Новият лекар в „Откраднат живот“: млад, красив и талантлив

Срещаме се с Филип Буков, който отскоро виждаме в ролята на доктор Хаджихристев в „Откраднат живот: Системата“. Ако той е горд, самоуверен и дори арогантен, Филип е усмихнат – филисоф по душа и образование, страстен фен на моторите и актьор по призвание. Дали двамата с доктор Хаджихристев все пак имат допирни точки? Предстои да научим в следващите редове.

Здравейте, Филип. От скоро зрителите имат възможност да Ви гледат в ролята на доктор Хаджихристев в „Откраднат живот: Системата“. Ще се радваме да ни разкажете повече за този образ, но нека започнем от самото начало J Разкажете ни повече за Вас.

Здравейте! Както вече знаете се казвам Филп Буков и съм от София. Преди да започна да уча актьорство в класа на проф. Стефан Данаилов, учих три години философия в СУ , и тъкмо, когато трябваше да запиша четвърта, последна година, бях приет в НАТФИЗ. Едно от най-големите предизвикателства беше именно кандидатстването ми в академията. Влезнах в нея от третия път, а предишните два ме късаха на последния кръг. Странно, но когато кандидатсвах при Мастера бях приет с най-висок успех сред мъжете. Всъщност, бях решил, че това е последният път, когато кандидатствам, и ако не бъда приет се отказвам от тази си мечта, но ето, че се сбъдна. Това беше, може би първият път, когато разбрах, че в живота някои неща не се случват случайно. Към днешна дата не съжалявам, че са ме късали два пъти и че именно Ламбо ме прие! Това наистина е голям шанс! Преди това съм учил в класическата гимнация (НГДЕК), докато все още директор беше г-жа Гергина Тончева. Освен аткьорството в моя живот фигурират много други занимания и те са не по-малко важни от него. Цял живот спортът е бил част от мен. Двата спорта, които съм практикувал най-интензивно и съм се състезавал са били сноуборд и бокс. Към днешна дата практикувам, планинско колоездене, сноукайт, кайтсърф и продължавам с бокса и сноуборда, когато имам време. Често участвам и на състезания като любител, защото спортният хъс и дух, не ми позволяват да практикувам каквото и било на просто любителски принцип. Винаги има нещо, което ме кара да се съревеновавам с останалите. Също така съм запален и по моторните спортове. Имам два мотора, а и обичам да карам коли на писта. Освен това от една година съм част от каскадьорската група към НСА, като това лято планирам и да започна тренировки/обучение по майсторско владеене на мотоциклет и каскади.

Обичате моторите – от кога започва тази страст?

Страстта ми към мотори нямам спомен кога започва. Аз винаги много съм обичал да карам колело и от дете съм на две колела. Може би, първият ми досег с мотоциклетизма беше през 2002-3-4 година, когато бях на море с нашите в Лозенец и там се запознах с Ангел Караньотов, който обикалаше с един малък кросов мотор и именно той ме научи как се кара моторче. По-късно с него бяхме съученици в 12то Соу „Цар Иван Асен“ и темата мотори винаги ме е вълнувала. Обикновено връстниците се загледаха по спортни коли, а аз точех лиги по моторите. Аз до ден днешен нямам кола, но имам два мотора и смятам да си купя трети, който да подготвя за каскади, тъй като искам да се развия и в тази област.

Завършили сте клас на Стефан Данаилов. С какво ще запомните този период?

Аз всъщност съм последна година студент в класа на проф. Стефан Данаилов, така че този период за мен все още не е минало. Бих могъл да кажа с какво ще запомня професора. Един много добър, щедър и голям човек. Помагаше на всички, независимо дали са настоящи или бивши студенти. За голямо щастие имах възможността да съм от последния му клас. Да съм от последните хора, които могат да се докоснат до неговия талант. Бях до последно с него, дори аз бях единият студент , който беше с него при настаняването и престоя му във ВМА. Силно се надявам през тези четири години, в които бях част от неговия живот, да не съм го разочаровал и да съм допринесъл за това той да се чувства по-добре, сред нас младите.

Кой е доктор Хаджихристев? Коя част се различава най-силно от Филип Буков?

Д-р Хаджихристев е млад, целеустремен, готов на всяка цена и на моменти циничен и нагъл, за да постигне това, което си е наумил. Търпят го обаче, защото е много добър в това, което прави и той го знае много добре. Иначе не би си позволил това самочувствие и поведение. Най-силно ме разграничава от персонажа е, че аз никога не правя нищо на всяка цена. Готов съм да положа максимални усилия, да жертвам много, но никога не бих злепоставил някого . Самият аз често правя компромиси и жертви със себе си, в името на това други да са по-добре.

Ако имахте възможност да дадете приятелски съвет на Хаджихристев, какво бихте му казали?

Да продължава да е все така упорит, постоянен и да поема рискове. Но, все пак да се вслушва в съветите на по-опитните лекари и да не бъде такъв задник с д-р Огнянова. Да даде шанс на професионалните им взаимоотношения, защото могат да са страхотен тандем.

Системата от взаимоотношения или здравната система ще повлияят най-силно на героя?

Аз си мисля, че той е прекалено млад , за да усети здравната система, която има толкова много пропуски. Прекалено е фокусиран в собственото си развитие. А колкото и да е зле системата, ако един човек работи в посока на това да се развие като незаменим професионалист, то системата ще се съобрази с него, а не той с нея. По-скоро, това което ще го пречупи са отношенията между колегите и той да разбере, че нещата не са само черно и бяло.

Кой беше първият човек, с когото се срещнахте на снимачната площадка на „Откраднат живот“?

Диана Димитрова. Прекрасна във всяко едно отношение! На нея дължа много!

Ще намерят ли спокойствие отношенията на Хаджихристев и доктор Огнянова или ще ескалират?

Силно се надявам да намерят допирни точки и отношенията да се нормализират, защото това ще бъде от полза и на двама им. Както в професионален, така и в личен план.

В контекста на медицинския сериал и действителността – какво е Вашето отношение към вируса, който блокира света? Кога паниката ни събужда и кога започва да ни убива?

Аз мисля, че се създава излишна паника у хората. Вероятно е конспирация, но за мен това е икономическа атака, а не здравна заплаха за човечеството. 21ви век сме, медицината е толкова напреднала, че не вярвам да няма лек срещу която и да е болест. Нека хората се съобразят с препоръките на световната здравна организция, но и да не забравят, че икономиката срине ли се, то няма да има пари за лечение. Моите притеснения са само и единствено в икономически аспект. Вирусът далеч не е толкова страшен, колкото ни плашат.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.