Р еакцията на централната банка по отношение на КТБ беше навременна и точна, съобразно пълномощията ѝ по Закона за кредитните институции. Мисля, че нещата ще се развият по добър сценарий. Това заяви в предаването "Здравей, България" на Нова ТВ специалистът по банково право проф. Валери Димитров.
"Хората с депозити във всички останали банки трябва да бъдат спокойни", категоричен бе проф. Димитров.
Той уточни, че специалният надзор се прилага именно, когато една банка е в предфалитно състояние и неговият смисъл е да я извади от това състояние, премахвайки риска от неплатежоспособност.
"Специалистите в БНБ са преценили, че до 21 юли банката може да бъде отворена", допълни той.
Проф. Димитров коментира, че в закона е предвидено да се увеличи капиталът на банката, като по този начин Фондът за гарантиране на влоговете и Българската банка за развитие ще станат "спасители на банката", доколкото те ще се превърнат в основни акционери, като всъщност досегашните акционери бъдат лишени от мажоритарното си участие.
По думите му винаги, когато банка има мажоритарни акционери с преобладаващо акционерно участие от едно или група от свързани лица,
тя е по-рискова от банки с по-разпръснато акционерно участие.
"Защото тогава възниква риск за т.нар. вътрешни експозиции", посочи проф. Димитров.
Той припомни, че един от факторите за фалита на банките в периода 1994-1996 г. бе огромното количество раздадени вътрешни кредити на акционери и на мениджъри. Експертът уточни, че трябва да се провери дали са нарушени изискванията на Закона за кредитните институции по отношение именно на тези рискови кредити.
"Законът дава голяма власт на квесторите на централната банка и те могат да прекратят всеки кредит, който се смята за неизгоден
за банката, която е под надзор, и е непазарен, като незабавно изискват средствата от кредитополучателя. По този начин се позволява кредитният портфейл на банката, която е в опасност от неплатежоспособност, да бъде изчистен от подобни лоши кредити", допълни още проф. Димитров.
"Държавата не може да се намеси пряко в случая с КТБ, тъй като няма тези правомощия.
Надзорът над банковата система се осъществява от БНБ. Не смятам, че намесата ѝ е закъсняла. БНБ е изключително стабилна институция, има добър ръководен екип и взе правилното решение", коментира от своя страна Стефан Софиянски, който бе служебен премиер в условия на тежка финансова криза.
"Решението, като стратегия, е правилно и навременно и хората могат да бъдат спокойни. Влоговете на гражданите са гарантирани", заяви още Софиянски.
Той припомни, че през есента на 1996 г. фалираха осем банки. "Неприятното беше, че това стана, след като общините и държавните предприятия бяха задължени да си държат парите точно в част от тези банки".
Софиянски обаче бе категоричен, че сегашната ситуацията е различна,
защото има валутен борд, както и законово устройство за защита и функциониране на банковата система. "Освен това, в момента държавата разполага с много по-голям резерв – около 5,5 млрд. долара", отбеляза той.
Уважаеми читатели, до момента коментарите към статиите бяха заключени на основание Чл.152 а от Закона за кредитните институции. Отново отваряме възможност за Вашите коментари. Молим Ви да се въздържате от разпространяване на невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея.
Екипът на сайта си запазва правото да премахва коментари, които счете, че нарушават законовите предписания.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!