1. Проектът формално става фирмен, а не правителствен. Неизпълнените към момента изисквания за одобрение на проекти в атомната енергетика, се прехвърлят от полето на отговорност на правителството в това на проектната компания. Става дума за неизпълнени процедури по икономическо обосноваване и ОВОС.
2. Най-вероятно достъпът до информация за това какво се решава ще стане почти невъзможен.
3. НЕК получава формално оправдание да прави това, което прави по проекта за АЕЦ Белене от 2004 г. насам – да финансира дейности по него от общите си приходи, но за сметка на други задължение като системен оператор и купувач от последна инстанция за енергийната система на страната. Накъсо досегашните действия могат да се определят като "въздържане от или неизпълнение на ангажименти по проекти в енергетиката, които използват местни и алтернативни на руските енергийни източници".
4. Тук спада дълъг списък от мълчаливо отлагане или спиране на проекти в областта на топлоцентрали на лигнитни въглища, вятърни и слънчеви централи, взаимните връзки в електро и газопреносните мрежи със съседни страни. Методът на отлагане е в общи линии един и същ – оправдание с липса на средства за инвестиции и неспазване на поети по договори задължения.
5. Много важно е, че се променя и логиката на обосноваване на необходимостта от нова атомна централа, от системен (т.е. на енергетиката на страната и нейните връзки с регионалния и европейски енергиен пазар) проблем, той стана проектен и фирмен въпрос, за който се търси синдикиран заем.
6. Не е решен обаче въпросът за отговорността на НЕК, която си остава държавна компания, за възможно непредвидени развития и неизгодни за сегашните и бъдните поколения граждани, по някаква случайност оказали се население на тази юрисдикция, наречена "България".
7. Поради точки 5 и 6 с новата проектна компания няма да получат отговор следните, задавани от 1989 г. въпроси:
* Кой ще купува произведената от АЕЦ Белене електроенергия;
* Защо не се внася електроенергия от други атомни централи, която по всяка вероятност ще е по-евтина;
* Как ще се продава електроенергията от АЕЦ Белене в условията на либерализиран пазар, който ще бъде създаван паралелно с изграждането на втората атомна централа;
* Какви са необходимите допълващи мощности, осигуряващи включването на тази централа в системата на страната, след като наличните допълващи мощности отиват за осигуряване на работата на сегашната централа;
* Какви са до момента пропуснатите ползи от спирането на местни алтернативи на руската атомна енергетика в България; по мои сметки става дума за около 2,2 милиарда евро;
* Какви ще са пропуснатите ползи в бъдеще;
* Защо се прави проектна компания за атомна централа, след като ТЕЦ със същия капацитет и честота на лигнитни въглища би струвала четири пъти по-малко от онова, което правителство смята да разумна цена за изграждането на АЕЦ Белене;
* Как ще се отразят на стойността на новата проектирана централа вече направения избор на площадка, който буди сериозни възражения от сеизмологична и икономическа гледна точка, а някои твърдят – и от гледище на опазването на околната среда;
* Новата проекта компания ще изгражда ли хранилище за отработеното ядрено гориво, щом това е задължение на България според правилата на ЕС;
* Ще се смята ли извеждането от експлоатация на тази централа като част от цената на нейното изграждане или след 30-40 години това ще бъде разход за тогавашните български данъкоплатци, както в момента те трябва да поемат около 5 милиарда лева разходи по извеждането от експлоатация на националната гордост "Козлодуй";
* Колко би струвало решението за руска централа на българска територия като политическа цена… Може би има и други въпроси, на които отговорът ще бъде все така труден, но ще е задължение не на правителството, а на проектната компания "АЕЦ Белене".
Източник: Институт за пазарна икономика
Последвайте ни
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
