О т началото на 2013 г. броят на заетите започва да се покачва и в абсолютен размер след 16 поредни тримесечия на спад и това е най-солидният показател, че вече се създават нови работни места и реалното възстановяване на пазара на труда е започнало.
Това е един от изводите в първия съвместен тримесечен икономически анализ с фокус върху потребителските кредити на "Пощенска банка" и Института за пазарна икономика (ИПИ).
Двете организации си сътрудничат за изготвяне на регулярни тримесечни анализи, като всеки от тях ще включва и актуален разбор на определен сегмент от банковия пазар.
Според експертите тенденцията е за плавен ръст на заетите до края на годината
Броят на "обезкуражените" лица спада, като през второто тримесечие на 2013 г. 20 хил. души повече спрямо година по-рано са намерили мотивация активно да потърсят работа.
През първите две тримесечия на 2013 г. започват да се забелязват и първите положителни сигнали на пазара на труда в някои от областите в Северна България - най-вече Плевен, Габрово, Русе, Варна и Добрич.
В Южна България, която като цяло показва по-бързо и убедително преодоляване на кризата, най-бързо се възстановява пазарът на труда в област Бургас, където има реални шансове в края на тази година заетостта да достигне предкризисните си нива.
Кредитният пазар в България демонстрира стабилност по време на финансова криза
През второто тримесечие се наблюдава положителен ръст на потребителските кредити на месечна база, въпреки че на годишна база все още се отчита спад.
Налице е също така подобряване на качеството на портфейлите от потребителски кредити и постепенно свиване на дела на лошите и преструктурирани кредити през първото полугодие на 2013 г.
Според паричната статистика на БНБ има сериозен спад при лошите и преструктурираните потребителски кредити
– от 1,32 млрд. лв. средно за 2012 г. до 1,19 млрд. лв. средно за първите шест месеца на тази година. Благодарение на това техният дял от отпуснатите потребителски кредити спада от близо 18% средно за 2012 г. до 16,4% средно за първите шест месеца на тази година.
Това най-вероятно се дължи на предоговорените погасителни планове при преструктурираните кредити, които позволяват на кредитополучателите да ги погасяват, вместо те да се превръщат в лоши кредити.
Депозитите на домакинствата продължават устойчиво да нарастват,
като през 2013 г. вече надвишават 35 млрд. лв. Разбивката показва, че увеличението е предимно по отношение на по-големите депозити (напр. над 20 хил. лв.), като логично склонността към спестяване се проявява най-силно при хората с по-високи доходи и тези, които в по-малка степен са засегнати от кризата.
Към средата на 2013 г. срещу 35 млрд. лв. кредити на предприятията стоят над 35 млрд. лв. депозити на домакинствата, което навежда на мисълта, че корекцията вече се е случила и работещите предприятия в момента зависят от своята конкурентоспособност, а не от спекулативни очаквания за постоянен приток на външен ресурс.
През 2012 г. средногодишният общ доход на домакинствата отбеляза най-чувствителното си повишаване от началото на кризата - реален ръст от 11,1%,като този висок темп над 10% се запазва и през първото полугодие на 2013 г.
Продължава тенденцията за увеличаване на дела на заетите лица в домакинствата и на нивата на заплащането на труда в икономиката. Наблюдава се и първото чувствително увеличаване на доходите от пенсии от началото на кризата след като пенсиите бяха повишени от април 2013 г. В резултат от това през второто тримесечие номиналният ръст на пенсиите достигна 10,5% на годишна база, преустановявайки период от осем поредни тримесечия на спад.
И през 2013 г. средната склонност на домакинствата към консумация се задържана стойност над 0,80 (на всеки 1 лев доход домакинствата в страната потребяват над 80 стотинки). През второто тримесечие тя е 0,83, при 0,82 през същия период на 2012 г. Заедно с увеличаването на доходите от заеми и кредити през първото полугодие, повишението индикирапостепенно стабилизиране на очакванията на домакинствата за техните бъдещи доходи.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
