Б езработицата в България се покачва спрямо началото на годината, но остава малко по-ниска в сравнение със същия период на 2025 г. Това показват последните данни на Националния статистически институт за пазара на труда.
През второто тримесечие на 2026 г. безработните са 107,1 хил. души, а коефициентът на безработица достига 3,5%. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. безработицата беше 3,2%, а без работа бяха 96,8 хил. души. Така само за едно тримесечие броят им се увеличава с около 10,3 хил. души.
Ако сравнението се направи с година по-рано, картината е малко по-добра. През второто тримесечие на 2025 г. безработицата беше 3,6%, а безработните - 110,5 хил. души. Тоест за година броят им намалява с около 3,4 хил. души.
Амбициозни, но без работа: Кое е новото „нормално“ за младите в България и Великобритания
Повече безработни мъже
От общо 107,1 хил. безработни през второто тримесечие на 2026 г. 65,2 хил. са мъже, а 41,9 хил. - жени.
Разликата се вижда и в коефициента на безработица - 4% при мъжете и 3% при жените.
Спрямо второто тримесечие на 2025 г. броят на безработните мъже се увеличава с 4,4 хил. души, въпреки че общият брой на безработните в страната намалява.
Образованието продължава да прави огромна разлика
Данните на НСИ показват много ясно колко силно образованието влияе върху риска човек да остане без работа.
Безработицата сред хората с висше образование е едва 1,4%. При завършилите средно образование тя е 3,3%, а сред хората с основно или по-ниско образование достига 13,5%.
Разликата е почти десет пъти между двете крайни групи.
От всички безработни 13,9% са с висше образование, малко над половината - 52,2%, са със средно, а 33,9% са с основно или по-ниско образование.
Над 40% са без работа поне година
Другата по-тревожна част от статистиката е продължителната безработица.
През второто тримесечие на 2026 г. 45 хил. души търсят работа от една година или повече. Това са 42% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 1,5%.
Година по-рано продължително безработните са били 46,8 хил. души, или 42,4% от всички безработни. Делът практически не се променя.
Евростат: Безработицата в България продължава да е сред най-ниските в ЕС
Други 12,4 хил. души през второто тримесечие на 2026 г. търсят работа за първи път.
При младите посоката е обратна
Докато общата безработица е малко по-ниска спрямо година по-рано, при младите има леко влошаване.
Коефициентът на безработица при хората на възраст 15 - 29 години достига 8,1% през второто тримесечие на 2026 г., при 8% през второто тримесечие на 2025 г.
Спрямо първото тримесечие на 2026 г. разликата е още по-голяма - тогава младежката безработица беше 7,2%.
При младите мъже коефициентът вече достига 9,9%, докато при жените е 5,7%.
Заетите намаляват спрямо година по-рано
Пазарът на труда не се изчерпва с броя на безработните. Последните данни показват и леко отстъпление при заетостта.
През второто тримесечие на 2026 г. в страната има 2,918 млн. заети, при 2,934 млн. през второто тримесечие на 2025 г. Намалението е с около 16,2 хил. души.
При хората между 15 и 64 години спадът е по-голям - от 2,817 млн. заети през второто тримесечие на 2025 г. до 2,785 млн. през същия период на 2026 г. Коефициентът на заетост намалява от 71% на 70,5%.
Спрямо първото тримесечие на 2026 г. обаче общият брой на заетите почти не се променя - тогава те са били 2,916 млн. души.
Все повече хора между 55 и 64 години остават на пазара на труда
Една от по-ясните положителни тенденции е при по-възрастните работещи.
През второто тримесечие на 2026 г. заетите на възраст 55 - 64 години са 647,2 хил. души, или 71,5% от населението в тази възрастова група.
Година по-рано коефициентът на заетост при тях е бил 70,3%. Това означава увеличение с 1,2 процентни пункта, докато при населението между 15 и 64 години като цяло заетостта намалява.
Услугите дават работа на двама от всеки трима заети
Най-много хора продължават да работят в сектора на услугите - 1,952 млн. души, или 66,9% от всички заети.
В индустрията са заети 816,2 хил. души, или 28%, а в селското, горското и рибното стопанство - 150 хил. души, или 5,1%.
По-голямата част от работещите са наети лица - близо 2,5 млн. души, като 76,3% от тях работят в частния сектор.
Какво показват данните
Покачването на безработицата от 3,2% през първото до 3,5% през второто тримесечие на 2026 г. само по себе си не е достатъчно, за да говорим за влошаване на пазара на труда.
При тримесечните данни има и сезонни колебания, затова по-показателно е сравнението със същия период на предходната година. А там безработицата всъщност леко намалява - от 3,6% през второто тримесечие на 2025 г. до 3,5% през второто тримесечие на 2026 г.
По-интересният сигнал е друг. Ниската обща безработица прикрива доста големи разлики между отделните групи. Работодателите очевидно продължават да имат нужда от хора, но намирането на работа остава значително по-трудно за младите и за хората с ниско образование. Това е по-скоро проблем на съответствието между търсените и предлаганите умения, отколкото знак за масово освобождаване на работници.
Добави ни в предпочитани източници в Google
