Предвидените в Бюджет 2027 съкращения в държавната администрация не са достатъчни, за да се говори за реална реформа. Това мнение изразиха предприемачът Таня Скринска и икономистът Румен Гълъбинов в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS. Двамата коментираха финансовата рамка за следващата година, промените при личните асистенти и напрежението между държавата и големите търговски вериги.
Според Скринска в проектобюджета има някои положителни стъпки, но липсват по-смели решения за промяна на държавната администрация и публичния сектор.
Теменужка Петкова за Бюджет 2027: Ако Радев вижда камион без спирачки, аз виждам самолет без пилот
„Виждам някои добри стъпки от страна на правителството, но като цяло очаквах много повече. Смятам, че сега беше моментът наистина да се предприемат по-смели реформи“, заяви тя.
По думите ѝ без структурни промени трудно може да се постигне смислен бюджет.
Защо съкращенията в администрацията не са достатъчни
В проекта за Бюджет 2027 е заложено намаляване на 5042 щатни бройки в централната администрация.
Румен Гълъбинов обаче постави под съмнение ефекта от тази мярка. Според него намаляването на 5000 щатни бройки при наличието на 12 000 незаети позиции, както посочи той, не представлява истинска реформа.
Икономистът предложи да се започне с териториалната организация на държавата.
„Този бюджет, ако искаше да направи реформа в държавната администрация например, можеше да започне с териториална административна реформа“, коментира Гълъбинов.
Той аргументира позицията си с демографските промени през последните 30 години. По думите му населението на България намалява и застарява, докато броят на областните центрове остава непроменен.
Гълъбинов предложи областните центрове да бъдат намалени наполовина и да се преразгледа броят на общините.
Основната му критика е, че намаляването на щатните бройки само по себе си не решава проблемите с организацията и разходите на държавната администрация.
Спорните промени за личните асистенти
Двамата коментираха и предложените промени в Закона за личната помощ.
Таня Скринска определи подхода на правителството като грешен и предупреди, че той може да засегне хората, които най-силно се нуждаят от подкрепа.
Според нея намирането на личен асистент е изключително трудно. Тя смята, че са необходими промени в системата на ТЕЛК, но не и мерки, които поставят допълнителни затруднения пред уязвимите хора.
Румен Гълъбинов също изрази съмнение в очаквания бюджетен ефект.
По оценката му икономиите от предложените промени ще бъдат незначителни, докато общественото недоволство може да се засили. Той сравни потенциалните спестявания с приходите, които държавата очаква от облагането на ваучерите за храна.
Междувременно, след среща с финансовия министър Гълъб Донев и социалния министър Наталия Ефремова, представители на майките на деца с увреждания съобщиха, че е постигнато съгласие спорните предложения да бъдат оттеглени и да бъдат подложени на обществено обсъждане.
Правителството оттегля спорните промени в Закона за личната помощ?
Конфликтът между държавата и търговските вериги
Разговорът засегна и напрежението между управляващите и „Кауфланд България“.
Скринска определи изказването на изпълнителния директор на веригата като неуместно, но отправи критика и към действията на правителството.
Според нея цените не могат да бъдат овладени чрез атаки срещу големите търговци. Тя предложи създаването на кооперативи като възможен подход за защита на българското производство и подобряване на позициите на местните производители.
„Разговорът тръгна грешно и продължава грешно и това е проблемът“, заяви предприемачът.
Сблъсък между правителството, КЗК и „Кауфланд“
Гълъбинов също смята, че проблемите с производството и продажбата на български храни не могат да се решат единствено чрез натиск върху крайните търговци.
По думите му има натрупани проблеми по веригата на доставки и създаването на добавена стойност, които трябва да бъдат разгледани, преди отговорността да се търси от търговските вериги.
Икономистът определи действията на държавата и регулаторите като проява на прекомерна сила.
