Бз зи коли, мезонети и лъскави партита - това може да
са част от ползите в живота на един инвестиционен банкер, но
поглед зад кулисите разкрива колко много финансови магьосници са
съсипали здравето си в преследване на печалба, пише ДПА.
Добре известен е имиджът на мъжете и жените, които работят
на Уолстрийт или в някои от финансовите центрове като Франкфурт,
Париж и Лондон.
Освен колите, апартаментите и купоните, техните
големи премии им помагат да си позволят и перфектни костюми и
прически и т.н. Поне това е клишето, разигравано
в книги и филми.
Обширно проучване, направено от родена в Германия жена,
която започнала кариерата си като банкер, разкрива някои
по-малко привлекателни черти на тази професия.
Истината е, че
световният финансов елит по принцип работи от рано сутрин до
късно вечер, рядко има свободна събота и неделя, да не говорим
за свободно време, освен за хапване набързо.
В крайна сметка
здравето на тези хора става жертва
на постоянното напрежение и амбиции
да постигнат успех. След няколко години в тази професия много инвестиционни
банкери страдат от нарушаване на съня или алергия, отдават се на
алкохолизъм или могат да функционират само като взимат
наркотици, твърди бившият банков служител Александра Михел.
Тя
е работила три години на Уолстрийт, преди да сложи край на тази
кариера. Сега Александра изнася лекции в университета на Южна Калифорния и
неотдавна публикува проучването си за живота и работата на
хората от Уолстрийт.
Бях млад банкер, който работеше 80, понякога 100 часа на
седмица, спомня си Михел, която е учила банково дело, преди да се
премести от Германия в "Голдман Сакс" на
Уолстрийт в отдела за придобивания и сливания.
След това
компанията й възложила да проучи работните навици на колегите си
преди в крайна сметка тя да се захване с проучвания.
"Почти не се виждахме със съпруга ми. Просто
не можех да предвидя кога ще изляза от офиса", разказва Александра,
припомняйки си трите години в инвестиционното банкиране.
Нейното проучване е един най-близките погледи към света на
финансите
на високо равнище и интересът към него е огромен. В
момента Михел обикаля САЩ, като дава множество интервюта за
медиите.
Проучването потвърждава опита на много хора в сектора
на инвестиционното банкиране, макар че малцина банкери имат
желание публично да коментират.
Работата променя човек - при това още повече, когато
работиш по 100 часа на седмица, посочва Михел в интервю за ДПА.
За девет години тя е придружавала над 20 банкери с разрешението
на работодателите им и ги е наблюдавала. След това ги е
интервюирала на всяко тримесечие.
Тя отчела, че след четири години здравето на банкерите рязко
се влошавало.
По думите й те се разболяват, развиват
нервни
тикове като бъркане в носа или гризане на нокти
Михел дава пример
за служител, който провеждал срещите си легнал на конферентната
маса, тъй като имал ужасни болки в гърба.
Въпреки здравословните проблеми 60% от служителите обаче
продължавали в същия дух. Останалите 40% се вслушвали в телата си и се оттегляли, според Михел.
Защо банкерите не признават, че работата им разрушава
тяхното здраве и живот? Банката е като социален пашкул, твърди Михел.
Удобства
като безплатна храна и фитнес в сградата задържат служителите в
офиса. Границите между работата и дома се размиват.
Повечето инвестиционни банкери не могат да се справят със
стреса след навършването на 35 години. Тогава те търсят работа в
компании за финансови инвестиции или в политиката, или пък се
оттеглят напълно от този сектор.
"Банкерите искат да спечелят достатъчно пари, за да
осъществят мечтите си. Но истината е, че след
толкова години в банката, те вече не знаят какво да правят със
свободното си време."
Източник:
ЕПА/БГНЕС
