Бъдеще незабравимо

Как ще изглежда българската енергетика през 2050 г.? Много различно. България ще използва повече енергия. Но не много повече.

Допълнителната енергия, която ще е необходима за по-високия стандарт на живот и разрасналата се икономика, ще се компенсира от значително по-високата енергийна ефективност.

Сградите

През 2050 г. сградите ни няма да използват енергия, добита от въглеродни горива (нефт, газ, въглища). Вече е в сила европейска директива за енергийната ефективност на сградите (EPBD), която задължава от 2020 г. всички нови сгради да бъдат нулево въглеродни.

Великобритания дори си е поставила цел да въведе този стандарт от 2016 г. Стандартите на пасивните сгради (сгради, които ползват до 15% от енергията на стандартната в момента сграда), както и други нискоенергийни стандарти ще навлязат широко.

Така по-високият жилищен стандарт няма да доведе до покачване на енергийния разход, по-скоро обратното. Директивите са едната страна. Икономическият интерес е другата.

Без принуди и субсидии българинът вече масово е открил две отоплителни устройства на бъдещето. Покривите на България се пълнят със слънчеви колектори, защото хората ги намират ефективни, а не защото са обладани от страст да спасят земята или защото някой ги кара да го правят.

Другото устройство е климатичната инсталация, която все по-масово се използва за отопление. Тя работи на принципа на термопомпата и осигурява значително повече топлинна енергия, отколкото електрическата енергия, която използва.

На пазара вече има климатици с коефициент на трансформация (Coefficient of Performance, или COP) 5. Това означава, че те осигуряват 5 пъти повече топлинна енергия от електричеството, което консумират. Всеки може да си направи сметката каква е разликата между разходите за парно, газ и отопление на базата на термопомпата. Резултатът може да е доста изненадващ.

Според подобни изчисления термопомпата в САЩ изравнява паричния разход на енергия с газовата отоплителна инсталация, когато термопомпата има COP 3,5. Това ще рече, че термопомпата вече е надминала по ефективност газа. При това климатикът и топли, и охлажда. Не си представяйте къщата на бъдещето като къща, наблъскана с климатици.

Представете си я обаче като къща с изключително ефективна инсталация за отопление и охлаждане. С други думи, ако комбинираме термопомпата, слънчевия колектор, технологията на пасивната къща, светодиодното осветление (около 10 пъти по-ефективно от традиционната крушка), модерните високоефективни перални и миялни - ще се доближим до нулево въглеродния дом, който е значително по-комфортен и по-енергоефективен от това, в което българинът живее в момента.

Транспортът

До 2050 г. предвижданията са лекият транспорт да се електрифицира напълно. Повечето западноевропейски държави вече имат солидни програми за изграждане на инфраструктура за електрически автомобили. От догодина "Рено" и "Нисан" започват серийно производство на масови и достъпни електрически леки коли.

Тези автомобили може да не залеят пазарите веднага, вероятно ще преживеят своите обрати, някои модели ще се провалят, цели фирми ще фалират, но няколко фактора работят силно в тяхна полза. Политическият натиск, особено в САЩ и Китай, съпроводен с огромни субсидии, е единият фактор.

Технологическото развитие е друг мощен фактор. Батериите стават все по-ефективни, по-евтини, по-издръжливи. Не на последно място идват предимствата на самата електрическа кола - тя е тиха, чиста, далеч по-ефективна (3 до 6 пъти) от бензиновата, струва неколкократно по-малко на километър, а поддръжката е значително по-евтина.

Железопътният транспорт също ще претърпи промяна. През 2050 г. София ще е свързана с Бургас (и пътьом с Пловдив, Стара Загора, Ямбол) с влак, който ще минава разстоянието от 400 км за час и половина. Подобни линии ще свързват София с Варна, Букурещ, Белград, Солун, Тирана. И, разбира се, влаковете ще се движат с електричество.

Индустрията

Индустрията, в множеството є разновидности, също ще премине към почти нулев въглероден отпечатък. Отсега е трудно да се предвиди структурата на българската индустрия през 2050 г. Тя ще зависи в голяма степен от фактори като големи инвестиционни решения в следващите години, тип инфраструктура и в голяма степен от образованието, което в момента не обещава особено високотехнологичен път на развитие.

България трябва да се пази от енергоемки инвестиции, ако иска да има по-добри позиции за преминаване към нисковъглеродния път на развитие, както и трябва да развива компетентности и инфраструктура, която ще спомогне за това развитие.

Откъде ще се вземе енергията?

Да започнем с атомната и слънчевата енергия. Ще има ли атомна енергетика през 2050 г.? Атомната енергетика преживява срамежлив ренесанс в Европа. Дали обаче този ренесанс ще се отрази върху бъдещето на българската енергетика, е съмнително.

Ядрената енергетика, противно на твърденията на нейните защитници, е прекалено скъпа и постоянно поскъпваща. Разходите за все по-строгите мерки за сигурност, за съхранение на ядрените отпадъци и други фактори ще вдигат постоянно цената. Сега цената на електроенергията в България е най-ниска от целия Европейски съюз.

Според Бостънската консултантска група в Италия и Испания стойността на електричеството, добито от покривни фотоволтаични инсталации, ще се изравни с цената на електричеството в мрежата през 2013-2015 г. И като си помислим, докато някой успее да построи нов ядрен реактор в България, той може и да не е в състояние да се конкурира със слънчевата енергия.

Вятърната енергия има едно голямо предимство пред конвенционалната генерация - вятърните централи могат да се строят бързо, могат бързо и да се махнат. Другото предимство на вятъра е, че той често духа, когато слънцето не грее. България няма вятърния ресурс на Северна Европа, но вятърът най-вероятно ще играе сериозна роля в националната енергетика.

