10% от българите живеят с под 100 лв. месечно

В секи десети българин попада в категорията "дълбока бедност" - с доход, който е до 40% от средното за страната.

Това съобщи старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев в интервю за БНР.

Въвеждането на тази категория ще помогне да се отграничат хората с много нисък доход от така наречените "работещи бедни", тъй като приходите на попадащите в категорията "дълбока бедност" е много под минималната работна заплата, добави той.

В категорията "дълбока бедност" попадат предимно хора, които са в работоспособна възраст, но безработни и предимно с нисък образователен ценз.

Работещите бедни са около 200 хиляди спрямо линията на бедността, но ако приложим тази "линия за дълбока бедност", те почти изчезват, т.е. само 2% от заетите са в дълбока бедност, обясни пред БНР Петър Ганев.

Според изследвания на ИПИ за хората, които са с основно образование, вероятността да не се реализират на пазара на труда и да изпаднат в бедност, е изключително голяма.

"Ако си с висше образование, дори по време на криза, успяваш да си намериш работа. Може би, не чак толкова високо платена, но все пак не си от лицата в риск от бедност. Въвеждаме понятието "дълбока бедност", като това са хората, които са най-отдалечени от средната класа", обясни той.

По данни на НСИ средният доход за 2013 г. е близо 3000 лв. годишно или 250 лв. на месец. Тоест, близо 700 хиляди души в страната живеят с доход под 100 лв. месечно, а като бедни се определят 1,5 млн. души с 60% от средния доход или 150 лв. месечно, са изчислили в ИПИ.

Именно хората в дълбока бедност сериозно изостават в доходите от средната класа и най-малко се влияят от промените в икономическата среда, цитира изследването БТА.

Сред най-рисковите групи, които са зависими от качеството на образование и процесите на пазара на труда, са безработните и неактивните. На практика всеки втори безработен попада в риск от бедност, а всеки трети - в риск от дълбока бедност. Относителният дял на хората в дълбока бедност се увеличава постепенно от около 8,5% през 2008-2009 г. до около 10%о през 2012-2013 г.

Различията в относителната бедност по икономическа активност са много големи, смятат в ИПИ. Бедността при заетите хора е чувствително по-ниска - едва 7-8 на сто от тях попадат в риск от бедност. Тази група е голяма и обхваща почти 3 млн. души, което означава, че около 210 000 заети попадат под линията на бедността.

Заетите в риск от бедност са предимно хора с минимални възнаграждения и на непълно работно време. Те попадат в определението "работещи бедни", но трудно могат да бъдат класифицирани като водеща рискова група.

Заетостта гарантира получаването на някакъв доход, което прави малко вероятно "работещите бедни" да изпаднат в дълбока бедност, се посочва в анализа.

При налагане на най-ниската линия на бедността (40 на сто от средния за страната доход или 100 лева месечно), едва 2,2% от заетите са в риск от бедност или това са около 65 хил. души. Групата на безработните е сред най-рисковите за попадане в бедност, като почти всеки втори безработен на практика е в риск от бедност - през последните три години има лек спад и през 2013 г. под 48 на сто от безработните са в риск от бедност. Това са около 190 000 души.

Общата картина показва, че рискът от бедност при безработните е почти седем пъти по-голям от този при заетите. Рискът от бедност при незаетите е в рамките на 25-30 на сто, като оценките спрямо официалните данни на НСИ за работната сила показват, че това са около 360 000 души. Тази група хора е разнородна и включва както тези, които нямат възможност /включително и физическа/ да работят, така и такива, които просто нямат желание, посочват от ИПИ.

Според изследването около 440 000 пенсионери живеят с доход под 150 лева месечно, а 100 000 с по-малко от 100 лева на месец. Изследването показва, че 335 000 деца (под 18-годишна възраст) живеят с по-малко от 150 лева на месец, а 205 000 - с по-малко от 100 лева месечно.