Нино Парпулов обърна представата в САЩ за българския килим

К огато килимите от Костандово започват да се продават в САЩ, на тях пишело "Произведен на Балканите". В началото на 90-те години в Ню Йорк, сред големите търговци на килими, се говорело за т.нар. български килим - синоним на грешен дизайн, грешни цветове и ниско качество.

Днес сред клиентите на предприятието за ръчно тъкани килими "Хемус" Велинград са британското кралско семейство, холандската кралица Беатрикс, Джейн Чърчил - внучка на Уинстън Чърчил, Мик Джагър, Британската национална организация за запазване на културното наследство и много други.

Последната поръчка е за една от залите на двореца Goldsmiths Hall в Лондон.

"Четири месеца ни отне производството, накрая тъкачките работеха на три смени, защото ни съкратиха сроковете. Трябваше да успеем да завършим килима за събитие с участието на принц Чарлз на 25 октомври, а килимът е около 140 кв.м", разказа Нино Парпулов за Vesti.bg.

Той е лесовъд по образование. Разказва, че през 1992 г. е оглавил държавното тогава предприятие за килими във Велинград почти случайно. Предишното ръководство натрупало кредити, нямало никакви пазари, тъкачките не получавали заплати. Парпулов решил да поеме риска, но знаел, че, за да успее трябва да навлезе в детайли в работата.

"Успях в рамките на 5 години да върнем всички задължения на държавната фирма, да излезем на печалба и след като това се случи, обявиха предприятието за приватизация. Когато тръгнаха към приватизация, се оказа, че фирмата във Велинград няма никаква собственост, защото всички сгради се водят собственост на предприятието за килими в Панагюрище, тъй като до средата на 80-те години Велинград е бил само негов филиал.

А в района на Велинград са обучени над 2000 тъкачки, още по време на комунистическата партия, за да има поминък. Всичко обаче е било субсидирано, килимите са произвеждани и трупани на склад. А първото условие, за да почнеш нещо, е да имаш пазар ", казва Нино Парпулов.

Започват да изнасят ръчно тъкани килими в Ню Йорк. "Имах среща с един клиент, който ми зададе въпрос и аз в рамките на минути трябваше да взема решение. Показа ми една мостра котленска и попита: "Можеш ли да работиш това?". Отговорих, че мога, взех мострата, дизайните, макар че до този момент не бях правил това, а той искаше точно такъв килим", спомня си Нино Парпулов.

Тъкачките във Велинград и района нямали опит с т.нар. гладко тъкани килими (каквито са котленските и чипровските), а до този момент правели само тип персийски. Една от тъкачките се сетила, че в предприятието за килими в Панагюрище 40 години по-рано са правили котленски килими.

"Започнаха да си спомнят кой е работил тогава, кой е тъкал такива килими и аз ги издирих. Взех ги тези жени като учители за котленски килими и направихме най-масовата преквалификация –

380 тъкачки ги преквалифицирахме за 7-8 месеца

с помощта на Бюрото по труда".

Точно тогава световната тенденция за килимите се обръща като пазар, гладко тъканите стават много популярни в САЩ - най-големият пазар за килими. Започват да се търсят основно гладко тъкани килими, а персийските минават на заден план. След като преориентират производството, велинградските килими вече имат шанс.

"Отворих 6-7 цеха, сутрин излизах в 7 ч. и се прибирах в 11. Имаше период, в който работеха 615 тъкачки и още 400 бяха в майчинство", разказва Парпулов. В продължение на 5 г. изнасят килими за САЩ, докато китайските производители също овладяват тази технология и заливат пазара там с евтина стока.

През 1995 г. трима англичани, един от тях е Дейвид Брамфорд, сега съдружник на Парпулов, идват в България с идеята да изберат българско предприятие за килими. От министерството им дали списък, като Велинград бил на последно място.

"По-късно Дейвид ми каза, че като дошли

 във Велинград, са видели нещо, което работи.

Той видя потенциал и започна да работи с мен. Една година ни даваше само мостри. Така стигнахме до кралските дворци", спомня си Парпулов.

Първата по-сложна поръчка идва от Холандия през 1999 г. Клиентът бил с високи изисквания, държал килимът да се работи по технологията от преди 400 г., както са били произведени килимите във фамилията му от поколения. Имал само снимка на килима, който искал, във Велинград рисували дизайна на ръка, по снимката. Едва след като килимът бил готов, холандецът признал пред Парпулов, че е поискал оферти за същата поръчка на още пет места и всички отговорили, че не могат да я изпълнят.

Следваща по-сериозна поръчка е за лятната резиденция на кралица Виктория Osborne House, която днес е музей и е отворена за посещения.

"И при тази поръчка имаше риск - нито един килимар няма такъв стан, стаята беше с дължина 18 метра. Моят стан е 8 м, най-големият в Европа. Разделихме килима на три части. Всяка трябваше да се тъче отделно, а това изисква изключителна точност от страна на тъкачките, за да се постигне пълна симетрия. След изработването на място трябваше да се съшие, което също беше сложно. Преди да започнем поръчката, три месеца тренирахме тъкачките да тъкат мостри и то така, че при наслагване да има съвпадане до милиметър. Едва тогава започнахме", казва Парпулов.

Сега вече каквото и да се поръча, мога да го направя,

крайният резултат - все по-сложно и по-сложно, това ме мотивира, допълва той и споделя, че в момента в предприятието работят 40 тъкачки.

"Всяка година напускат по 4-5 тъкачки, защото се пенсионират. Няма откъде да ги заменя". Глътка въздух за Парпулов е помощта на Тръста за социална алтернатива , който финансира обучението на 16 момичета, което ще завърши в края на ноември. Нино Парпулов имам ангажимент да назнача минимум 10 от тях.

"Когато се обърнахме към Фондацията: "Помогнете ни, за да ни има, те веднага подадоха ръка, докато политици, правителство, никой не го интересува", казва той.

"Това, което продават тук в магазините е два пъти по-скъпо от износната цена на нашите килими, но българите купуват най-големите боклуци на Изтока, на Азия. Искаме нещо вносно, не предпочитаме българското", казва Парпулов.

Той обаче не се отказва да поема рискове, да върви към по-сложното и да мечтае:

"Сега, живот и здраве, имам една идея, ако успея, това ще е последното по сложност, което някой може да направи. Най-старият килим "Пазирик", който е открит запазен, е на 2500 години. Като качество е на границата на копринения килим – 1 млн. възела в квадратен метър. Представете си за какво става дума - в Индия най-високото качество е 490 хил. възела Конниците в малката шевица са като изрисувани. Искам да направя копие на този килим".