Поскъпване на суровия нефт и природния газ с 10% би повишило потребителските цени в България с между 0,53% и 0,89% при пълно прехвърляне на разходите. По-реалистичната оценка е близо до горната граница, сочи анализ на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.
Шокът засяга най-силно транспорта, химията, производството на строителни материали и енергетиката, а косвено – и храните. Тъй като използваният модел е линеен, при поскъпване на петрола с 30% ефектът би бил около три пъти по-голям – между 1,6% и 2,7%, уточнява Дацов.
Зимата идва с по-високи цени: Скъпите горива и блокираният транспорт ще ударят всички сектори
Горивата определят горната граница
Анализът разглежда два сценария. В „сценарий А“ поскъпват само суровият нефт и газът, а цените на местните горива се определят от разходите на рафинерията. В „сценарий Б“ с 10% поскъпват и рафинираните нефтопродукти – местни и внос, т.е. те следват световните цени.
Когато горивата следват световните цени, прекият ефект върху домакинствата нараства от 0,12% на 0,42%. Още около 0,40–0,47% от поскъпването идва косвено – през веригите на доставки в транспорта, енергетиката, храните и строителните материали.
Износът е по-уязвим от вътрешното търсене
Най-чувствителни се оказват експортните цени, които растат с 1,12–1,48%. Причината е високият дял на горивата и химическите продукти в българския износ, посочва Дацов.
Ефектът върху потребителските цени е по-голям от този върху цените на инвестициите (0,28–0,34%) и на правителственото потребление (0,20–0,30%). Домакинствата купуват пряко горива и енергия за отопление, докато правителственото потребление е съставено главно от услуги с висок дял на труда. Цените на производител нарастват с 0,64–0,81%, като шокът е концентриран в малко на брой отрасли.
Бенчев: Горивата могат да поскъпнат с около 1,40 евро на литър заради мерки на ЕК
Кои отрасли поемат най-тежкия удар
Най-силно засегнати са производството на неметални минерални продукти като цимент и стъкло и химията – с по 3,1%. В тези отрасли природният газ е основна суровина и енергиен източник.
Следва транспортът: сухопътният поскъпва с 2,7%, а водният и въздушният – с около 1,9%. При тях разликата между двата сценария е голяма, защото горивата са основен разход. Цените на електро- и топлоенергията растат с около 1,7%.
Скритият ефект: водата, въглищата и храните
При някои отрасли преобладава косвеното въздействие. При водоснабдяването и въглищата прекият ефект е под 0,3%, но общият надхвърля 1,2% заради поскъпването на електроенергията и транспорта.
Хранителните продукти поскъпват с 0,7–0,8%, почти изцяло по косвен път.
Как се е променял ефектът от 2018 до 2022 г.
При „сценарий Б“ резултатите са стабилни за целия период – 0,91% за 2018 г., 0,90% за 2019 г., 0,69% за 2020 г., 0,88% за 2021 г. и 0,89% за 2022 г. Спадът през 2020 г. отразява ниските цени и по-слабото потребление на горива по време на пандемията.
При „сценарий А“ ефектът спада от 0,63% през 2018 г. до 0,40% през 2021 г. и 0,53% през 2022 г., защото делът на суровината в разходите на рафинерията пада от около 80% на 29–45%. Според Дацов това вероятно отразява преработка на ишлеме, при която суровината не е собственост на рафинерията. Тъй като цените на горивата на практика следват световните, „сценарий Б“ е по-добрата оценка, заключава той.
Какво не отчита моделът
Анализът посочва и ограниченията на изчисленията:
- Моделът показва първичния ефект при пълно прехвърляне на разходите и постоянни маржове. Той не включва вторични ефекти чрез заплатите и очакванията, нито заместване между суровините.
- Суровият нефт и природният газ са обединени в един продукт. Ако газът не поскъпне, ефектът за енергетиката, химията и цимента е надценен.
- Изчисленията са по цени на купувач, а фиксираните акцизи върху горивата водят до известно надценяване на прекия ефект за домакинствата.
- Цените на останалия внос се приемат за непроменени. Това подценява ефекта, тъй като петролът оскъпява и вноса.
Анализът е изготвен по ценовия модел „разходи–продукция“ на базата на таблиците „Ресурси–Използване“ на Националния статистически институт за 2018–2022 г., с база 2022 г., и обхваща 85 продукта.