С напредването на вятърната технология, с въвеждането в експлоатация на 10-мегаватови турбини, с усвояването на строежа на турбини навътре в морето (offshore turbines) България ще изгради и ще поддържа вятърните си мощности. Така страната ще може да балансира в известна степен неравномерността на слънчевата генерация.

Все пак слънцето със своя на практика неограничен енергиен ресурс ще бъде определящият енергиен източник в България. Слънчевата енергия няма да се добива само от фотоволтаици. Вероятно България ще се сдобие и с няколко централи за концентрирана слънчева енергия.

Тези централи, които използват огледала или лещи, за да фокусират слънчевата светлина обикновено върху контейнер с течност, която се нагрява до висока температура, вече са доказали своята ефективност. Разбира се, малките и средните водни електроцентрали също ще играят своята роля, а геотермалната енергия ще се използва напълно.

Освен естествените горещи води до 2050 г. ще се развие една друга технология, която може да има значителна роля в енергийния микс - подсилената геотермална енергия. Тази технология използва високата температура на дълбоките земни недра (3-4 км), за да загрява вода до висока температура и да я използва за производство на електричество.

Палитрата на възобновяемите източници е много богата - вода, вятър, слънце, вълни, подземни ресурси и т.н. Биомасата и отпадъците също ще играят значителна роля. Те могат да осигуряват вероятно около 20%, а и повече от енергията, необходима на страната. Биогоривата вероятно ще осигуряват други 5 или 10%.

Технологиите за тяхното усвояване са вече доста напреднали. Като цяло обаче ние се намираме съвсем в зората на мащабното развитие на възобновяемите енергийни технологии. Независимо от това те вече доказват своите сериозни предимства.

И ако трябва да направим едно съвсем грубо предвиждане на енергийния микс на страната, той може да изглежда така: слънце - 30%; вятър - 20%; биомаса и отпадъци - 25%; биогорива - 5%; подсилена геотермална енергия - 5%; вода - 10%; други - 5%.

Разбира се, тази картина би трябвало да се гледа в рамките на напълно интегрираната европейска електропреносна мрежа.

Кой ще владее енергетиката?

Според Бостънската консултантска група бъдещето на европейската енергетика принадлежи в голяма степен на разпределената енергия (distributed energy). С други думи, енергетиката, от една страна, ще се децентрализира в много висока степен, а от друга, малките електрогенератори ще се свържат в мрежа, която наподобява интернет.

Това ще рече, че всеки ще може да бъде едновременно потребител и производител. Появи се и нова дума - prosumer (комбинация от producer и consumer).

На български може да се преведе като "протребител" (от производител и потребител). Протребителят ще е като собственик на компютър, който продава свободния капацитет на своя компютър за нуждите на други, които са включени в мрежата.

Разпределената енергия ще тласне много хора, групи и общини към енергопроизводство. Продажбата на енергия от консуматора обратно към мрежата и сега съществува, но е отрупана с технологически и административни пречки. Тези пречки ще изчезнат с включването на индивидуалния производител на енергия към мрежата.

Големите енергопроизводители няма да изчезнат. Големи електрически инсталации ще продължат да се строят, някои от тях може да са и с капацитет, невиждан досега.

Разпределената енергия ще съжителства с интелигентните супермрежи (smart super grids), които ще опасват Европа и ще свързват енергийните ресурси на ветровития Север с енергийните ресурси на слънчевия Юг. Мрежите ще се простират и отвъд европейските граници.

Съхранението на енергия

Сред многото форми на съхранение на енергия (производство на лед, загряване на втечнени соли и т.н.) важно място ще заема батерията. Батериите също ще се свържат в супермрежата. Те ще се зареждат от нея, но ще могат и да връщат енергия обратно.

Батериите на колите ще действат като един от ключовите балансьори на енергийните доставки. Просто казано, интелигентните системи ще зареждат колата ти, когато има излишък от енергия, после ти ще можеш да използваш тази енергия както намериш за добре - да си осветиш къщата с нея, да си изпържиш яйца за вечеря, може да продадеш енергията обратно на мрежата (вероятно по-скъпо, отколкото си я купил).

Може, разбира се, да си караш и колата. Водородните клетки ще бъдат друга технология за съхранение на енергия. Така всеки български дом ще се превърне в енергиен производител или енергиен склад, а най-вероятно и двете. Кога ще се случи промяната? Тя вече е започнала - на различни места в света с различно темпо - и няма да се случи за една нощ.

Редица традиционни горива ще продължават да бъдат използвани дълго време. Колкото и да сме привързани към свободната пазарна икономика и ненамесата на държавата, ще трябва да приемем, че агресивните регулаторни мерки ще са необходими. Те махнаха стоватовата крушка, те ще наложат нулевия въглероден стандарт за сградите. Така ще бъдат въведени и много други реформи на парче. Понякога на големи парчета.

Въпросът обаче е: трябва ли да чакаме европейските директиви? Трябва ли единственото, което правим, да бъде по-умело да усвояваме европейски фондове и по-стриктно да спазваме наложените ни стандарти? Дали онова, към което България се стреми, трябва да бъде отличният ученик? И не би ли могла да се опита да бъде и отличният предприемач?

България има избор. Той минава през обществения дебат и през бизнеса. Гражданинът трябва да схване в пълна степен какви са ползите за него от новата енергетика. Бизнесът би трябвало да се обедини в тласкането на една промяна, която ще го предпази от провали и ще му донесе силни позиции и много възможности.