Асоциацията на банките в България (АББ) публикува позиция, в която разглежда пет от най-разпространените твърдения за печалбите на банковия сектор и ги съпоставя с данни. Според асоциацията темата често е съпътствана от твърдения, които невинаги отразяват цялата картина, а целта ѝ е да внесе повече яснота и контекст в обществения разговор.
Защо банките реагират
Позицията идва на фона на предложението на Министерството на финансите за еднократен данък върху свръхпечалбите през 2027 г. За свръхпечалба ще се счита увеличение на печалбата с повече от 20% спрямо средната за 2020–2025 г., а разликата ще се облага с 33%. Мярката обхваща банки, застрахователи и презастрахователи, телекоми, обменни бюра, фирми за бързи кредити и търговци с най-малко пет обекта за храни.
Банките скочиха срещу свръхоблагането: Мярката застрашава кредитирането
Финансовият министър Гълъб Донев защити предложението с аргумента, че ръстът от 588% на банковите печалби за последните пет години не е нормален.
АББ още на 1 октомври поиска предложението да отпадне изцяло, като според асоциацията наличието на извънредна печалба не е доказано. Сега банките отговарят с конкретни цифри.
Твърдение 1: 588% ръст на печалбите
Според АББ през 2019 г. печалбата на банковия сектор е 0,82 млрд. евро, а през 2025 г. – 1,85 млрд. евро, което е далеч под 588% ръст.
Асоциацията посочва, че през 2020 г. заради пандемията печалбата на сектора пада с 51% до 0,42 млрд. евро. Именно изборът на кризисна година за база създава впечатление за съществен ръст впоследствие, твърдят от АББ. По изчисленията им дори спрямо 2020 г. ръстът от 0,42 млрд. до 1,85 млрд. евро е далеч по-малък от 588%.
От асоциацията допълват, че печалбата расте с темп, съответстващ на ръста на активите, капитала и кредитния портфейл, както и на БВП, които са се увеличили приблизително два пъти за периода 2019–2025 г.
Твърдение 2: Таксите носят половината от печалбата
Приходите от такси са част от нелихвения доход на банките. По данни на Европейския банков орган средният му дял в ЕС и ЕИП е 28,6%, а за българската банкова система – 19,5%. Според АББ в този доход влизат и консултантски услуги, управление на активи, брокерски и попечителски услуги, пласиране на емисии и разпространение на инвестиционни продукти, затова таксите, които плащат потребителите, са малка част от тези 19,5%.
Асоциацията се позовава и на свое проучване от 2025 г., според което преводите през дигитални канали са до 5,4 пъти по-евтини от тези на хартия, като делът им е над 76%. Абонаментните пакети пък излизат над 6 пъти по-евтино от единичните услуги по тарифите на банките.
Държавата срещу банките: Кой ще плати сметката за свръхпечалбата (ОБЗОР)
Твърдение 3: 45% от печалбата се изнася като дивидент
От АББ припомнят, че в периода 2020–2022 г. заради пандемията на банките беше забранено да разпределят дивидент. По техни изчисления от 2018 г. насам инвестициите и реинвестициите, изразени в увеличение на собствения капитал, надхвърлят 5,5 млрд. евро, което е над 70% от реализираните през периода печалби. Тоест срещу всяко 1 евро печалба стоят 70 евроцента, инвестирани и реинвестирани обратно в страната, твърди асоциацията.
Твърдение 4: Печалбите са от високи лихви
Според АББ, когато през 2022 г. лихвеният цикъл се обърна и в редица държави лихвите започнаха да се покачват, банките в България продължиха да ги понижават. Позовавайки се на данни на ЕЦБ, асоциацията посочва, че към края на първото полугодие на 2026 г. годишният процент на разходите (ГПР) по жилищните кредити в България е най-нисък в еврозоната – 2,75%, а лихвеният процент по новоотпуснатите жилищни кредити е 2,41%.
Твърдение 5: Банките не допринасят достатъчно
АББ напомня, че по време на пандемията в рамките на частния мораториум банките отложиха плащания по кредити за над 5 млрд. евро. Секторът е вложил и над 255 млн. евро собствени финансови, технологични и човешки ресурси за присъединяването на страната към еврозоната.
Според асоциацията банките са сред най-големите данъкоплатци, а след въвеждането на глобалния данък през 2024 г. плащат с 50% по-висок данък спрямо другите задължени лица. Те са и важен инвеститор в държавни ценни книжа. Обезценката на тези книжа през 2020–2022 г. е довела до загуби от около 450 млн. евро, а контрастът между този ефект и последвалото възстановяване също е използван при определянето на привидната „свръхпечалба“, твърдят от АББ.
