Цените на храните в търговските вериги са се увеличили средно с 1,66% за година, значително по-малко от общата инфлация в страната. Това показват данните на Асоциация „Активни потребители“ за периода от ноември 2025 г. до октомври 2026 г.
Изследването обхваща 73 вида храни и безалкохолни напитки в 72 търговски вериги. За сравнение, според окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, годишната инфлация през октомври достига 6%, а храните и безалкохолните напитки поскъпват с 2%.
Храната у нас поскъпна с над 50% за пет години – двойно повече отколкото във Франция
Кои продукти са поскъпнали най-много?
Най-голямо увеличение на цените се наблюдава при пресните плодове и зеленчуци. Дванадесетте вида, включени в изследването, са поскъпнали средно с 8,1% за година.
Най-сериозен ръст има при:
-
Бяло зеле - 33,2%
-
Домати - 26,5%
-
Моркови - 25,6%
В същото време цените на останалите 61 вида храни и безалкохолни напитки са се увеличили средно с едва 0,4%.
Има и продукти, които са поевтинели. Най-голям спад е отчетен при лимоните - с 14,5%, и кравето масло - с 13,4%.
Какво се случи с цените след въвеждането на еврото?
През януари 2026 г., когато България въведе еврото, цените на наблюдаваните храни в търговските вериги се увеличават с 1,85%.
До март обаче около три четвърти от това поскъпване е компенсирано от последващо понижение на цените, показва анализът на „Активни потребители“.
Разликите между отделните вериги също са значителни.
От 44 сравнявани търговски вериги 37 са увеличили цените си, докато при седем е отчетено поевтиняване. При типичната верига поскъпването е 2,1%.
При големите вериги измененията варират от понижение с 4,4% до увеличение с 4%.
Откъде идва инфлацията?
Според анализа на „Активни потребители“ храните не са основният двигател на общото поскъпване през тази година.
Храните и безалкохолните напитки имат около 8% принос към инфлацията, а заедно с алкохола и тютюневите изделия делът достига приблизително 15%.
Как се промениха цените у нас за последните 10 години
Най-голям принос има транспортът - 54%. Следват разходите за жилище, вода, електроенергия и горива с 16%, както и ресторантите и хотелите с 12%.
„Данните показват, че храните не са основната причина за инфлацията тази година“, коментира изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов.
Все по-малко магазини публикуват цените си
От асоциацията предупреждават и за друг проблем - намалява броят на търговците, които ежедневно предоставят информация за цените на основните хранителни продукти.
От 9 август 2026 г. задължението за публикуване на цени важи само за търговци с годишен оборот над 25 млн. евро. Преди промяната прагът е бил пет пъти по-нисък.
В резултат броят на веригите, които подават данни, е намалял от около 211 дневно през август до едва 66 в началото на ноември.
Според Богомил Николов прозрачността на цените трябва да се превърне в постоянна практика.
От „Активни потребители“ предлагат задължението за публикуване на цени да стане безсрочно, а прагът за търговците да бъде върнат на около 5 млн. евро годишен оборот, с облекчен режим за по-малките магазини.
Асоциацията настоява още Комисията за защита на потребителите да публикува ежемесечен индекс на цените по вериги, а архивът с информацията да бъде публично достъпен.
Потребителите могат да сравняват цените на често купуваните продукти чрез безплатната платформа nasmetka.eu, която предлага и известия при намаление на избрани стоки.