"Южен поток" у нас ще струва 3,3 млрд. евро

М�и �истерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията има готовност да поеме логистичните схеми на товарите и доставките за съоръженията по "Южен поток". Това каза министър Данаил Папазов на кръгла маса за развитието на проекта.

Форумът в София е от поредицата конференции в държавите по трасето на газопровода.

Министър Данаил Папазов е заявил, че се предвижда да бъде изготвена специална логистична схема на пристанищата Варна и Бургас за обработка и складиране на всички материали за сглобяването на газопровода. Този проект предоставя възможност на "БДЖ - Товарни превози" да предложи комплексни услуги за доставките на товарите по суша, е казал още министър Папазов.

Документацията за тръжните процедури за изграждането на българския участък от "Южен поток" вече е подготвена, предстои да бъде съгласувана с Българския енелгиен холдинг (БЕХ).

Строителството на българския участък започва още тази година, съобщи Александър Сиромятин, зам.- ръководител на отдела за управление на проекти в "Газпром".

"След няколко дни ще започне обществено обсъждане на ОВОС на проекта, който вече има положителна оценка от българското министерство на околната среда и водите (МОСВ). Обществени обсъждания ще започнат на 1 юли и ще се състоят във всички 37 териториални единици по трасето на газопровода.

"Ще има наша работна група, която ще разяснява и ще отговаря на всички въпроси, които вълнуват населението в тези райони. Много въпроси възникват във връзка с шума, но на всички въпроси ще се дадат точни и ясни отговори. Всички забележки от населението ще бъдат отчетени в окончателната версия на ОВОС", съобщи представителят на "Газпром".

През август 2012 г. беше подписан протокол между БЕХ и "Газпром", според който 30% от изграждането на българската част от "Южен поток" ще се финансира със собствени средства на БЕХ, а за останалите 70% ще се търсят външни финансови източници. "Газпром" ще финансира частта на БЕХ, а във връзка с останалите 70 %, които трябва да бъдат привлечени на принципа на проектното финансиране, скоро се очаква доклад, който да позволи привличането на средствата.

Изграждането на българския участък ще струва 3,3 милиарда евро. Стойността му е почти половината от общата сума, необходима за изграждането на целия сухопътен участък от проекта (6,5 милиарда евро), тъй като в нашата страна освен тръбите, трябва да се изгради и терминалът, който ще приема цялото количество природен газ за Европа и три компресорни станции.

Работата по морския участък на газопровода на територията на Русия вече е започнала. Полагането на тръбите в акваторията на Черно море ще започне през второто тримесечие на 2014 г., първата морска тръба трябва да бъде завършена до края на 2015 г. и към края на 2015 г. 15,5 млрд. кубика трябва да бъдат подадени към България, а впоследствие поетапно ще се увеличават количествата транспортиран газ.

Очаква се към края на 2016 г. газ да стигне и до Италия. При ускорен вариант на строителството пълният капацитет на газопровода трябва да бъде достигнат към края на 2018 г.

Разчетите към момента показват, че 10 млрд евро ще струва изграждането на подводната част, а наземната ще излезе около 6,5 млрд. евро.

Подкрепата за "Южен поток" е сравнително висока, но доверието в организациите, участващи в проекта е сравнително ниско. Това са някои от изводите от проучването за нагласите на обществото към изграждането на тръбопровода, направено от фирмата WorldThinks по поръчка на Natural Gas Europe. Анкетирани са били граждани на всички страни, през които ще мине тръбопроводът - България, Сърбия, Унгария, Словения и Италия. В България са били анкетирани 500 души.

68 процента от попитаните подкрепят проекта, само 5% са категорично против. Подкрепата за проекта е най-висока сред българските граждани на възраст над 55 години - 77 % декларират своята подкрепа за "Южен поток".

61% от анкетираните се съгласяват, че България ще спечели икономически от тръбопровода, а 65 % смятат, че потенциалните ползи за България от проекта са повече от неблагоприятните последици.

Проучването сред заинтересованите страни показва, че БЕХ се вижда като хаотична организация, която не винаги е сигурна в посоката, която се движи, коментира Бен Симпсън от Britain Thinks. В заинтересованите страни има чувство, че БЕХ не е способен да изпълнява целите, за които е създаден и трябва да бъде закрит, уточни Симпсън. Някои от анкетираните представители на заинтересованите страни разглеждат БЕХ като податлив на корупция.