от проблемите на подизпълнителите. Предстои промените в закона да бъдат разгледани на второ четене на заседания на парламентарните комисии.