Бз земеделието в България е едва 0,16% от общия дял на земеделския сектор към момента, сочат данни на Българската асоциация "Биопродукти", цитирани от члена на управителния й съвет Албена Симеонова.
Тя бе инициатор на организираната дискусия в Плевен по актуалните проблеми
в сектора с участието на
биопроизводители от страната.
Към момента в браншовата структура членуват 49 биофермери, а наскоро нови 17 са
подали заявления да се присъединят към нея.
Симеонова е екологичен производител от години, отглежда зърно и грозде и е автор на българското лого за биологичен продукт - калинката.
По думите й в програма за развитие на биоземеделието е заложено до 2013 г. ниският дялов процент да достигне 8%, а екопродукцията, които в момента е доста под 1%, да стигне 5%.
Според Симеонова производителите на биопродукти в България са малко, защото условията за това са тежки.
По думите й предишният екип на земеделското министерство е дал "много неясни условия и тежък регламент" за биопроизводство и затова
повечето земеделци като чуели за него, веднага се отказвали
По данни на "Биоземеделие" най-много са екологичните производители в сектора на етерично-маслените култури, следвани от тези на орехи и бадеми и от зърнопроизводителите.
"Причините се коренят първо в добивите от биопроизводство, които са по-ниски, защото не се използват химически торове и каквито и да било пестициди. Освен това обработките - повечето ръчни, са много по-сложни.
По правило цената на тези продукти е по-висока, но в България те са горе-долу еднакви с конвенционалните", обяснява фермерката, която разчита преди всичко на биовиното, което произвежда, за да не фалира.
Всички екофермери имат сключени договори със сертифициращи организации, които у нас са три и извършват многократни проверки през годината - на почвата, на растенията, на продукцията в краен вид. Биосертификатът се издава срещу определена сума, която по думите на Симеонова съвсем не е малка.
Друг проблем е, че поради липсата на ефективен контрол нормалните и биопродуктите трудно могат да бъдат ясно разграничени
на пазара, където често стават спекулации и измами
От юли става задължително на етикетите на продуктите, които претендират да са екологични и са го доказали, да стои както българското биолого - калинката, така и новият европейски знак - зелено листо със звездите на ЕС.
Биоземеделците са и единствените, които към момента не са получили освен компенсаторните плащания по агроекология и директните субсидии на площ.
По данни на асоциацията около 800 млн. лева са предвидени до 2013 г. за биоземеделие, като до момента са усвоени едва 4.8 млн., които все още не са изплатени.
Парите за екологично производство не могат да се прехвърлят към други мерки и трябва да бъдат оползотворени по предназначение, което означава, че вероятно ще се наложи да бъдат върнати, прогнозира Симеонова.
От подадените миналата година проекти за биоземеделие са одобрени по-малко от 1/3, сочи още статистиката на "Биоземеделие". Останалите или са отхвърлени или чакат.
Липсващ код, липсващ подпис или нещо дребно най-често са причината, според Симеонова, която се надява, че от тази година институциите ще им обръщат повече внимание.
Методи Стефанов, който се занимава с производството на биологично чисто розово масло и други етерични масла в района на Казанлък от седем години, също е член на асоциацията. Според него това е
шансът да се запази световноизвестното розопроизводство в България
Етеричните култури са най-лесни за отглеждане от биопроизводствата, защото за тях има забрани за използване на "химия", и не мога да разбера защо министерството не ни
помага, пита Стефанов.
Според фермера външният пазар - независимо био или конвенционален, иска максимално чиста продукция и това е една основните причини страната ни да изгуби водещото си място в производството на етерични масла.
"Единственият шанс е да се премине към биологично производство, но без подкрепата на държавата и европейско подпомагане това е невъзможно.
Ако не се вземат веднага мерки българската роза да бъде издигната в национален приоритет и не се дават субсидии специално за розите, това, което е градено през последните години с европейски пари - нови фабрики и нови насаждения, в близките 2-3 години ще си отиде", прогнозира биопроизводителят.
Пчелите регистрират всяка аномалия в природата,
твърдят дългогодишните пчелари Миряна и Веселин Илиеви, също участници във форума в Плевен и твърди противници на ГМО.
Когато има повишена радиация, например, пчелите не излизат от кошерите, ако предстои земетресение - рояците обикалят край тях, обясняват те.
Пчелите са индикатор за това коя култура е чиста, разказва и Валентин Петров, който се занимава с пчеларство от 1992 г. Той дава и пример от практиката:
"Преди няколко години имаше масово пълзене на пчелите и тогава Областният пчеларски
съюз в Плевен организира проверка на случайни пчелини. Бяха взети цветове от растенията наоколо и се оказа, че причината е в слънчогледа. В неговия цвят пчелите намират остатъчни вещества, които са забранени в ЕС".
Екофермери: На пазара често лъжат с "био"
Биоземеделието в България е едва 0,16% от общия дял на земеделския сектор към момента, сочат данни на Българската асоциация "Биопродукти"
14 април 2010, 10:32
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!