Д ържавата трябва да ограничи разходите си, вместо да увеличава данъчната тежест. Това е основната теза на алтернативния бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ), който се публикува ежегодно от 2002 г. и предлага различен подход към управлението на публичните средства. Предложенията представи икономистът Петър Ганев в ефира на NOVA NEWS.
„Това, което знаем до момента за официалния държавен бюджет, който ще бъде предложен, е цена за данъкоплатците от 2 милиарда евро“, заяви Ганев. По думите му сред предвидените мерки са увеличаване на минималните и максималните осигурителни прагове и на някои акцизи, както и ограничаване на ръста на разходите за персонал.
Кой ще плати сметката за Бюджет 2027
Консолидацията като основна цел
Според икономиста основният проблем е в размера на публичните разходи. „Бюджетът трябва да създава рамка за растеж, така че и за справедливи доходи, но и икономиката да може да расте и бизнесите да инвестират. Но основна цел пред държавата трябва да бъде и консолидацията, свиването на разходите“, посочи той.
ИПИ не подкрепя въвеждането на данък върху свръхпечалбите. Според Ганев той би натоварил допълнително шест сектора и би изпратил негативен сигнал към бизнеса.
От 25% на 20%: по-малко заети в публичния сектор
Сред предложенията на института е постепенно намаляване на заетите в публичния сектор. „Целта, която поставяме, е 20% от всички заети в икономиката да бъдат в публичния сектор. В момента са 24-25%“, обясни Ганев.
Според него разходите за персонал, които надхвърлят 10% от БВП, трябва постепенно да бъдат свити под този праг.
ИПИ предлага и преразглеждане на програмата за лична помощ за хора с увреждания, която икономистът определи като най-скъпата социална програма. „Тя трябва постепенно да се интегрира в Закона за социалните услуги, през асистентска подкрепа, където общините са силни и където е много по-евтино“, посочи той.
Дефицит от 3% без замразени заплати
Ганев заяви, че бюджетният дефицит може да бъде намален до 3% без замразяване на доходите и без увеличаване на данъците, ако се предприемат по-смели мерки в разходната част. „При нас също го има предложеното 5% увеличение на заплатите за персонал в публичния сектор, но има оптимизация на броя хора“, уточни той.
По отношение на минималната работна заплата икономистът смята, че механизмът за определянето ѝ вече трудно може да бъде променен, но държавата не трябва да гони максималното възможно увеличение.
Предупреждение: рязкото свиване на разходите може да доведе до рецесия
Изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев и финансовият журналист и икономически анализатор Стефан Антонов предупредиха пред NOVA NEWS, че рязкото намаляване на държавните разходи може да засегне икономиката, да увеличи безработицата и да доведе до свиване на потреблението и загуба на данъчни приходи.
„Външни експерти и анализатори не могат да изготвят пълноценен алтернативен бюджет, тъй като нямат достъп до актуалната информация на Министерството на финансите за приходите и разходите в реално време. Традиционно предложенията на Института за пазарна икономика са по-консервативни и с дясна икономическа насоченост“, коментира Кръстев.
Антонов обърна внимание на разходите за възнаграждения в публичния сектор. „Според данните в доклада към бюджета, приет през лятото, разходите за труд са достигнали почти 11% от брутния вътрешен продукт. Предвижда се през 2029 г. този дял да бъде намален до 8%“, посочи той.
Според него подобно рязко свиване може да доведе до увеличаване на безработицата, по-ниско потребление, по-малко данъчни приходи и дори рецесия. „Консолидацията трябва да се случва с темпове, които отчитат предимствата на България“, подчерта Антонов.
Газът и компенсациите за бизнеса
В разговора беше засегната и темата за цените на газа и отражението им върху потребителите и бизнеса. Антонов припомни ангажимента на правителството цената на парното да не се повишава, но постави въпроса какви компенсации ще бъдат предвидени за предприятията.
Добави ни в предпочитани източници в Google
